Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пазарджик, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Манева, срещу решение № 4876 от 17.12.2024 г., постановено по административно дело № 683/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е: 1) отменено по жалба на „МСС Консулт“ ООД решение № 1012-12-99#1/15.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-12-01578251/ 12.04.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик; 2) осъден Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на „МСС Консулт“ ООД сумата от 650 лв., представляваща разноски по делото.
По съображения за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд, като е възведена и претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции и на юрисконсултско възнаграждение в обичаен размер.
Ответникът „МСС Консулт“ ООД, действащ чрез пълномощника адвокат Бангеев, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лв.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се посочи следното:
С процесните задължителни предписания от 12.04.2024 г. на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е наредено на „МСС Консулт“ ООД да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от дружеството за Х. И. Я. за периода от 01.12.2023 г. до 04.03.2024 г. с вид осигурен 01, декларация образец № 1. Издателят на предписанията – главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пазарджик, се е позовал на констативен протокол от същата дата, в който са обективирани резултатите от извършената проверка и в който е отразено, че се констатира липсата на основания и доказателства за осигуряване по трудова дейност на лицето. Предписанията са обжалвани от адресата им пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който е осъществил административен контрол и се произнесъл в производство по чл. 117, ал. 3 от КСО, като не е уважил жалбата, с която е бил сезиран. Изложил е съображения, че не е установено по безспорен начин, че Я. действително е полагал труд, поради което за него не е възникнало основание за осигуряване съгласно чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Органът е посочил, че с трудов договор № 14/01.12.2023 г. на основание чл. 67, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) Я. е бил назначен на работа в дружеството осигурител, считано от същата дата, на длъжност „технически секретар“ със срок за изпитване 6 месеца. Приел е, че декларираната от лицето дейност „въвеждане на документация на компютър“ не фигурира в описаните задължения в длъжностната характеристика. Установил е, че работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, както и че Я. присъства във ведомостите за работни заплати на дружеството за процесния период. Извел е извод, че са налице уклончиви и неясни данни относно естеството на трудовите задължения на Я., както и липса на доказателства за необходимостта от назначаването му и за реално полагане на труд, от което е счел, че не е възникнало основание за осигуряване на лицето.
За да уважи сезиралата го жалба от „МСС Консулт“ ООД, Пазарджишкият административен съд е аргументирал теза за незаконосъобразност на обсъжданото решение от 15.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. По основният спорен между страните въпрос на база на събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено, че през процесния период Х. И. Я. е упражнявал трудова дейност при осигурителя „МСС Консулт“ ООД.
Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни, поради което Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на директора на ТП на НОИ – Пазарджик за липса на пороци при издаването на предписанията и на потвърдилото ги административно решение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата на търговското дружество.
Касаторовите възражения не могат да бъдат споделени.
На първо място, не може да бъде споделено виждането на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, че дружеството не е имало обективна нужда да назначи Я.. Касае е се за активно работеща счетоводна кантора, и след излизането в отпуск по майчинство на служителката, която е изпълнявала функциите на технически секретар, е възникнала необходимост от назначаването на нов такъв.
Тезата на касатора, че Х. И. Я. няма качеството на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е извършвал трудова дейност в полза на работодателя си в изпълнение на сключения между тях трудов договор, не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Част от доказателствената съвкупност са трудовият договор на Я. с дружеството работодател, с отбелязана дата на постъпване на работа (01.12.2023 г.), разчетно-платежни ведомости, заповед за ползване на отпуск, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, изрична декларация на работника от 21.03.2024 г., които удостоверяват съществуването и изпълнението на валидно възникналото трудово правоотношение, по което са декларирани и внесени осигурителните вноски за работника, и което притежава всички кумулативно изискуеми елементи на осигурително правоотношение. Административният орган даже сам отбелязва в оспореното пред съда негово решение, че е установено съответствие между данните във ведомостите за работни заплати и информацията в регистъра на осигурените лица.
Освен това, от показанията на разпитания като свидетел в хода на първоинстанционното съдебно производство Я., се е установило естеството на реално извършваната от него дейност. Бидейки технически сътрудник в офиса на работодателя си, той е работил със счетоводна програма „Конто“, занимавал се е с въвеждане на фактури и други документи, набиране на файлове и информация, изготвяне на текстови и таблични документи, архивиране/дигитализиране на файловете. За пълнота следва да се посочи, че свидетелските показания на Я., които кореспондират и със събраните в хода на процеса писмени доказателства, са преценени от съда съобразно изискванията на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс.
Неоснователен е и доводът, че Я., въвеждайки документация на компютър, извършва дейност, различна от определената в длъжностната характеристика. В тази характеристика като едно от задълженията на служителя е изрично посочено и да поддържа и съхранява информационен архив.
От изложеното явства, че Х. Я. реално е осъществявал трудова дейност по сключения договор с „МСС Консулт“ ООД, преди трудовото му правоотношение да бъде прекратено, като е престирал труд съобразно вменените му задължения по длъжностна характеристика, поради което към релевантния момент е имал качеството „осигурено лице“ по смисъла на легалната дефиниция в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С оглед на това незаконосъобразно е предписано на осигурителя да заличи подадените от него данни за Я.. Следователно процесните задължителни предписания са издадени при липса на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО да ги издаде, което сочи, че както предписанията, така и потвърдилото ги решение на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, са материално незаконосъобразни.
Ето защо касационната инстанция намира, че обосновано въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правилен краен правен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт и на потвърдените със същия предписания за заличаване на данни. Като е установил това и е уважил подадената до него жалба като основателна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Предвид неоснователността на главното касаторово искане няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4876 от 17.12.2024 г., постановено по административно дело № 683/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пазарджик, адрес: гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф” № 15А, да заплати на „МСС Консулт“ ООД, ЕИК 204818566, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Батак“ № 26, ет. 1, ап. 2, разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.