Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на “ВИП ПЛЮС-Медикотехническа лаборатория” ЕООД,ЕИК: 121392687 чрез адв.Е.Радева срещу Решение № 25988 от 05.12.2024г. по адм. дело № 7462/2024г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за налагане на санкции №РД-19-405/10.07.2024 г. на директора на РЗОК-Стара Загора.Претендира разноски.
Изложените доводи за недопустимост, необоснованост и нарушение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.
Ответникът Директор на РЗОК-Стара Загора редовно призован не взима стоновище по касационната жалба и не се представлява в с.з.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение – тричленен състав, я намери за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на “ВИП ПЛЮС-Медикотехническа лаборатория“ ЕООД против заповед за налагане на санкции №РД-19-405/10.07.2024 г. на директора на РЗОК-Стара Загора,с която на основание чл.23а,от договор № 24-2073/01.07.2022г за предоставяне на помощни средства,приспособления ,съоръжения и медицински издалия,в това число изработване и ремонт,заплащани от НЗОК, на ЕООД ВИП Плюс -Медикотехническа лаборатория са наложени 7 броя санкции,всяка по 150 лв за констатирано нарушение по чл.16 ал.1 т.1 от договор № 24-2073/01.07.2022г на основание чл.24 б т.18-а от договора и 6 броя санкция,всяка по 2000 лева за констатирано нарушение по чл.1 от договор № 24-2073/01.07.2022г,на основание чл.24 б т.1-а от договора и възстановяване на неоснователно получените суми.
За да постанови своето решение,съставът на АССГ е приел от правна страна,че касаторът е извършил посочените в заповедта нарушения,а именно,че от приетите като писмени доказателства по преписката безспорно се установява,че досежно констатираните нарушения по чл.16 ал.1 т.1 от договор № 24-2073/01.07.2022г отразяването на дейностите по отпускането на ПСПСМИ е извършено не непосредствено след извършването им,а 4 броя случая това е станало на следващия работен ден,а в два от случаите това е извършено със закъснение от два и двадесет и един дни.По отношение на нарушенията по чл.1 от договор № 24-2073/01.07.2022г,решаващият състав на съда е приел,че в нито един от посочените седем броя проверени случаи не е налице писмено задание на квалифициран медицински специалист или на лице с подходяща професионална квалификация съгласно § 1 т.23 от ДР на ЗМИ.
Решението е валидно и допустимо и правилно.
Фактите по делото не са спорни: Между страните на основание чл. 45, ал. 16 от ЗЗО е сключен Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК № 242073 от 01.07.2022 г., по силата на който дружеството-касатор е поело задължението да осъществява дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, като на 10.07.2023 г. е подписано Допълнително споразумение (ДС) № 1 към Договор № 242073 от 01.07.2022 г., съдържащо детайлна уредба на отношенията, свързани с дейността по предоставяне на ПСПСМИ, в т.ч. изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК. Договорът и анексът към него са с необходимото съдържание по чл. 43 от Наредба № 10 от 2009 г., в тях е разписана и подробна процедура по налагането на санкции при нарушение разпоредбите на договора и ДС, включително и възможността за обжалване на административния акт по съдебен ред. Сключеният между страните в настоящото производство договор и подписаното към него допълнително споразумение съставляват административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК. Административният договор е формален и е сключен по въпроси от значим обществен интерес, а именно - предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК. Именно по тази причина неговото съдържание не е определено свободно от страните, а е подчинено на императивни правила, съдържащи се в закон (ЗХУ, ЗЗО и други), респ. в подзаконовите актове по приложението на тези закони. Макар че има съвпадане на две насрещни волеизявления, едната страна в случая има възможността чрез използване на властническия метод да управлява сключването и изпълнението на договора, да налага санкции и да го изменя или прекратява едностранно, така както е разписано и в ЗЗО и приложимите наредби и инструкции.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия предвид разписаното в чл. 23а, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18, ал. 2 от Договор № 242073 от 01.07.2022 г., изменени с подписаното между страните ДС № 1 от 10.07.2023 г. В случая проверката на „ВИП ПЛЮС – МЕДИКОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ“ ЕООД е разпоредена със Заповед № РД-18-472/ 07.05.2024 г. на директора на РЗОК – Стара Загора, издадена в съответствие с чл. 12 от административния договор, съгласно който възложителят има право да упражнява контрол по изпълнение на сключения договор съгласно реда на този договор, в какъвто смисъл е и регламентацията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 27.06.2022 г. за условията и реда за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на ПСПСМИХУ. Резултатите от проверката и установените нарушения са отразени в Протокол № Р-741/ 14.06.2024 г., надлежно връчен на представител на дружеството за запознаване с констатациите на длъжностните лица. От управителя на касатора е депозирано възражение вх. № 29-08-89/ 24.06.2024 г., което, видно от съдържанието на заповедта, е отхвърлено като неоснователно по подробно изложени съображения.
Въз основа на съставения протокол от извършената проверка е издадена процесната заповед, като е спазен разписаният в договора и допълнителното споразумение към него ред за налагане на санкции.
Именно в създадената с § 9 от сключеното между страните споразумение разпоредба на чл. 23а, ал. 2, т. 1 е уредено правомощието на директора на РЗОК да потвърди констатациите и да издаде мотивирана заповед за налагане на санкции в случаите, когато изпълнителят оспори констатациите на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. За всеки от случаите на констатирани нарушения решаващият орган е изложил мотиви, обосноваващи правилността и основателността на изводите на контролните органи за извършено нарушение; всяко от нарушенията е ясно и непротиворечиво описано, а фактическата обстановка е изложена подробно чрез препращане към съответните нарушени от касатора договорни разпоредби, относими към конкретния казус.
Според настоящият състав на Върховния административен съд,решението на АС-София град не страда от посочените в касационната жалба пороци по смисъла на чл.209 т.3 от АПК.Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че по отношение на 7 броя кконстатирани нарушения по чл.16 ал.1 т.1 от договор № 24-2073/01.07.2022г на основание чл.24 б т.18-а от договора.
Съгласно чл.16, ал.1 т.1 от договор № 24-2073/01.07.2022г е предвидено, че изпълнителят се задължава да отразява в специализирания софтуер на НЗОК дейностите по отпускането на ПСПСМИ непосредствено след извършването им.От протокола за проверка се установява,че в пет от случаите касаторът е отразил дейността по отпускането на ПСПСМИ в специализирания софтуер на НЗОК в деня следващ отпускането на ПСПСМИ,а в два от случаите забавянето е с два,респективно с двадесет и един дни.При липсата на ангажирани доказателства от страна на касатора,че е налице обективна пречка за неизпълнение на задължението му за непосредствено отразяване на отпускането на ПСПСМИ в специализирания софтуер на НЗОК,както и липсата на удостоверване,че в конкретните дни софтуерът е бил в невъзможност да бъде достъпен,то изпълнението на задължението за непосредствено отразяне в същия със закъснение дори от ден,води до нарушение на разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от договора,скалючен между страните.Както всеки договор,така и административния,съдържа права и задължения за страните и следва да бъде изпълняван коректно от същите.При водене на дейността си с грижата на добрия търговец,касаторът следва да организира дейността си по такъв начин,че да изпълни и публичните си задължения,поети с договора,а именно след отпускането на ПСПСМИ да отрази тази своя дейност в специализирания софтуер,така че да се гарантира ефективно използването на обществени средства,а също така и да се предотвратят възможни злоупотреби.Правилно административният орган е квалифицирал нарушението по чл.16 ал.1 т.1 от договора,както и правилно е наложена санкция финансова неустойка от по 150 лв за всяко от седемте нарушения по чл.24 б т.18 б. „а“ от договора.В тази насока не се споделят доводите,изложени от други състави на съдилищата по повод на тълкуване на термина своевременно.
По отношение на останалите шест броя санкции финансова неустойка в размер на по 2000 лв всяка от тях:Според настоящия състав на Върховния административен съд в съответствие със закона са изводите на АССГ за приложението на чл.1 от договор № 24-2073/01.07.2022г ,сключен между страните и § 1 т.23 от ДР на ЗМИ.
Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да осъществява дейността по предоставяне и ремонт на ПСПСМИ – предмет на договора, при спазване разпоредбите на ЗЗО, ЗХУ, ЗМИ, Наредба № 10 от 2009 г., Наредба № 7 от 31 март 2021 г. и Наредба за условията и реда за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на ПСПСМИ за хора с увреждания.
Разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМИ гласи, че "Медицинско изделие, изработено по поръчка" е медицинско изделие по чл. 2, ал. 1, т. 2 или 3, произведено по писмено задание на квалифициран медицински специалист или на лице с подходяща професионална квалификация, с което се определят специфичните проектни характеристики на изделието и предназначението му за употреба от конкретен пациент, и за което той носи отговорност. Серийно произведените изделия, адаптирани с цел да отговорят на специфични изисквания на медицински специалист или на друг обучен потребител, не са изделия, изработени по поръчка.
Правилни са изводите на АССГ,че е налице писмено задание, когато последното е съставено от квалифициран медицински специалист или от лице с подходяща професионална квалификация и съдържа специфичните проектни характеристики на изделието и предназначението му за употреба от конкретен пациент, като съставилият го специалист носи отговорност за него.
В случая за предоставените ремонтните дейности и ПСПСМИ, изработени по поръчка са налице приемо - предавателни протоколи, декларация за съответствие, гаранционна карта и задание – поръчка.
Настоящият състав на Върховния административен съд също така приема,че в нито един от изброените документи не се съдържат специфичните проектни характеристики на изделието и предназначението му за употреба от конкретен пациент, предвид което правилно е прието, че са отчетени и предоставени ремонтни дейности и ПСПСМИ, изработени по поръчка, по отношение на които не е налице писмено задание.в тази насока и решението на АССГ в тази му част не страда от посочените в касационната жалба пороци.Съответно на предвиденото в чл.24б т.1а от договора между страните е и предвидената санкция финансова неустойка в размер на по 2000 лв и възстановяване на неоснователно получените суми.
Изложените съображения обосноват извод за издаване на оспорената заповед в съответствие с процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е отхвърлил жалбата против нея, Административен съд – София град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25988 от 05.12.2024г. по адм. дело № 7462/2024г. на Административен съд – София град.
Решението е окончателно.