Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от С. М. М. от гр. Куклен, [улица], подадена чрез адвокат К. Гьошев, против решение № 2511/ 17.03.2025г, постановено по адм. дело № 1356/2024 г по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Експертно решение № 90561 от заседание № 133 от 05.12.2022г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) гр. София, специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечно-съдови заболявания. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК при съобразяване с приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и изменението в Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), обн ДВ бр.10 от 2023г. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго за отмяна на оспореното експертно решение на НЕЛК и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът НЕЛК чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Тодорова в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. В случай на процесуално представителство на другите страни прави искане да не бъдат присъждани разноски в прекомерен размер.
Ответниците Трети състав на Териториална експертна лекарска комисия при УМБАЛ „Пловдив" АД Пловдив, Териториално поделение на НОИ - Пловдив, Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, Агенция за хората с увреждания, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение № 90561 от заседание № 133 от 05.12.2022г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) гр. София, специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено експертно решение № 90074/ 05.07.2022 г., зас.№ 111 на ТЕЛК, III с-в при УМБАЛ „Пловдив" АД - гр.Пловдив. С последното при преосвидетелстване по документи на С. М. М. са определени 15 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години с водеща диагноза „[заличен текст]“.
За изясняване на спора по делото е назначена съдебномедицинска експертиза. От приетото без оспорване заключение на вещото лице се установява, че след проведени от него преглед и [заличен текст] изследване на 08.09.2023г, С. М. има [заличен текст], а именно: [заличен текст]. Изпитват се сериозни трудности при [заличен текст]. Вещото лице е коригирало този процент, тъй като лицето е [заличен текст]. При такава [заличен текст] експертът посочва, че резултатите попадат в т. 4 от цитираното приложение [заличен текст] - 50 % намалена работоспособност“.
При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата и срока по Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и в съответствие с материалния закон. След обсъждане на събраните доказателства и възраженията на С. М. е приел, че НЕЛК правилно е определил процента неработоспособност, базирано на [заличен текст], извършено през м. юни 2022г. Тъй като липсват документи в МЕД или други, представени по делото, които да оборят резултатите от тази [заличен текст], според решаващия съдебен състав съответно на закона и разпоредбата на чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ органът се е произнесъл съобразно представената му документация. Обосновано е правилно приложение на действалата към датата на издаване на обжалваното ЕР разпоредба в НМЕ, предвиждаща, че оценката на функционалния дефицит на [заличен текст] анализатор се прави след изследване на [заличен текст] ([заличен текст] проводимост) с оглед [заличен текст] резерв и възможност за [заличен текст], с корекция на показателя на полезно действие на [заличен текст], като се ползва таблицата на [заличен текст].
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от НМЕ в действащата редакция към момента на постановяване на обжалваното ЕР на НЕЛК (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.), видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
От данните в медицинското досие на С. М. е видно, че с експертно решение № 2550 от 26.05.2021 г. на основание част III, раздел 1, т. 2.1.3 от НМЕ й е определена ТНР 50% за срок от една година от 26.05.2021г. до 01.05.2022 г. с водеща диагноза „[заличен текст]“. Отразена е [заличен текст], установена чрез [заличен текст] от 2021г. В настоящото административно производство за преосвидетелстване са представени епикриза за извършена на 04.03.2022г. [заличен текст] от 27.06.2022г., съгласно която [заличен текст]. ЕР на ТЕЛК, потвърдено с оспореното решение на НЕЛК, е № 90074 от 05.07.2022 г. ТЕЛК е постановил акта си на основание чл.40, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ – по документи. В процесното ЕР на НЕЛК е определен 15 % краен процент ТНР, съобразно представената пред ТЕЛК медицинска документация на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. От заключението на съдебномедицинската експертиза е видно, че към 08.09.2023г. за М. е установена [заличен текст] изследване № 984/ 08.09.2023г.
При тези данни в отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че от заключението на съдебномедицинската експертиза се установява действителното здравословно състояние на С. М. към момента на изготвянето му, което наистина се различава от отразеното в оспореното решение на НЕЛК, но няма данни тази промяна да е била факт или доведена до знанието на органа към момента на произнасянето му. Това е от важно значение за законосъобразността на оспорения акт, тъй като всяко медицинско освидетелстване и изготвяне на медицинска експертиза отразяват здравословното състояние на лицето към момента на постановяване на административния акт за експертиза на работоспособността.
Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, т. е. с действащото право към момента на постановяване на акта. В случая е неприложима разпоредбата чл. 142, ал. 2 от АПК, както се поддържа в касационната жалба. Предвид установеното в съдебното производство, не е налице неправилна оценка от НЕЛК или ТЕЛК на работоспособността на освидетелстваното лице – оценката е съобразена с данните от представената медицинска документация и актуалната нормативна уредба към този момент. Нови факти от значение за делото по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, настъпили са след издаването на оспорения акт и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на които законодателят е придал обратно действие и така те регулират по друг начин определен факт. Приемането на нов закон, изменението на отделни разпоредби на действащ закон или частичната им отмяна, не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право, ако по силата на нормативен акт не му е придадено обратно действие. Настоящият случай не е такъв, защото изменението в Част 3, Раздел 1 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, според което от оценката на функционалния дефицит на [заличен текст], не може да се прилага в производствата пред НЕЛК - §6, т.2 от ПЗР на Постановление № 13 на МС от 26.01.2023 г. за изменение и допълнение на НМЕ.
Посочената в касационната жалба съдебна практика се отнася за случаи, при които в хода на съдебното производство са представени доказателства, че констатациите в ЕР на НЕЛК към момента на издаване на административния акт не съответстват на действителното здравословно състояние на освидетелствания. В настоящия случай такава констатация няма – установеното от съдебномедицинската експертиза изменение в [заличен текст] на С. М. е повече от година след постановяване на процесния административен акт, не са изследвани причините за такова развитие на здравословното състояние, респективно дали е реална подобна динамика на подобряване и влошаване. Следователно това не е действителното здравословно състояние на освидетелстваното лице към релевантния момент на произнасяне от ТЕЛК и НЕЛК. Ако в здравословния статус на лицето настъпи влошаване след издаване на експертното решение на НЕЛК, то пред него съществува възможността да инициира ново, включително предсрочно, производство пред ТЕЛК. Освен това, съгласно §7 от Постановление № 13 на МС от 26.01.2023 г. за изменение и допълнение на НМЕ, лицата, освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК и НЕЛК в периода до влизането в сила на това постановление и за които с това постановление са определени по-благоприятни условия за оценка на увреждането, могат да подадат заявление-декларация за преосвидетелстване извън случаите по чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление № 83 на Министерския съвет от 2010 г. (ДВ, бр. 34 от 2010 г.).
Касационното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от съда е бланкетно формулирано и от него не става ясно в какво се състоят порочните действия, поради което се преценява от касационната инстанция за неоснователно.
Необосноваността като касационно основание не опорочава фактическите констатации на съда поради допуснати от него процесуални нарушения. Тя обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от категорията на посочените не са допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт.
По тези съображения Върховният административен съд намира, че за първоинстанционното решение не са налице сочените в касационната жалба пороци, поради което то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото е основателно направеното от НЕЛК искане за присъждане на разноски и следва С. М. да бъде осъдена да й заплати такива в размер на общо 400 лв, включващи държавна такса от 200лв за първото касационно производство и 200 лв юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, определено на основание чл.228 във връзка с чл.143, 3 от АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ - по 50 лв за реално осъществената юрисконсултска защита без явяване в две инстанции (първото разглеждане от Административен съд Пловдив и второто разглеждане от ВАС) и 100 лв за явявяне при първото разглеждане пред ВАС.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2511/ 17.03.2025г, постановено по адм. дело № 1356/2024 г по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА С. М. М., [ЕГН], от гр. Куклен, [улица]да заплати на Национална експертна лекарска комисия гр.София разноски в размер на 400 (четиристотин) лв за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.