Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Благоевград, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Манова, против решение № 4495 от 18.12.2024 г., постановено по административно дело № 747/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е: 1) отменено решение № 1040-01-121 от 10.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с него разпореждане № РО-5-01-01572979 от 01.04.2024 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване), в частта относно д-р Е. В.; 2) осъден Националния осигурителен институт да заплати на Е. В. сумата от 510 лв., представляваща направени в производството разноски.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 , предл 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено. Обосновава теза, че отмененото от съда решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград е законосъобразно. Възвежда и претенция за присъждане на сторените по делото разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса по касационното оспорване и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В случай, че другата страна претендира разноски, които са над законоустановения минимум, прави възражение за прекомерност на същите.

Ответницата по касация Е. В., действаща чрез процесуалния представител адвокат Цветанов, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и атакуваното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Останалите касационни ответници - Т. С. Г. и Н. М. Н., редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуални представители и не депозират писмен отговор по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора.

С експертно решение (ЕР) № 0443 от зас. № 055 от 30.03.2022 г. на първи състав на ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД гр. Благоевград, чиито членове са д-р Е. В., д-р Т. С. Г. и д-р Н. М. Н., на З. А. П. е била определена 50 % трайно намалена работоспособност (ТНР) без чужда помощ с дата на инвалидизиране 08.03.2007 г. и срок на инвалидността до 01.03.2025 г. (три години). Въз основа това ЕР с разпореждане от 10.05.2022 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Благоевград, на З. А. П. на основание чл. 98, ал. 7 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), считано от 30.03.2022 г. до 01.03.2025 г., в размер на социалната пенсия за старост. ЕР на ТЕЛК от 30.03.2022 г. е обжалвано с от Медицинската комисия към ТП на НОИ – Благоевград относно оценката на ТНР с аргумент, че второ усложнение на [заличен текст] не е доказано. С експертно решение № 0921 от зас. № 128/14.07.2022 г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания постановеното на 30.03.2022 г. ЕР на ТЕЛК е отменено и е разпоредено ново освидетелстване на лицето. Такова е извършено с експертно решение № 2451 от зас. № 199/06.12.2022 г. на втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД гр. Благоевград, определило 40 % ТНР с дата на инвалидизиране 08.03.2027 г. и срок на инвалидността до 01.12.2024 г. (две години). Новото телково решение е обжалвано от З. П. пред НЕЛК. С ЕР № 35 от зас. № 18/13.02.2023 г. на специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК е потвърдено ЕР на ТЕЛК от 06.12.2022 г., вкл. и по оценката на работоспособността – 40 % ТНР. Поради това на основание чл. 98, ал. 1 във връзка с чл. 72 от КСО при наличието на основанието по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО с разпореждане от 20.03.2023 г. разпореждането от 10.05.2022 г. за отпускане на ЛПИОЗ на З. А. П. е отменено и от 30.03.2022 г. личната й пенсия е прекратена.

Впоследствие е извършена ревизия, при която е установено, че въз основа на отмененото ЕР на ТЕЛК от 30.03.2022 г. е причинена щета на ДОО, поради което на издалите го членове на ТЕЛК от контролен орган на ТП на НОИ (старши инспектор по осигуряването) – Благоевград на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е съставен ревизионен акт за начет (РАН) № РМ-5-01-01553299 от 12.03.2024 г. в размер на 1483.59 лв., от които главница 1229.36 лв. и 254.23 лв. лихва. Срещу съставения РАН е постъпило възражение от д-р Е. В., което със заключение от 01.04.2024 г. на съставилия го орган е прието за неоснователно и РАН е потвърден, поради това, че членовете на ТЕЛК са допуснали съществени нарушения на изискването на чл. 63 от НМЕ (Наредбата за медицинската експертиза), в резултат на което за периода от 30.03.2022 г. до 19.08.2022 г. на З. А. П. е изплащана неправомерно лична пенсия за инвалидност. На основание чл. 110, ал. 3 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Благоевград е издал разпореждане № РО-5-01-01572979/01.04.2024 г. за събиране на установените с ревизионния акт суми. По жалба на д-р Е. В. срещу посоченото разпореждане директорът на ТП на НОИ – Благоевград е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение от 10.05.2024 г., с което е потвърдил разпореждането. Изложил е съображения, че при освидетелстването на З. П. лекарите – членове на първата ТЕЛК, са действали в нарушение на чл. 63 от НМЕ, като са посочили заболяване [заличен текст], за което няма достатъчно медицинска документация, и в резултат на издаденото от тях незаконосъобразно ЕР на ТЕЛК неоснователно е изплащана пенсия на З. П., поради което следва да заплатят сумите, с които са начетени.

За да уважи сезиралата го жалба от Е. В. Административен съд – Благоевград е извел решаващ извод, че решението на директора на ТП на НОИ – Благоевград от 10.05.2024 г. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО от 01.04.2024 г. са постановени при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до тяхната отмяна. Съдът е приел, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК. Акцентирал е върху факта, че фактическите констатации на осигурителния орган, обективирани в ревизионния акт за начет, послужили като основание за издаване на процесното разпореждане за събиране на сумите по него от начетените лекари, са основани на невлязло в сила ЕР на НЕЛК от 14.07.2022 г., което не е съобщено по реда на чл. 112а от Закона за здравето (ЗЗдр.) на заинтересования орган на медицинската експертиза (уведомено за постановяването му е само освидетелстваното лице), съответно не е изтекъл срокът за обжалването му по съдебен ред. В мотивите на проверявания съдебен акт е посочено и, че не е налице пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО, понеже отпускането и изплащането на пенсия на П. на базата на невлязло в сила ЕР на ТЕЛК е по силата на чл. 98, ал. 7 от КСО. На следващо място, в нарушение на чл. 98, ал. 9 от КСО към отпуснатата ЛПИОЗ на са изплащани и добавки по други нормативни актове. Освен това, в отменителното решение на НЕЛК не е посочено конкретно нарушено нормативно установено правило във връзка с констатираната недостатъчност на данните (документите), въз основа на които са достигнати диагностичните изводи за установената [заличен текст] (въпреки приложените в медицинското експертно досие /МЕД/ епикриза от Университетска ендокринологична клиника и консултация от съдов хирург). Самото повторно решение на ТЕЛК не може да бъде аргумент за доказване на нарушение на чл. 63 от НМЕ при издаване на първото телково решение, защото и двете са издадени при еднаква диагноза, но различна квалификация – очевидно се касае до различна професионална интерпретация спрямо едно и също здравословно състояние и представени от лицето медицински документи. Предвид горното съдът е приел, че отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не може да бъде реализирана, защото не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат на ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза, което в случая не е така.

Атакуваното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна.

Подложеният на касация съдебен акт не страда и от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е и е анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилен краен решаващ извод, ако и не всички съображения за него да се споделят от касационната инстанция. При постановяването на атакувания съдебен акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени.

Обосновано е прието от съда, че не са налице основанията на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за търсене на имуществена отговорност за причинени щети на ДОО от лекарите издатели на отмененото ЕР на ТЕЛК. За реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Конкретният случай обаче не е такъв, поради което отговорността на членовете на състава на ТЕЛК, издал отмененото ЕР от 30.03.2022 г., не е следвало да бъде ангажирана. Под „нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза“ следва да се разбира нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Разликата в преценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице между лекарите от ТЕЛК и НЕЛК се дължи на различен подход и субективизъм при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация. Ако причината за отмяната е само дължаща се на горното разлика в поставянето на точната диагноза, без да са цитирани нарушени отправни точки и показатели в приложимата методика, това не може да бъде квалифицирано като „нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза“, и съответно да обуслови ангажирането на отговорността на лекарите, постановили отмененото решение на ТЕЛК.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд в насока, че решението на директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с него разпореждане са в противоречие с приложимия материален закон, понеже причинената щета на държавното обществено осигуряване от неправилно извършените осигурителни плащания в полза на З. П. не е вследствие на отменения акт на медицинската експертиза и отмененото решение на ТЕЛК от 30.03.2022 г. не е издадено при допуснати нарушения на нормативните разпоредби, а отмяната му се дължи на разлика в преценката на наличната медицинска документация при определяне на здравословния статус на освидетелстваното лице, което не обуславя отговорност на членовете на ТЕЛК, постановили отмененото ЕР. Съществено в тази връзка е да се отбележи, че в случая не е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. последно от КСО, защото не се е установило актът, за който се твърди да е нанесъл щета на ДОО, да е отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му.

Извън горното, няма данни ЕР на НЕЛК от 13.02.2023 г. да е било влязло в сила към моментите на стартирането и приключването на ревизионното производство и на издаване на процесните административни актове. Това експертно решение е следвало да бъде съобщено не само на освидетелстваното лице, но и на всички посочени в разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЗдр. заинтересовани лица и органи (вкл. на членовете на първия ТЕЛК) по реда в чл. 112а от ЗЗдр., каквото съобщаване административните органи даже не твърдят, че е извършено, съответно сроковете за оспорването му по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от КСО не са изтекли за тези от тях, на които то не е съобщено.

Горното обуславя правилността на формулирания в мотивите на проверяваното съдебно решение извод, че административните органи са постановили актовете си при съществено нарушение на административнопроизводствени правила (чл. 146, т. 3 от АПК) и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби (чл. 146, т. 4 от АПК).

За пълнота трябва да се посочи, че ВАС, VІ отд. намира за неправилно становището на първоинстанционния съд относно липсата на основание за ангажиране на отговорност от членовете на ТЕЛК в резултат на приложението на законовата норма на чл. 98, ал. 7 от КСО. Плащанията, които са направени по чл. 98, ал. 7 от КСО, не са изключения за понасяне на солидарна отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 за причинена щета на ДОО от лекарите, участвали в състава на ТЕЛК, чието решение е отменено. Това обаче не е от естество да обуслови отмяна на проверявания съдебен акт, предвид изложеното по-горе.

По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд – Благоевград, което като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на главното искане на касатора няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответницата по касация В. за присъждане на направените от нея разноски за производството пред настоящата инстанция, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Видно от номерирания по делото като лист 16 договор за правна защита и съдействие, тя е заплатила на упълномощения да я представлява пред ВАС адвокат сума от 1000 лв. Процесуалният представител на касатора обаче е направил в хода на касационното производство възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат за производството пред настоящата инстанция, което възражение е основателно предвид ниската действителна фактическа и правна сложност на делото и съобразно вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител. Поради това и съобразно критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, този размер следва да бъде редуциран до сумата от 500 лв. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4495 от 18.12.2024 г., постановено по административно дело № 747/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, Булстат 121082521, да заплати на Е. В., [ЕГН], постоянен адрес: гр. Благоевград, [улица], разноски за водене на делото в касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.