Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) чрез пълномощника главен юрисконсулт Т. Колева и от МБАЛ "Света Богородица" ЕООД гр. София, [улица]чрез пълномощника адвокат С. Величкова срещу решение № 10600/26.03.2025 г. по адм. д. 1129/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което изменена заповед за налагане на санкции № РД-12-10/09.01.2025г на директора на СЗОК.
В жалбата на директора на СЗОК се съдържат оплаквания за постановяване на решението, с което е изменена заповед за налагане на санкции № РД-12-10/09.01.2025г., в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл.209, т. З от АПК. Направено е искане за отмяна на решението, постановяване на друго за отхвърляне жалбата на лечебното заведение.
В жалбата на „МБАЛ "Света Богородица" ЕООД гр. София се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.209, т.З от АПК. Оспорват се изводите на съда за законосъобразност на заповедта. С оглед събраните по делото доказателства се поддържат доводи за издаването й при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Според касатора съдът не е обсъдил всички негови доводи, поради което е не е изградил вътрешното си убеждение при правилни фактически и правни изводи, сам е посочил правното основание за налагане на санкцията и е индивидуализирал размера й. Направено е искане за обезсилване на решението, алтернативно за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени заповед за налагане на санкции № РД-12-10/09.01.2025г на Директора на СЗОК като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на заплатената държавна такса за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Касационната жалба на лечебното заведение се оспорва като неоснователна директора на СЗОК с представен писмен отговор като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни оспорвания.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба на директора на СЗОК се явява неоснователна, а тази на „МБАЛ "Света Богородица" ЕООД гр. София - основателна.
С решение № 10600/26.03.2025 г. по адм. д. 1129/2025 г. Административен съд София град е изменил заповед за налагане на санкции № РД-12-10/09.01.2025г., издадена от директора на СЗОК, като е определил санкция „финансова неустойка“ в общ размер на 600 лева.
По делото е установено, че заповед № РД-18-1468/05.11.2024 г. на директора на СЗОК е възложена тематична, извънпланова проверка по изпълнение на сключения договор № 22-2462/26.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) от „МБАЛ "Света Богородица" ЕООД гр. София. Установените от проверката обстоятелства са изложени в протокол № РД-18-1468-1/11.11.2024г.
Видно от констатациите в протокола, установени са пет нарушения на чл.306, ал.4 от Националния рамков договор № РД-НС-01-2/01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. (НРД) по и чл.37, ал.1 и ал.4 от ЗЗО по ИЗ №№ 373, 377, 741, 911 и 941 и две нарушения на чл.322, ал.3, т.2 и т.3 от НРД по ИЗ №№ 328 и 537. Срещу констативния протокол е депозирано възражение, разгледано от Арбитражната комисия по медицински дейности. Тя приема с четири гласа „за“ и два „против“, че възражението е основателно относно ИЗ №№ 373, 377, 741 и 911. Относно ИЗ № 941 комисията единодушно приема, че възражението е неоснователно. Относно ИЗ №№ 328 и 537 трима от членовете на комисията гласували „за“ основателност на възраженията и трима – „против“.
При напълно възприети констатации от протокола за проверката е издадена обжалваната заповед, с която на лечебното заведение на основание чл.463, ал.2 от НРД за МД 2023-2025г е наложена имуществена санкция в размер на 1200лв.
В обжалваното съдебно решение е прието, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, спазена е писмената форма на акта, не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Решаващият съдебен състав намира, че констатациите на административния орган не са оборени в хода на съдебното производство. Обосновава, че в мотивите на заповедта не са изрично обсъдени решенията на Арбитражната комисия, но приема, че при издаването й тези решения са съобразени, тъй като са наложени санкции само за нарушенията по ИЗ № 941, 328 и 537. Според съда за всяко от тях е определена финансова неустойка в размер на по 400 лв, който редуцира до минималния предвиден размер поради липсата на мотиви относно индивидуализацията на санкциите.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Надлежно е обсъдил всички факти от значение за спорното право, отговорено е на всички относими наведени възражения, но са изведени неправилни крайни правни изводи относно законосъобразността на административния акт.
Не се споделя становището на решаващия съд за липса на допуснати съществени нарушения във формата на оспорената заповед. Съгласно чл. 454 от НРД за МД за 2023-2025 г, видът и размерът на санкцията при констатирано нарушение се определя от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение.
Съгласно чл. 473, ал.1, в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО изцяло или частично, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава заповед за налагане на предвидените в НРД санкции, а съгласно ал.2 в случай че арбитражната комисия отхвърли изцяло констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, писмено уведомява лицето – обект на проверката, за решението за прекратяване на производството.
Независимо, че видът и размерът на санкцията, която се определя, е в правомощията на директора на СЗОК, това не го освобождава от задължението му за нейното диференциране съгласно разписаните критерии и предвид необходимостта от обявяване обема на своята дискреционна власт, в която възнамерява да реализира правомощията си по всеки конкретен случай.
В случая нито директорът на СЗОК, нито съдът са се съобразили в пълнота с произнасянето на арбитражната комисия, доколкото тя приема с четири гласа „за“ и два „против“, че възражението е основателно относно ИЗ №№ 373, 377, 741 и 911. Напълно произволно се сочи в съдебното решение, че наложени санкции касаят само нарушенията по ИЗ № 941, 328 и 537 и за тях на основание чл.457, ал.3 от НРД за МД 2023-2025г е определена санкция в размер на 400лв за всяко. Такъв извод не може да се направи при прочит на съдържанието на процесната заповед. В нея са описани седем нарушения и е наложена санкция в общ размер на 1200лв като по никакъв начин не е отразено от обхвата й да е изключено някое от деянията. Не е налице и посочване на правното основание за налагане на санкциите, поради което неясно остава какъв е диапазонът им и еднакъв ли е за всяка от тях.
Липсата на мотиви в административния акт относно размера на санкциите ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице, а в настоящия казус липсата и на конкретна правна квалификация на основанието за налагане на санкциите допълнително препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Недопустимо е волята на наказващия орган да бъде изяснявана в хода на съдебното производство или да бъде замествана от мотивите на съда въпреки установените факти по делото.
Липсата на мотиви, каквито се изискват с цел ясна и разбираема воля на административния орган, представлява съществено нарушение на правилата за форма и достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК без да се обсъждат останалите основания по чл.146 от АПК.
Като е достигнал до различни правни изводи, Административен съд София град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде решено по същество като се отмени заповед за налагане на санкции № РД-12-10/09.01.2025г., издадена от директора на СЗОК, поради постановяването й в нарушение на закона.
При този изход на спора и своевременно направеното искане от касатора „МБАЛ "Света Богородица" ЕООД гр. София за присъждане на разноски за двете инстанции следва да му бъдат присъдени реално направените такива в общ размер 670лв, включващ 250лв държавни такси и 420лв адвокатско възнаграждение, платими от Националната здравноосигурителна каса в качеството й на юридическо лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 2 във връзка с чл.222, , ал.1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10600/26.03.2025 г. по адм. д. 1129/2025 г. по описа на Административен съд София град, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ по жалба от „МБАЛ "Света Богородица" ЕООД гр. София, [улица]заповед за налагане на санкции № РД-12-10/09.01.2025г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на МБАЛ "Света Богородица" ЕООД гр. София, [улица]сумата 670 (шестстотин и седемдесет) за направени разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.