Производството е по реда на чл. 226 вр. чл. 185 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С Решение № 1242/12.02.2025 г. по адм. д. № 7740/2024 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия е отменено Решение № 7609/19.06.2024 г. по адм. д. № 10565/2023 г. на ВАС, тричленен състав на Шесто отделение, с което е отхвърлено оспорването на А. П. Ч. и на Б. В. А. срещу Наредба № Н-6 от 21.12.2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ. бр. 103 от 24 декември 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. и доп., бр. 57 от 5.07.2024 г. като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото е върнато за ново разглеждане от тричленен състав на ВАС при спазване на указанията, дадени в мотивите на касационната инстанция.
По реда на чл. 185 и следващи АПК А. П. Ч. и Б. В. А., чрез адв. Екимджиева и адв. Докова, оспорват в цялост Наредба № Н-6 от 21.12.2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система (Наредба № Н-6, Наредбата), издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ. бр. 103 от 24 декември 2022г., в сила от 01.01.2023 г., изм. и доп., бр. 57 ог 5.07.2024 г.
Искането за отмяна на наредбата е аргументирано с довод за липса на материална компетентност на министъра на здравеопазването да издаде подзаконов нормативен акт, създаващ първична уредба на обществени отношения, засягащи защитени от Конституцията и от ратифицирани от Република България международни договори основни права и свободи в противоречие с чл. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Поддържа се, че разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от наредбата са извън нормотворческата власт, предоставена с чл. 28г, ал. 6 и чл. 28д, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ). Излагат се доводи за противоречие на наредбата с чл. 10 ЗНА и чл. 4, ал 1 – 3 АПК и за непропорционално засягане на правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията и чл. 8 КЗПЧОС. С позоваване на чл. 1 вр. чл. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) оспорващите сочат липса на ясно дефинирана легитимна цел на наредбата, както отсъствие на норми, предвиждащи задължения за контрол и за реализиране на отговорност на субектите, овластени с достъп до събираните в Националната здравноинформационна система (НЗИС) лични данни при злоупотреби и/или нецелево тяхно използване. Навеждат и издаване на наредбата в разрез с релевантните правни стандарти на ЕСПЧ и на СЕС и с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.
Жалбоподателите заявяват и искане за отправяне на преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 9, § 2, б. в), б. ж), б. з) и б. и) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД) и чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС).
В съдебно заседание Ч. и А. лично и чрез адв. Докова поддържат оспорването и заявените в него искания по вече изложени при разглеждането на спора съображения.
Ответникът, министърът на здравеопазването, представляван от юрк. Здравкова, оспорва жалбата с позоваване на последващи издаването на наредбата изменения на Закона за здравето, които сочи да дават „по-ясна и категорична“ първична уредба на Националната здравноинформационна система. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателите възнаграждение за правна защита и съдействие по договора, сключен с Адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“.
Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и основателност на жалбата по съображения, че макар да не са допуснати процесуални нарушения при приемането на наредбата и да е налице законова делегация за издаването й по чл. 28г, ал. 6 и ал. 7 ЗЗ, тя е незаконосъобразна, тъй като в нарушение на чл. 3 и чл. 10 от ЗНА създава първична нормативна уредба, с която се нарушава правото на защита на личните данни за здравния статус на гражданите, което е гарантирано от ЗЗЛД и Конституцията на Република България.
Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, както и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на Решение № 1242/12.02.2025 г. по адм. д. № 7740/2024 г. на петчленен състав на Втора колегия, приема следното:
Наредба № Н-6 от 21.12.2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система, издадена от министъра на здравеопазването, oбн., ДВ, бр. 103 от 24.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г., изм. и доп., бр. 57 от 5.07.2024 г., е подзаконов нормативен акт, който може да се оспори безсрочно от лица с правен интерес.
А. Ч. се легитимира като прокурист, а Б. А. - рехабилитатор в Амбулатория за извънболнична първична медицинска помощ Медико-дентален център Инфинити ЕООД, сред основните направления на чиято дейност по твърденията в жалбата са естетичната и денталната медицина. Спрямо всеки от жалбоподателите са извършени медицински дейности, данни за които са предоставени в Националната здравноинформационна система. Изложеното обуславя техния правен интерес да оспорят наредбата, регламентираща функционирането на Националната здравноинформационна система.
От фактическа страна се установява:
Със Заповед № РД-02-18/15.02.2022 г. на министъра на здравеопазването е създадена работна група за изготвяне проект на наредба по чл. 28г, ал. 6 и ал. 7 и чл. 28д, ал. 2 от ЗЗ, като за целта използва при съобразяване на закона постъпилия в министерството на здравеопазването проект за Наредба за изграждането и функциониране на Национална здравноинформационна система вх. № 26-00-391/01.02.2022 г. от „Информационно обслужване“ АД.
Според проекта за подзаконов нормативен акт негова цел е въвеждането на необходимата уредба на основните въпроси от значение за структурирането и функционирането на Националната здравноинформационна система, очертани в Закона за здравето.
С решение по т. 12 от Протокол-решение № 10 от проведено на 05.04.2022 г. заседание ръководството на министерството на здравеопазването е одобрило проекта за наредба. Заедно с мотивите той е публикуван на 07.04.2022 г. на интернет страницата на ведомството, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет, за което е определен срок 30 дни. Постъпилите становища са обобщени в доклад на заместник министъра на здравеопазването изх. № 26-00-391/17.06.2022 г.
С писмо изх. № 37-00-111/08.07.2022 г. министърът на здравеопазването е заявил предварителна консултация на проекта за наредба до председателя на Комисията за защита на личните данни съгласно чл. 36 от Регламент (ЕС) 2016/679 като е приложил и мотивите към него и оценката за въздействие върху защита на данните.
Проектът е съгласуван и с министъра на електронното управление.
С Протокол-решение № 68/13.12.2022 г. ръководството на министерството на здравеопазването е приело проекта на Наредба № Н-6 за функционирането на Националната здравноосигурителна система и е изпратило същата за обнародване в ДВ, бр. 103 от 24.12.2022 г. Подзаконовият нормативен акт е влязъл в сила на 01.01.2023 г.
В ДВ бр. 57 от 05.07.2024 г. са обнародвани изменения и допълнения на Наредбата.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, при така установените факти, след обсъждане на твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 192а и чл. 196 АПК, намира жалбата за частично основателна.
От постоянната съдебна практика (Решение № 2266 от 12.02.2020 г. по адм. д. № 5355/2019 г. на ВАС) следва, че за да издаде валиден нормативен административен акт, един правен субект е необходимо да е орган, който Конституцията и закон изрично са овластили – чл. 2, ал. 1 ЗНА и чл. 76, ал. 1 АПК, защото само законодателят има правомощието да прецени степента на правна абстракция на правните норми и с оглед на това да установи кои от тях да бъдат регламентирани на подзаконово ниво и от кой орган. Без законово определяне на органа и на предмета на нормативното административно регулиране няма валидно изразена воля на съответния орган да създава правила за поведение. В случая е безспорно – с оглед на чл. 28г, ал. 6 от ЗЗ, че Наредба № Н-6, издадена от министъра на здравеопазването, е издадена от компетентен орган.
Тя е приета в исканата от закона писмена форма и съдържа изискуемите от Глава трета „Строеж на нормативните актове“ на Указ № 883 реквизити.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът на нормативен административен акт трябва да съдържа мотиви с регламентираното в алинея 2 съдържание. Мотивите на проекта на нормативен акт, които след издаването му стават мотиви на самия акт, освен средство за гарантиране на установените в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на изработване на нормативните актове, са и важен източник за тълкуване на акта. Законодателен израз на значението на мотивите на нормативния акт е забраната за обсъждане на проект на нормативен акт от компетентния орган, за който не са представени мотиви, съответни на законовите изисквания – чл. 28, ал. 4 ЗНА.
Наредба № Н-6 е нормативен административен акт, който от приемането си до приключване на устните състезания в настоящата инстанция е претърпял едно изменение и допълнение, поради което преценката за наличие на мотиви съдът дължи при съобразяване на изискването за мотивиране по отношение на действащата към датата на приключване на устните състезания редакция на разпоредбите.
Чл. 28, ал. 2 ЗНА определя, че мотивите, съответно докладът към проект за нормативен акт, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
От мотивите на проекта (стр. 96-99 от адм. д. № 10565/2023 г.) се вижда, че като основна цел сред причините за приемането му е посочено въвеждането на необходимата подзаконова регламентация на основните въпроси от значение за структурирането и функционирането на Националната здравноинфоормационна система, очертани от ЗЗ, по който начин да се осигури действието на системата. Очакваните резултати са свързани със създаването на всички необходими условия в страната да функционира НЗИС при определените в ЗЗ съдържание, форма, принципи и функционалност. Посочено, е че в перспектива уредбата ще допринесе да постигане на заложените в закона цели при създаването на НЗИС, а именно:
Спомагане за повишаване на качеството и ефективността на системата на здравеопазването чрез изграждане на интегриран здравен запис на гражданите, който включва всички медицински данни от проведени лечение, терапии, медицински изследвания, приложени лекарствени продукти и други дейности, което е предпоставка за адекватно диагностициране и ефективно лечение. Медицинските данни се въвеждат в реално време. Гражданите имат възможност за проследяване на своите данни включително да осъществяват контрол при необходимост. Съкращава се времето за обслужване на пациентите;
Спомагане на повишаване на контрола на здравеопазването и съкращаване на финансовите разходи;
Управление и функциониране на системата на здравеопазването с помощта на НЗИС, която позволява извършването на мониторинг на процесите в здравеопазването, разходването на финансови средства и вземане на ефективни управленски решения, базирани на данни;
Възможност за повишаване на качеството на административните услуги в здравеопазването.
В доклада се съдържат мотиви относно причините за приемането на наредбата (възпроизведено е съдържанието на чл. 28г., ал. 6 и 7 и чл. 28д, ал. 2 ЗЗ), финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. В частта „Анализ на съответствието с правото на ЕС“ от една страна се сочи, че обществените отношения, предмет на проекта, не са регламентирани в европейското законодателство, а от член 168, § 7 от ДФЕС следва изключителната компетентност на държавите-членки по определяне на здравната им политика и организирането и предоставяне на здравни услуги и медицински грижи. От друга страна се излага, че проектът отчита правата на лицата, произтичащи от пряко приложимия ОРЗД.
Според наличните на интернет сайта на Министерството на здравеопазването мотиви на проекта за изменение и допълнение на наредбата, достъпът на всеки гражданин до електронното му здравно досие може да се даде на всяко физическо лице, притежаващо квалифициран електронен подпис (КЕП) или електронна идентификация по Закона за електронната идентификация. Тези изисквания ограничават възможностите на огромна част от гражданите да достъпват до своите електронни здравни записи, приложими са и при реализиране на достъпа до досието чрез мобилното приложение еЗдраве. Под 10 % от гражданите в страната разполагат с КЕП, което лимитира възможностите на останалата част от тях за достъп до електронното здравно досие. Така те не могат да контролират характера и обема на изпълнените медицински дейности, които ги засягат лично, което обуславя лишаването им от ефективна защита на правата им като пациенти. От друга страна контролът на гражданите върху тази информация е най-ефективното средство и за контрол за изразходване на обществените средства. Посочено е в проекта, че с измененията не създава възможност всеки гражданин, който разполага със смартфон или таблет, да осъществява мобилен достъп до своето електронно здравно досие чрез активиране на потребителското мобилно приложение еЗдраве за достъп до електронното си здравно досие (еднократно сдвояване на досието с мобилното приложение) на мобилното си устройство. В проекта са описани начините за сдвояване и технологията на осъществяването му.
Обобщени, целите на измененията са премахване на затрудненията за достъп до електронните здравни досиета, породени от изискването за КЕП или електронна идентификация. Посочено е, че те не налагат извършване на допълнителни плащания, а за гражданите услугата „сдвояване“ е безплатна. Очакваните резултати са улесняване на достъпа на гражданите до електронните им здравни досиета, което ще допринесе за повишаване на доверието към здравния сектор и ще даде прозрачност на процесите в здравната система, ще позволи на пациентите да следят в реално време какви здравни услуги са използвали. Ще се засили контролът върху потребителите на медицинската помощ, което ще доведе до повишаване на нейното качество и ефективност.
Съдържанието на мотивите на проекта, (с изключение на частта им, касаеща Раздел I Общи положения, чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 4, ал. 2, чл. 27, ал. 11, изр. 3), както и тези към изменението и допълнението на наредбата, съответства на изискуемото от чл. 28, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗНА. В частта по чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА на проекта за наредба изискването е изпълнено формално, тъй като липсва анализ на съответствие с приложимите разпоредби от ОРЗД, които не са назовани, бланкетно се сочи отчитане на правата на лицата, произтичащо от ОРЗД.
Липсата на част от изискуемото от чл. 28, ал. 2 ЗНА съдържание на мотивите е нарушение на изискванията за форма на нормативния административен акт и налага преценка доколко в конкретния случай то има белега същественост. Легална дефиниция на понятието „съществено нарушение на административнопроизводствените правила“ в действащото позитивно право не съществува, но от административноправната наука и трайната съдебната практика следва, че за да бъде нарушението на едно производствено правило съществено, е необходимо освен самото правило по своята същност да е съществено, и самото конкретно нарушение да е повлияло или да е могло да повлияе върху съдържанието на акта.
Няма съмнение, че правилата на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА са съществени, тъй като са гаранция за спазването на принципите на изработването и на приемането на нормативен акт по чл. 26, ал. 1 ЗНА на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.
Според настоящия съдебен състав мотивите на проекта за подзаконов нормативен акт, отнасящи се по частта му Раздел I Общи положения, чл. 1, ал. 1, т. 1 и 4 и ал. 2, както и чл. 27, ал. 11, изр. 3, не съдържат нито причините, които налагат приемането на текстовете, нито целите, които се поставят с тях. Нарушението на законовото изискване за съдържание на мотивите на проекта на нормативния акт е съществено, тъй като липсата на мотиви не дава възможност да се прецени спазването на всеки от принципите по чл. 26, ал. 1 ЗНА: необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Тези принципи от своя страна са установени с цел гарантиране на правата и законните интереси на правните субекти и гарантиране упражняването от компетентния орган на предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност по целесъобразен и законосъобразен начин.
Изложеното обуславя извод, че по отношение на цитираните разпоредби от Наредба № Н-6 е налице допуснато от органа съществено нарушение на изискването за форма в частта досежно изискването за мотиви на акта.
За да гарантира спазването на установените в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи, законодателят е регламентирал производство по приемане на нормативните административни актове. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА, редакция към датата на издаване на наредбата, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване е необходимо съставителят му да го публикува на интернет страницата на институцията заедно с мотивите и да предостави на заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок за предложения и становища. Това изискване е гаранция за принципите на откритост, на съгласуваност и на стабилност, тъй като дава възможност на заинтересованите лица да изразят становища и предложения, т.е. дава възможност да се гарантират правата и законните интереси на правните субекти и да се гарантира упражняването от компетентния орган на предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност по целесъобразен и законосъобразен начин.
От доказателствата по делото е безспорно, че проектът на наредбата заедно с мотивите е публикуван на 07.04.2022 г. на интернет страницата на ведомството, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Определен е срок за обществени консултации от 30 дни. Постъпилите становища са обобщени в доклад на заместник министъра на здравеопазването от 17.06.2022 г. Заявена е и предварителна консултация на проекта за наредба до председателя на Комисията за защита на личните данни съгласно чл. 36 от Регламент (ЕС) 2016/679, приложени са мотивите към него и оценката за въздействие върху защита на данните.
Изложеното обуславя извод, че при издаването на нормативния административен акт е спазено правото на участие на неговите адресати в производството.
Наредба № Н-6 е частично незаконосъобразна:
Нормативната рамка на правоотношенията, свързани със създаването и функционирането на Националната здравноинформационна система, се съдържа в Глава Първа, раздели I (чл. 1 и чл. 2), V Здравна информация и документация и VI Национална здравноинформационна система от ЗЗ.
Законът за здравето урежда обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите – чл. 1. Съгласно в чл. 2, ал. 1 ЗЗ опазването на здравето на гражданите е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, представляващо национален приоритет, гарантиран от държавата чрез прилагане на принципите по чл. 2, ал. 1, т. 1 – т. 6.
В чл. 27 ЗЗ законодателят от една страна определя здравната информация като „личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическо развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и друга медицинска документация“, а от друга, когато дефинира НЗИС в чл. 28г, ал. 3, използва понятието „информация за здравното състояние на населението“, което е по-близко до определението в чл. 4, т. 15) от пряко приложимия ОРЗД: „данни за здравословното състояние“ означава лични данни, свързани с физическото или психическото здраве на физическо лице, включително предоставянето на здравни услуги, които дават информация за здравословното му състояние“. Липсва основание да се приеме, че националният законодател си служи с двете понятия в различен смисъл.
С нормата на чл. 28г, ал. 1 ЗЗ, в сила от 01.01.2019 г., се създава НЗИС, която се администрира и поддържа от Министерството на здравеопазването въз основа на принципите по ал. 2: 1. гарантиране на актуалност и точност на предоставените и съхраняваните данни; 2. осигуряване на подходяща среда за обмен на данни; 3. гарантиране на регламентиран достъп до данните в електронната информационна система при спазване изискванията на закона; 4. осигуряване на оперативна съвместимост и информационна сигурност.
В новите алинеи (3а) и (3б) на чл. 28г, в сила от 08.10.2024 г., е дадена дефиниция на електронния здравен запис, регламентирано е задължението на медицинските и немедицинските специалисти в лечебните и здравните заведения да изготвят такъв за всяка извършена дейност, включително от разстояние, и да го изпращат като електронен документ в НЗИС.
Електронният здравен запис законодателят определя като електронен документ или съвкупност от електронни документи за всяка една от извършените от медицинските и немедицинските специалисти в лечебните и здравните заведения дейности, включително дейностите, извършени от разстояние, с които се създава или използва здравна информация за гражданина или които са относими към неговото здравословно състояние, независимо от неговия здравноосигурителен статус и източника на финансиране на съответната дейност.
При така очертаната нормативна рамка на правоотношенията по събиране, обработване и предоставяне на достъп до здравната информация, съдържаща се в електронното здравно досие на всяко физическо лице, настоящият съдебен състав намира, че оспорените разпоредби на чл. 1, ал. 1, т. 1 в частта „видът на информацията и начинът“ и чл. 1, ал. 2 в частта „съдържанието на електронния здравен запис на гражданите“ от Наредба № Н-6 са издадени в нарушение на основен принцип в нормотворчеството - чл. 3 от Закона за нормативните актове.
Според мотивите на Решение № 6 от 16.06.2020 г. на Конституционния съд по к. д. № 10/2019 г., „когато законодателят преценява дали определени обществени отношения да бъдат уредени на законово равнище и съответно какви да бъдат границите на законовата уредба и кои елементи да бъдат възложени за подробна регламентация с подзаконов акт, той трябва да държи сметка, че когато в правовата държава за определени отношения е необходимо – предвид тяхното естество и още повече в случаи на изрично конституционно изискване – да бъдат уредени със закон, всички съществени елементи на правната уредба трябва да бъдат закрепени именно и само със закон (респ. от Народното събрание). Във всички случаи обаче конституционно необходимо е, особено когато Конституцията изрично изисква уреждане със закон, законът да зададе параметрите на обществените отношения, за които се отнася, и свързаните с тях правни институти, както и да очертае тяхното основно съдържание, а не да прехвърля тяхното уреждане на изпълнителната власт.
Конституционно недопустимо е подлежащи на първична правна уредба обществени отношения да бъдат предмет на подзаконови актове. Такива актове се издават въз основа и в изпълнение на закона (арг. от чл. 114 от Конституцията) – две кумулативни изисквания, които определят характера и обхвата на подзаконовия акт, а в най-голяма степен на този подзаконов акт, чието приемане е предвидено изрично в самия закон.
Самата природа на подзаконовия акт предпоставя наличието в закона на базови правила и не допуска такива правила да се създават за първи път именно с подзаконовия акт. Законът е нормативен акт с най-висок ранг в йерархията на нормативните актове, създавани от учредените власти, тъй като урежда обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите (чл. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
Основателен е доводът на жалбоподателите, че независимо от овластяването на министъра на здравеопазването по чл. 26г, ал. 6 ЗЗ да определи с наредба вида на информацията, подавана от лечебните и здравните заведения за създаването и поддържането на електронните здравни записи, в нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗНА с разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-6 в частта „видът на информацията и начинът“ и чл. 1, ал. 2 в частта „съдържанието на електронния здравен запис на гражданите“ се създава първична правна уредба, каквато следва да се съдържа само в закон, и то при положение, че в чл. 28г, ал. 3, чл. 28г., ал. 3а и чл. 28г., ал. 3б ЗЗ, са регламентирани структурата на НЗИС, задълженията на медицинските и немедицинските специалисти в лечебните и здравните заведения да създават електронен здравен запис и съдържанието на електронния здравен запис. В посочените свои части двете разпоредби са приети в разрез с чл. 3, ал. 2 ЗНА, доколкото не уреждат „другите отношения“ по тази материя. Нещо повече – след като законодателят е дефинирал съдържанието на електронния здравен запис, респ. вида на информацията, която се събира в НЗИС, от действието на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата би следвало, че и министърът на здравеопазването, в разрез в цитираното правило, би разполагал с правомощие да дефинира това установено в закона правило.
Що се отнася до нормата на чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата досежно уредбата на информационната сигурност и защитата на личните данни в НЗИС, е основателен доводът на жалбоподателите, че текстът е извън обхвата на предоставената от законодателя на министъра на здравеопазването нормотворческа компетентност.
В разпоредбата на чл. 27, ал. 11 от Наредба № Н-6 е предвидено, че в случаите на достъп до данни в електронното здравно досие на гражданин НЗИС осигурява проследимост (одитен дневник) на действията на всеки потребител. Атрибутите, които се запазват при достъп в тези случаи, включват като минимум следните данни: дата/час на действието; модул на системата, в който се извършва действието; действие; обект, над който е извършено действието; IP адрес. Изречение трето гласи „при необходимост гражданите се уведомяват за извършения достъп“. Макар разпоредбата да е израз на принципа на „отчетност“ при обработването на личните данни съобразно член 5, § 2 от ОРЗД, предвиждащ, че администраторът носи отговорност и е в състояние да докаже спазването на принципите при обработване на личните данни в член 5, § 1 от Регламента, редакцията на разпоредбата в частта „при необходимост“, без да са предвидени критерии за тази необходимост, противоречи на член 15, § 1 от Регламента, уреждащ правото на субекта на данните да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до информацията по букви а) – з).
Изложеното обуславя извод за незаконосъобразност на разпоредбите чл. 1, ал. 1, т. 1 в частта „видът на информацията и начинът“, чл. 1, ал. 1, т. 4, чл. 1, ал. 2 в частта „и съдържанието на електронния здравен запис на гражданите“, чл. 27, ал. 11, изр. 3 от Наредбата, които подлежат на отмяна.
Пред настоящата инстанция жалбоподателите поддържат и искането си за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси:
1. Трябва ли член 9, § 2, буква в), буква ж), буква з) и буква и) от ОРЗД и член 7 и член 8 от ХОПЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат създаването и поддържането на обща национална информационна система, в която задължително се вписват данни за идентификация на лицето (имена, единен граждански номер, документ за самоличност, гражданство), както и всички медицински данни за лицето като проведени издадени медицински направления, резултати от извършени медицински прегледи, медико-диагностични дейности, хоспитализации, имунизации, издадени рецепти, диспансеризации, кръвна група, алергии, прекарани остри инфекциозни заболявания, установени хронични заболявания или увреждания, провеждано медикаментозно лечение, вложени медицински изделия и др., включително данни за естетични хирургични процедури, извършвани от медицински центрове, включително такива, извършвани в интимната зона на пациентите;
2. Трябва ли член 9, § 2, буква в), буква ж), буква з) и буква и) от ОРЗД и член 7 и член 8 от ХОПЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система с характеристиките на описаната в предходния въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, без съгласието на пациентите при „спешни състояния“, когато не е възможно своевременно получаване на съгласие от пациента (виж чл. 27, ал. 1 от Наредбата);
3. Трябва ли член 9, § 2, буква в), буква ж), буква з) и буква и) от ОРЗД и член 7 и член 8 от ХОПЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система с характеристиките на описаната в първия въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, със съгласието на пациентите, което обаче не може да бъде изразено частично (само за част от информацията в електронното досие, ограничаваща се до необходимата за съответния преглед, манипулация или друга медицинска интервенция или само за определен период) и нормативно се свързва с:
(а) даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от лечебните заведения за първична здравна помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с каква част от данните е необходимо да се запознае е предоставена изцяло на медицинския специалист; (виж член 27, ал. 2 от Наредбата, във връзка с член 27, ал. 8 от Наредбата);
(б) даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от лечебните заведения за извънболнична здравна помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“ за срок не по-дълъг от тридесет календарни дни от извършения от тях първичен преглед, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с кои данни да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, е изцяло предоставена на медицинския специалист; (виж член 27, ал. 3 от Наредбата, във връзка с член 27, ал. 8 от Наредбата);
(в) даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от болничната медицинска помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“ във връзка с хоспитализация, за срок не по-дълъг от тридесет календарни дни от изписване на пациента, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с каква част от данните да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, е изцяло предоставена на медицинския специалист (виж член 27, ал. 4 от Наредбата, във връзка с член 27, ал. 8 от Наредбата);
(г) даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от здравните заведения, които се отнасят до изпълнението на конкретна тяхна дейност по отношение на същия, но без времево ограничение и без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с каква част от данните да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, с изцяло предоставена на медицинския специалист (виж член 27, ал. 5 от Наредбата, във връзка с член 27, ал. 8 от Наредбата);
(д) даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на застрахователни дружества до „относимите здравни записи на пациента, при и по повод осъществяване на функциите им във връзка с конкретно застрахователно събитие“ по доброволно здравно осигуряване, въз основа на договор за медицинска застраховка, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с кои данни да се запознае е изцяло предоставена на застрахователното дружество (виж член 27, ал. 6 от Наредбата, във връзка с член 27, ал. 8 от Наредбата);
4. Трябва ли член 9, § 2, буква в), буква ж), буква з) и буква и) от ОРЗД и член 7 и член 8 от ХОПЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система с характеристиките на описаната в първия въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота без съгласието на пациентите от органите на досъдебното производство във връзка с висящи досъдебни или съдебни производства, въз основа на постановление на наблюдаващия прокурор, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с кои данни да се запознае е предоставена изцяло на наблюдаващия прокурор (виж член 27, ал. 9 от Наредбата);
5. Трябва ли член 9, § 2, буква в), буква ж), буква з) и буква и) от ОРЗД и член 7 и член 8 от ХОПЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат пациентите да не бъдат уведомявани винаги за извършения достъп до данните им в информационна система, като разглежданата в главното производство, а само „при необходимост“, като хипотезите на „необходимост“ не са посочени в закона или Наредбата; (виж чл. 27, ал.11, изр. трето от Наредбата).
В правомощията на националния съд е да установи и прецени фактите по спора, както и необходимостта от преюдициално заключение за постановяването на неговото решение. (т. 22 от Решение на СЕС от 4 март 2020 г. по дело С-655/18). В решението си по делото CILFIT от 6 октомври 1982 г. по дело С-283/81 СЕС дава тълкуване на разпоредбата на чл. 267, пар. 3 ДФЕС и приема, че задължението за отправяне на преюдициално запитване от национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не е абсолютно. Според мотивите на цитираното решение, тази юрисдикция има право на преценка дали да отправи преюдициално запитване и ако прецени, че поставеният въпрос е ирелевантен за решаването на спора, може да не отправи такова.
Първият въпрос, формулиран от жалбоподателите, се отнася до допустимостта да бъде създадена и поддържана обща национална информационна система, в която задължително се вписват данни за идентификация на лицето (имена, единен граждански номер, документ за самоличност, гражданство), както и всички медицински данни за лицето, като проведени издадени медицински направления, резултати от извършени медицински прегледи, медико-диагностични дейности, хоспитализации, имунизации, издадени рецепти, диспансеризации, кръвна група, алергии, прекарани остри инфекциозни заболявания, установени хронични заболявания или увреждания, провеждано медикаментозно лечение, вложени медицински изделия и др., включително данни за естетични хирургични процедури, извършвани от медицински центрове, включително такива, извършвани в интимната зона на пациентите.
Положителният отговор на този въпрос според настоящия съдебен състав произтича от съображения 4, 10, 35, 51 – 54, 75, 146 от ОРЗД, от дефинитивните норми на член 4, т. 1), т. 2), т. 6), т. 7) и т. 15) от Регламента и от постоянната практика на СЕС по тълкуване на ОРЗД.
За тълкуването на разпоредба от правото на Съюза е необходимо да се имат предвид не само текстът й, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част. Генезисът на разпоредбата от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването й (решение от 16 март 2023 г., Towercast, C-449/21 т. 31 и цитираната съдебна практика).
Член 9 от ОРЗД се отнася до „обработването на специални категории лични данни", квалифицирани също като „чувствителни" данни в съображения 10 и 51 от Регламента.
Според съображение 51 от ОРЗД на личните данни, които по своето естество са особено чувствителни от гледна точка на основните права и свободи, се полага специална защита, тъй като контекстът на тяхното обработване би могъл да създаде значителни рискове за тези права и свободи.
Така член 9, § 1 от ОРЗД установява принципа на забрана за обработване на посочените в него специални категории лични данни. Сред последните данни са тези за „здравословното състояние", както са определени в член 4, т. 15 от Регламента.
Целта на член 9, § 1 от Регламента е да се осигури повишена защита срещу обработване, което поради особената чувствителност на обработваните данни, може да съставлява особено тежко вмешателство в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата.
Член 9, § 2, букви а) - й) от ОРЗД обаче предвижда изчерпателен списък на изключения от принципа на забрана за обработване на тези чувствителни данни.
Член 9, § 2, буква в) от ОРЗД разрешава такова обработване, ако то е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие.
Член 9, § 2, буква ж) от ОРЗД допуска такова обработване, когато то е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните.
Член 9, § 2, буква з) от ОРЗД разрешава такова обработване, когато е необходимо за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя, медицинската диагноза, осигуряването на здравни или социални грижи или лечение, или за целите на управлението на услугите и системите за здравеопазване или социални грижи въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка или съгласно договор с медицинско лице. Тази разпоредба уточнява, че всяко обработване, което се основава на нея, се извършва освен това „при условията и гаранциите, посочени в § 3 от член 9.
Член 9, § 2, буква и) от ОРЗД разрешава такова обработване, когато е необходимо от съображения от обществен интерес в областта на общественото здраве, като защитата срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето или осигуряването на високи стандарти за качество и безопасност на здравните грижи и лекарствените продукти или медицинските изделия, въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи и конкретни мерки за гарантиране на правата и свободите на субекта на данните, по-специално опазването на професионална тайна.
От член 9, § 2, буква з) от ОРЗД във връзка с § 3 от този член следва, че възможността за обработване на чувствителни данни като тези за здравословното състояние е строго ограничена от редица кумулативни условия. Те се отнасят, първо, до изброените в буква з) цели — сред които е и оценката на трудоспособността на служителя — второ, до правното основание на това обработване — независимо дали става въпрос за правото на Съюза, правото на държава членка или за договор с медицинско лице в съответствие със същата буква з) — и накрая, трето, до задължението за поверителност, което имат оправомощените да извършват такова обработване лица, тъй като по силата на член 9, параграф 3 тези лица трябва да имат задължение за опазване на тайна в съответствие с последната разпоредба.
Независимо, че член 9, § 1 по принцип забранява обработването на данни за здравословното състояние, § 2 от същия предвижда в букви а)—й) десет дерогации, които са независими една от друга и следователно трябва да се преценяват самостоятелно.
Доколкото предвижда изключение от принципа на забрана за обработване на специални категории лични данни, член 9, § 2 от ОРЗД подлежи на стриктно тълкуване (решение от 4 юли 2023 г., Meta Platforms и др. (Общи условия за използване на социална мрежа), C-252/21, т. 76).
Както се посочва в съображение 4 от ОРЗД, правото на защита на личните данни не е абсолютно, тъй като трябва да се разглежда във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с други основни права съгласно принципа на пропорционалност (решение от 22 юни 2023 г., Pankki S, C-579/21, т. 78). Освен това механизмите, позволяващи да се намери справедлив баланс между различните права и интереси, се съдържат в самия ОРЗД (решение от 17 юни 2021 г., M.I.C.M., C-597/19, т. 112).
Тези съображения важат включително когато съответните данни попадат в посочените в член 9 от специални категории (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C-136/17, т. 57 и 66—68), каквито са данните за здравословното състояние.
От съображение 52 от ОРЗД следва, че „дерогация от забраната за обработване на специални категории ... данни" следва да бъде разрешена, „когато съображения, свързани с обществения интерес, оправдават това, по-специално ... в областта на трудовото право, правото в областта на социалната закрила", както и „за здравни цели, ..., особено с цел да се гарантират качеството и рентабилността на използваните процедури за уреждане на искове за обезщетения и услуги в системата за здравно осигуряване". Съображение 53 от този регламент предвижда също, че обработването „за здравни цели" следва да бъде възможно, „когато е необходимо тези цели да бъдат постигнати в полза на отделни физически лица и на обществото като цяло, по-специално в рамките на управлението на услугите и системите за здравеопазване или социални грижи".
Вторият поставен от жалбоподателите въпрос е за допустимостта, в светлината на член 9, § 2, б. з) от ОРЗД и чл. 7 и чл. 8 от Хартата на уредба като тази по чл. 27, ал. 1 от Наредбата, визираща хипотеза на необходимост от оказване на медицинска помощ при пациент в спешно състояние, предвиждаща правото на медицинските специалисти от лечебните заведения на достъп до информацията по чл. 15, ал. 4 от електронното здравно досие на пациента и без наличието на съгласие по чл. 25, ал. 1, когато такова липсва в електронното здравно досие и не е възможно своевременното му получаване. Необходимостта от достъп до информацията се декларира от съответния лекар по електронен път в НЗИС посредством КЕП. Пациентът се уведомява за извършения достъп.
Термините „спешно състояние“, „спешен пациент“, „степен на спешност“ или „степен на спешното състояние“ са дефинирани в Раздел II от Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „спешна медицина“. "Спешно състояние" е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненозначими органи и системи, в това число критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективнодефинитивно лечение на пациента.
В съответствие с преследваната от Регламента цел да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни, закрепено в член 8, § 1 от Хартата и в член 16, § 1 ДФЕС (решение от 9 януари 2025 г., Mousse, C-394/23, т. 21 и цитираната съдебна практика), всяко обработване на лични данни трябва да е в съответствие с принципите, прогласени в член 5 от този регламент, и да отговаря на условията за законосъобразност, изброени в член 6 от посочения регламент.
Принципите, свързани с обработването на лични данни, са дефинирани в член 5, § 1 от Регламента, предвиждащ, че личните данни са
a) обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност");
б) събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели („ограничение на целите");
в) подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум");
г) точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват („точност");
д) съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват личните данни; личните данни могат да се съхраняват за по-дълги срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, при условие че бъдат приложени подходящите технически и организационни мерки, предвидени в настоящия регламент с цел да бъдат гарантирани правата и свободите на субекта на данните („ограничение на съхранението");
е) обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки („цялостност и поверителност");
Съгласно член 5, § 2 от Регламента администраторът носи отговорност и е в състояние да докаже спазването на параграф 1 („отчетност").
При положение, че във вътрешното право е регламентиран обхватът на термина „спешно състояние“, обуславящо необходимост от достъп до данните за здравословното състояние на пациента при спазване на принципите по чл. 5 от ОРЗД, по-специално „свеждане на данните до минимум“ и „ограничение на целите“, настоящият съдебен състав приема, че анализираните разпоредби на ОРЗД допускат национална правна уредба като предвидената в чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-6.
Изложените съображения се отнасят и до допустимостта на уредбата, дадена в чл. 27, ал. 2, 3, 4 и 5 от Наредбата, предвиждаща правото на медицинските специалисти от лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ (ал. 2), медицинските специалисти от лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ (ал. 3), медицинските специалисти от болничната медицинска помощ (ал. 4), медицинските специалисти от здравните заведения (ал. 5) при и по повод осъществяване на функциите си. Макар правото на достъп да е с обхват всички здравни записи, то не е абсолютно, а се свежда до необходимостта, произтичаща от съответния профил, който медицинският специалист, при и по повод конкретната функция, във връзка с която има право на достъп до НЗИС.
Съответства на разгледаните принципи по член 5, § 1 от Регламента и уредбата по чл. 27, ал. 6 от Наредбата относно правото на достъп на застрахователните дружества по чл. 22, ал. 3, т. 2 до относимите здравни записи на пациента при и по повод осъществяване на функциите си във връзка с настъпило конкретно застрахователно събитие по негово доброволно здравно осигуряване въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането. Правото на достъп е сведено само до здравните записи, които са относими към настъпило конкретно застрахователно събитие по доброволно здравно осигуряване въз основа на договор за медицинска застраховка.
С четвъртия поставен с искането за отправяне на преюдициално запитване въпрос жалбоподателите поставят под съмнение допустимостта на национална правна уредба като тази в чл. 27, ал. 9 в частта й, предвиждаща правото на органите на досъдебното производство на достъп до здравните записи от електронното здравно досие на гражданина във връзка с висящи досъдебни производства въз основа на постановление на наблюдаващия прокурор.
От член 2, § 2, буква г) от ОЗРД следва неговата неприложимост за обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност. Според съображение (24) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, личните данни за здравословното състояние следва да обхващат всички данни, свързани със здравословното състояние на субекта на данните, които разкриват информация за физическото или психическото здравословно състояние на субекта на данните в миналото, настоящето или бъдещето. Това включва информация относно физическото лице, събрана в хода на регистрацията за здравни услуги или тяхното предоставяне, както е посочено в Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, на същото физическо лице; номер, символ или характеристика, определени за дадено физическо лице с цел уникалното му идентифициране за здравни цели; информация, получена в резултат от изследването или прегледа на част от тялото или на телесно вещество, включително от генетични данни и биологични проби; и всякаква информация, например за заболяване, увреждане, риск от заболяване, медицинска история, клинично лечение или физиологично или биомедицинско състояние на субекта на данните, независимо от източника на информация, например лекар или друг медицински специалист, болница, медицинско изделие или ин витро диагностично изследване.
По изложените съображения съдът приема, че първите четири поставени от от жалбоподателите въпроси в искането за преюдициално запитване не разкриват необходимост от преюдициално заключение, а петият намира отговор в съображенията на настоящия състав за незаконосъобразност на чл. 27, ал. 11, изр. 3 от Наредбата.
С оглед на изхода на спора – отмяна на 4 разпоредби от оспорената в цялост Наредба № Н-6, на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в размер на 2000 лв. Заплатеното от тях възнаграждение по договорите за правна защита и съдействие, сключени с АД "Екимджиев и партньори" не се възприема от настоящата инстанция като прекомерно, а съответстващо на принципите справедливост и обоснованост, обема и качеството на осъществената процесуална защита.
На администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
На основание чл. 194 АПК, съдебното решение, ако не е обжалвано или протестирано в срок или касационната жалба или протест са отхвърлени, подлежи на обнародване в "Държавен вестник" и влиза в сила от деня на обнародването му.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 196 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ чл. 1, ал. 1, т. 1 в частта „видът на информацията и начинът“, чл. 1, ал. 1, т. 4, чл. 1, ал. 2 в частта „и съдържанието на електронния здравен запис на гражданите“ и чл. 27, ал. 11, изр. 3 от Наредба № Н-6 от 21.12.2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ. бр. 103 от 24 декември 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. и доп., бр. 57 от 5.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. П. Ч. и на Б. В. А. срещу останалите разпоредби от Наредба № Н-6 от 21.12.2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ. бр. 103 от 24 декември 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. и доп., бр. 57 от 5.07.2024 г.
ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването да заплати на А. П. Ч. и на Б. В. А., сумата 2 000 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА А. П. Ч. и на Б. В. А. да заплатят на Министерството на здравеопазването сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на А. П. Ч. и на Б. В. А. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдебното решение, ако не е обжалвано или протестирано в срок или касационната жалба или протест са отхвърлени, подлежи на обнародване в "Държавен вестник" и влиза в сила от деня на обнародването му.