Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба подадена от управителят на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение № 12566/20.11.2024г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, Първо отделение, постановено по адм.д. № 5339/2024г., с което е прогласена нощожността на Методика № РД-16-17/01.04.2019г. за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК /Методиката/. В жалбата са релевирани доводи за неправилността на оспорения съдебен акт като необоснован и постановен в противоречие с приложимия процесуален и материален закон, по които се претендира обезсилването му и прекратяване на образуваното производство, или, алтернативно, отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която същото е образувано.

Ответникът- "Екофарм Груп" АД, представлявано от изпълнителния директор П. Велев, с писмен отговор и чрез процесуалния представител адв. Ангелова в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, намира, че касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съдебен състав е Методика №РД-16-17/01.04.2019 г. за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, утвърдена от управителя на НЗОК. С процесното решение тричленният състав на Върховния административен съд е прогласил нищожността на Методиката в нейната цялост. За да постанови този резултат, съдът мотивирано е счел оспорването за допустимо и основателно. В синтезирани мотиви съдът е счел, че изискването на чл. 12 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ в случая не е спазено, тъй като нито в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, нито в Наредба №10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и прилагане на механизми, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК/ обн. ДВ бр. 17/26.02.2019 г. в сила от 02.03.2019 г., Наредбата/, е предвидено издаването на методика за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 10 и ал. 21 ЗЗО /Приложение 10 към Наредба №10 от 2009 г./.

Решението е допустимо, валидно и правилно.

Основните оплаквания в касационната жалба се концентрират върху недопустимостта на обжалваното решение, като се оспорва извода на тричленният състав на ВАС за характера на оспорения административен акт. Както обосновано е посочил съдът, въпросите за характера на оспорения акт и за това подлежи ли той на оспорване пред компетентния съд по реда на АПК са разрешени с Определение №10518/02.11.2023 г. на Върховният административен съд, шесто отделение по адм. д. №8587/2023 г., което е окончателно. Според мотивите на това определение Методика №РД-16-17/01.04.2019 г. за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, утвърдена от управителя на НЗОК /Методиката/, има властнически и регулативен по своята същност характер, защото в нея е налице алгоритъм за изчисляване на разходи, превишения и суми, подлежащи на възстановяване, поради което притежава белезите на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Наред с това, съдът правилно е преценил и наличието на правен интерес по отношение на дружеството- жалбоподател да оспори Методиката. Същата, съгласно Раздел I, озаглавен „Общи положения“, се издава за прилагане на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 10 и ал. 21 ЗЗО, определен с горепосочената Наредба, издадена от министъра на здравеопазването /Приложение №10 към чл. 34, ал. 1/. Според чл. 1.3 от методиката тя съдържа алгоритъм на изчисляване на надвишението на разходите за съответните подгрупи лекарствени продукти на притежателите на разрешения /ПРУ/ от всяка основна група, както и за размера на конкретните суми, подлежащи на директно плащане от НЗОК. Механизмът и алгоритъмът са приложими за всеки ПРУ и лекарствените продукти, за които той е притежател на разрешение за употреба. Методиката се счита за неразделна част от всеки договор за 2019 г. за отстъпки и/или за прилагане на механизма след сключването му между НЗОК и ПРУ. Както обосновано първостепенният съд е констатирал, между НЗОК и притежателя на разрешение за употреба на лекарствени продукти - „Екофарм Груп“ АД на основание § 34 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №10 от 2009 г., обн. ДВ бр. 17/26.02.2019 г. в сила от 02.03.2019 г. във вр. с чл. 45, ал. 10 и ал. 21 ЗЗО е сключен Договор №РД-14ЛП-32/16.05.2019 г. за отстъпки под формата на възстановяване /компенсация/ на разходите и за прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2019 г. Методика №РД-16-17/01.04.2019 г. за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, утвърдена от управителя на НЗОК, е част от този договор и дори частично е възпроиизведена в чл. 11 от същия.

Решаващия тричленен състав правилно е отчел установеността на обстоятелството, че към момента на издаването на Методика №РД-16-17/01.04.2019 г. за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, управителят на НЗОК не е изрично овластен от Конституцията или от закон да издава нормативен административен акт по прилагането на механизма, който е част от Наредба №10 от 2009 г. /Приложение №10 към чл. 34, ал. 1/. Всъщност, това обстоятелство не е оспорено от управителя на НЗОК, касатор в настоящото производство. Съгласно чл. 76, ал. 1 АПК, обаче, нормативните административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Параграф 5 от ПЗР на ЗНА предвижда, че доколкото друго не следва от този закон, той се прилага за всички нормативни актове, издавани от органи, предвидени от Конституцията. За другите нормативни актове важат съответно чл. 2, 9 - 16, 34 - 46 включително и чл. 51. След като управителят на НЗОК не е орган, предвиден в Конституцията, който издава нормативни актове, то оспорената Методика се явява друг нормативен акт по смисъла на §5 ПЗР ЗНА, изр. второ, по отношение на който глава трета от този закон, озаглавена „Изработване на проекти на нормативни актове“, не намира приложение.

Според разпоредбата на чл. 12 ЗНА, обаче, който е приложим, актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Това изискване следва да е съобразено и при издаването на нормативен административен акт по прилагане на подзаконов нормативен акт от по-висока степен по чл. 75, ал. 2 АПК. Изискването на чл. 12 ЗНА в разглеждания случай не е спазено, тъй като нито в ЗЗО, нито в Наредба №10 от 2009 г., е предвидено издаването на методика за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 10 и ал. 21 ЗЗО /Приложение 10 към Наредба №10 от 2009 г./.

Касационният жалбоподател твърди, че липсва сходна съдебна практика по спорния въпрос, поради което, ако се възприеме тезата на първоинстанционния съд, ще се стигне до изключително затруднение при функционирането на държавната администрация, тъй като "всяка информация, предназначена за разясняване и уточняване", би могла да бъде счетена за годен за обжалване административен акт. Както бе посочено по- горе, обжалваният акт има характер на годен за обжалване акт, койт поражда права и задължения за адресатите си, а не акт, предназначен да информира, каквато е тезата на касатора. ВАС се е произнасял по аналогични казуси, част от които са посочени от ответника в депозирания писмен отговор.

По тези, и по останалите развити от първостепенния съд съображения, които се споделят от настоящия състав и към които касационната инстанция намира за удачно да препрати на основание на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, обжалваното решение, като допустимо, валидно и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не претендира разноски и такива не му се дължат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящият петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12566/20.11.2024г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм.д. № 5339/2024г.

Решението не подлежи на обжалване.