Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на УБМАЛСМ „Н.И. Пирогов“ЕАД, чрез адв. Янева, срещу Решение №28030 от 20.12.2024 г., постановено по адм. дело №8482/2024 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закони. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №РД-25ПП-299/ 01.08.2024г. на Управител на НЗОК. Претендира разноски.

Ответникът – Управител на НЗОК оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК.

Разгледана по същество за неоснователна.

За да отхвърли жалбата на болничното заведение срещу издадената от ответника по касация писмена покана, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, респ. не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на производство по нейното издаване.

Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен.

Не е спорно, че между УБМАЛСМ „Н.И. Пирогов“ЕАД и НЗОК е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури №22-2440/25.02.2020г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение № 17 "Клинични пътеки" на Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 г.

Със Заповед на Управител НЗОК за налагане на санкции № РД-25ЗС-307/27.08.2021 г. частично е прекратен договор № 22-2440/25.02.2020г за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури и /или извършване на клинични процедури с НЗОК, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „б“ от ЗЗО и чл. 421, ал. 1 б. б от НРД МД 2020-2022 г., като спрямо лечебното заведение е приложена санкция „прекратяване на договора – частично по отношение на оказвана болнична помощ по КП № 75.1 и по КП № 87.1, поради отчетена, но неизвършена медицинска дейност. Тази заповед е обжалвана по съдебен ред, но жалбата срещу нея е била отхвърлена с окончателно Решение №8163/01.07.2024г. по адм. дело №2897/2024г. по описа на ВАС на РБ. В санкционния акт, издаден от ответника по касация от 27.08.2021г., ясно е посочено, че по следните истории на заболяването(общо 25 случая): КП № 75.1. и КП № 87.1., а именно: ИЗ № 31887; ИЗ № 10650; ИЗ № 32413; ИЗ № 34425; ИЗ № 34351; ИЗ № 34001; ИЗ № 34289; ИЗ № 33015 и ИЗ № 33991; ИЗ: № 6525, ИЗ № 1940, ИЗ № 32889, ИЗ № 8682, ИЗ № 33876, ИЗ № 33897, ИЗ № 10509, ИЗ № 4115, ИЗ № 33445, ИЗ № 4606, ИЗ № 1102, ИЗ № 733; ИЗ № 32346; ИЗ № 1560, ИЗ № 11923 и ИЗ № 5682 е отчетена дейност, която не е извършена от изпълнителя на болнична медицинска помощ.

С тук разглежданата писмена покана именно по изброените 25 случая се претендира възстановяване на платената от НЗОК сума за лечение на ЗОЛ за отчетената, но неизвършена от лечебното заведение дейност.

С касационната жалба се правят възражения, касателно компетентността на издалия поканата Управител на НЗОК(сочи се, че поканата е следвало да се издаде от Директор СЗОК), но това възражение се приема за неоснователно, доколкото чл.76 ал.3 ЗЗО предоставя компетентност както на Директора на съответната РЗОК, така и на Управителя на НЗОК, като е без значение обстоятелството кой точно е сключил договора с касата.

Не се приема за основателно и възражението, че поканата била издадена извън срока, с оглед влизане в сила цитираното решение на ВАС на РБ от 01.07.2024г., тъй като липсва позитивно правило, вменяващо задължение за издаване на покана в определен срок след стабилизиране акта за налагане на санкции, а и този акт се издава не по сезиране на отделен субект, а в хипотеза, при която органът действа служебно.

Що се отнася до изложеното, че писмената покана не отговаря на изискването на чл.59 ал.2, т.4 АПК – да са изложени фактическите и правни основания за издаване на акта, то неоснователно се поддържа от касатора, че органът е задължен да повтори напрактика вече установеното между страните по стабилния негов предходен санкционен акт от 27.08.2021г. Или след като с последния акт е прието за установено между тях, че във всичките изброени 25 случая е отчетена неизвършената дейност, то логически обоснован е изводът, че сумите, получени от лечебното заведение за това са без основание, респ. те подлежат на връщане. В този смисъл като не е преповторил подробно изложените в акта си от 27.08.2021г. фактически констатации, Управител НЗОК не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, което да се е отразило съществено на правото на защита на касационния жалбоподател.

В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по останалите спорни обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №28030 от 20.12.2024 г., постановено по адм. дело №8482/2024 г. по описа на Административен съд – София град.

Решението е окончателно.