Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. Г., чрез адвокат Иванова, срещу решение № 27428 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело № 3311/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Счита същото за постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му.
Ответникът Национална експертна лекарска комисия не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Л. Ц. Г. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Национална експертна лекарска комисия - за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди в общ размер 50 000 лева, за периода от 03.01.2008 г. до 03.01.2023 г., в следствие на незаконосъобразно бездействие – неизпълнение на решение № 5639/11.05.2021 г., постановено по адм.д. № 428/2021 г. по описа на Върховния административен съд.
За да постанови този резултат съдът е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като не се установява противоправно бездействие на органи и служители на ответника и претендираните от ищеца вреди са останали недоказани, при което не са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.
Несъстоятелно е соченото в жалбата, че първоинстанционният съд, като не е обсъдил „отказа“ на ищцата за приемане на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е допуснал съществено процесуално нарушение и необоснованост на съдебния акт. Формалното несъгласие на страната със заключението на експертизата не основава допуснато процесуално нарушение с приемането му. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото. В обжалваното решение съдът е изложил установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават исковете за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на твърдяното бездействие, произтичащо от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от него, в пряка причинна връзка.
Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, не е установила наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове против НЕЛК.
Не е налице твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон, при твърдения за установено по делото незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на ответника, изразяващо се в неизпълнение на съдебно решение. Установено е по делото, че след постановяване на съдебното решение НЕЛК е издала последващо експертно решение, с което е отменено експертно решение на ТЕЛК № 2759/12.11.2018 г. въз основа именно на мотивите на решение № 5639/11.05.2021 г., постановено по адм.д. № 428/2021 г. по описа на Върховния административен съд, като е прието, че ЕР на ТЕЛК е постановено в недопустимо производство, образувано по жалба на страна, по отношение на която не е налице правен интерес от оспорване на акт на орган на медицинската експертиза. Предявените от Г. искове се основават на твърдяно бездействие, каквото в случая не се установява.
Ищцата основава размера на претенцията си за претърпени имуществени вреди на действието на експертно решение на ТЕЛК № 2628/208 от 07.12.2006 г., с което и е била определена степен на трайно намалена работоспособност 90.6 %, като счита, че по благоприятно за нея е получаването на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а не получавана такава за осигурителен стаж и възраст. Ответникът в случая няма отношение към отпуснатата пенсия. Съгласно разпоредбата на чл.98, ал. 1, изр. първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или от други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В исковата молба не са изложени обстоятелства, основаващи твърдяното бездействие на ответника да е рефлектирало върху производствата по КСО. Идентично е и положението относно твърдяното неполучаване на финансова подкрепа и целеви помощи по Закона за хората с увреждания, където компетентен е директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице. Видно от данните по делото, ищцата е упражнила правата си пред компетентните органи.
При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27428 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело № 3311/2023 г. по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.