Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на З. П. Б. със съгласието на майка му П. И. Е. и на Р. П. Б., действащ чрез неговата майка и законен представител П. И. Е., срещу решение № 3567/19.11.2024 г., постановено по адм. дело № 704/2024 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им, като законни наследници на П. С. Б., срещу Решение № 1040-23-59 от 24.07.2024г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ – Стара Загора. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молят да се отмени същото и да се върне преписката на административния орган със задължителни указания. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Стара Загора (ТП на НОИ Стара Загора), в писмен отговор подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. Крумова оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана като се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - „М+С Хидравлик“ АД, излага писмено становище за неоснователност и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд Стара Загора е отхвърлена жалбата на П. И. Е. - майка и законен представител на Р. П. Б. и З. П. Б. срещу Решение № 1040-23-59 от 24.07.2024г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ – Стара Загора, с което декларираната с Декларация вх. № 44 от 03.04.2024г. от осигурителя „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък злополука, станала с П. С. Б. на 07.03.2024г., не е приета за трудова злополука.

За да постанови това решение, съдът е приел, че настъпилото при отиване на работа внезапно нетравматично увреждане и последвалата смърт на П. Б. не притежават конститутивните признаци на трудова злополука.

Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е извел правилни изводи относно приложението на материалния закон.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че П. Б., наследодател на касационните жалбоподатели, е бил в трудови правоотношения с осигурителя „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък. На 07.03.2024г. около 04.30 часа, П. С. Б., тръгвайки с колата си към работното място, му прилошава, връща се вкъщи, като при идването на екипа на ЦСМ – Стара Загора е констатирана смъртта му. Съгласно Съобщение за смърт № 69/ 07.03.2024г. - медицинско свидетелство за смърт на лицето П. С. Б., лицето е починало на 07.03.2024г. в 04.39ч. в дома си, като за причина на смъртта е посочено „остра настъпила сърдечна смърт“ по причина заболяване. На 27.03.2024г. от П. И. Е., като майка и законен представител на З. Б. и Р. Б., е подадено уведомление до прокуриста на „М+С Хидравлик“ АД, с искане за съставяне на акт за трудова злополука на основание чл.55, ал.2 от КСО. С вх. № 44 от 03.04.2024г. в ТП на НОИ – Стара Загора е заведена декларация за трудова злополука, подадена от осигурителя „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък, чрез прокуриста на дружеството. С декларацията се уведомява за случила се 07.03.2024г. в 04.20 часа злополука по чл.55, ал.2 от КСО с работника П. С. Б. в дома му по време на тръгване за работа, в резултат на която е настъпила смърт на лицето. В рамките на административното производство от ТП на НОИ е поискано произнасяне по повод причинната връзка от органите на медицинската експертиза. С Експертно решение № 00152/040 от 30.04.2024г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, е прието, че настъпилата на 07.03.2024г. смърт на П. С. Б. с диагностицирано заболяване „сърдечна недостатъчност“ е била вследствие на остра сърдечна недостатъчност, като причината за смъртта не е резултат на упражнявана трудова дейност и условия на работа, тъй като лицето е починало в дома си. Липсва протокол за аутопсия и съгласно чл.66, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), ТЕЛК не се произнася за причинната връзка. ЕР № 00152/040 от 30.04.2024г. е влязло в сила на 03.06.2024г..

С разпореждане Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024 г., позовавайки се на ЕР № 00152/040 от 30.04.2024г. на ТЕЛК. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО не е приело злополуката за трудова.

При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с решение № 1040-23-59 от 24.07.2024г., на директора на ТП на НОИ Стара Загора, като мотивите отново са в смисъл, че след като с решението на ТЕЛК не може да бъде установено по безспорен начин наличие на причинна връзка, то настъпилото здравословно увреждане на Б., довело до неговата смърт, не може да се приеме за трудова злополука, тъй като не е осъществен фактическия състав на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Решението на директора на ТП на НОИ Стара Загора е оспорено пред Административен съд Стара Загора, който след събиране на всички допустими и относими за спора доказателства и изясняване на релевантните факти и обстоятелства е отхвърлил жалбата срещу същото. Съдът е приел оспорения пред него административен акт за издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и съблюдаване на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Във връзка със спорния по делото правен въпрос, а именно налице ли е трудова злополука по отношение на пострадалото лице П. С. Б. на дата 07.03.2024г., първоинстанционният административен съд е заключил, че фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО не е доказан. Съдът е приел липсата на годни доказателства въз основа, на които да се достигне до извод за наличие на функционална връзка между настъпилото нетравматично увреждане на 07.03.2024 г. за П. Б. и осъществявана от същия работа в полза на предприятието на същата дата, доколкото не е установена такава с решение на органите за медицинска експертиза.

Предвид изложеното, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано наличието на причинна връзка между увреждането и условията на работната среда.

При установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО са уредени предпоставките, които следва да са изпълнени, за да се определи една злополука като трудова, и те са следните: увреждане на здравето, което да е внезапно; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа извършвана в интерес на предприятието; резултатът от увреждането, който се изразява във временна или трайна неработоспособност, или смърт; причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат. В случая е безспорно наличието на внезапно увреждане, на резултата от него - настъпила смърт, както и настъпването на увреждането през време на извършваната работа. Спорът е свързан с изпълнението на условието за причинна връзка между увреждането (смъртта) и условията на извършваната работа.

Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза Териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните документи: при трудова злополука - разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение, при нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на злополуката - протокол за разследване на злополуката.

Съгласно чл. 66, ал. 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. В конкретния случай е налице именно хипотезата на чл. 66, ал. 2 НМЕ, тъй като липсва протокол от аутопсия и затова с ЕР № 00152/040 от 30.04.2024г. г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, е издала решение, с което обявява, че не се произнася по причинната връзка, поради липсата на протокол от аутопсия.

Следователно, в случая липсва произнасяне на компетентния орган на медицинската експертиза на работоспособността относно наличието на причинна връзка между настъпилата смърт на П. Б. и условията на труд по време на злополуката. В чл. 60, ал. 2 КСО е предвидено, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 (за приемане или за неприемане на злополуката за трудова) се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. В случая с издаденото експертно решение на ТЕЛК не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на Б. и условията на труд, поради което правилно органът по чл. 60, ал. 1 КСО не е приел злополуката за трудова. Ограничението по чл. 60, ал. 2 КСО представлява специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда, което се отнася както за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол.

Както вече е имал възможност да се произнесе Върховният административен съд (решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение), в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (съгласно чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ), както и че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Ако с решението си ТЕЛК/НЕЛК е отрекъл причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Затова в процесния случай при наличие на влязло в сила ЕР на ТЕЛК, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО законосъобразно е отказало да определи като трудова злополука нетравматичното увреждане, което е причинило смъртта на П. Б., поради което и директорът на ТП на НОИ законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане.

Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд относно приложението в конкретния случай на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, според който не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Тези изводи са подкрепени от данните за медицинското състояние на починалото лице.

При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

Искането на ответникът по касация директор на ТП на НОИ Стара Загора, за когото изходът от спора е позитивен, е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в случая е бил представляван от юрисконсулт без явяване в съдебно заседание, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3567/19.11.2024 г., постановено по адм. дело № 704/2024 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА З. П. Б. [ЕГН], със съгласието на майка му П. И. Е. и Р. П. Б. [ЕГН], действащ чрез неговата майка и законен представител П. И. Е., с адрес [населено място], общ. Казанлък, [улица], да заплатят на Национален осигурителен институт сумата от 50 (петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.