Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Велико Търново, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Василева, срещу Решение № 3975 от 20.12.2024 г., постановено по административно дело № 630/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено Решение № 1012-04-49#1/01.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което се потвърждава Разпореждане № РО-5-04-01632026/25.06.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО /Държавното обществено осигуряване/ в ТП на НОИ – Велико Търново, с което е разпоредено да бъде внесена сума по ревизионен акт за начет, № РМ-5-04-01603800/07.06.2024 г., съответно 1409. 33 лв. главница и лихва в размер на 147. 18 лв. и са присъдени разноски.
Поддържат се оплаквания за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли подадената от д-р А. Х. и д-р Н. Н. жалба като неоснователна. Претендират се сторените по делото съдебни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответниците по касация д-р А. Х. и д-р Н. Н., действащи чрез пълномощника си адвокат Димитрова, оспорват касационната жалба като неоснователна и молят атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендират присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
От фактическа страна е установено, че с Експертно решение /ЕР/ № 91111 от заседание № 110 от 25.05.2023 г. състав на ТЕЛК към „МБАЛ- Павликени“ ЕООД, чиито членове са д-р А. Х., д-р Н. Н. и д-р Р. Р. /починал на 18.09.2023 г./, на А. П. е определена 56 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ по причини „общо заболяване“ с дата на инвалидизиране 25.05.2023 г. и срок на намалена работоспособност – 3 години /до 01.05.2026г./.
С жалба с изх. № 1029-04-6136 от 19.07.2023 г. до НЕЛК, Медицинската комисия /МК/ в ТП на НОИ- Велико Търново е оспорила ЕР № 91111 /25.05.2023 г. на ТЕЛК, като в нейно решение № 3272 от заседание № 027 от 19.07.2023 г. е изложила и съответните мотиви.
С ЕР № 91738 от заседание № 186 от 28.09.2023 г. НЕЛК- специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, е отменено ЕР № 91111/25.05.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ-Павликени“ ЕООД и медицинското досие е върнато за ново освидетелстване.
В изпълнение на указанията на НЕЛК, ТЕЛК в нов състав се е произнесъл с ЕР № 90099 от заседание № 53 от 02.12.2023 г, с което на лицето е определена 32 % ТНР при същата водеща диагноза, със срок на определения процент- 3 години до 01.02.2026 г. и дата на инвалидизиране- 25.05.2023 г. Същото не е било обект на последващо разглеждане от МК в ТП на НОИ- Велико Търново.
С разпореждане [номер]/27.07.2023 г., считано от 25.05.2023 г. на П. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност, която е била спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО с Разпореждане № 1011-04-5907#1/26.10.2023 г.
Със Заповед № ЗР-5-04-01601633/04.06.2024 г. на оправомощено лице за ръководител на ТП на НОИ- Велико Търново е била възложена частична ревизия на разходите на ДОО. Резултатите са били обективирани в Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01603800/07.06.2024 г., с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, на ответниците по касационната жалба е определен начет за сумата в общ размер на 1556,51 лв. за неправомерно изплатена пенсия за периода от 25.05.2023 г. до 31.10.2023 г. Срещу ревизионния акт е било подадено възражение, което не е било уважено и с мотивирано заключение № 1054-04-16#1/25.06.2024 г. ревизионният акт е бил потвърден.
На 25.06.2024 г. е било издадено Разпореждане № РО-5-04-01632026 от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено адресатите му да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Същото е било оспорено по административен ред, като директорът на ТП на НОИ – Велико Търново се е произнесъл с Решение № 1012-04-49#1/01.08.2024 г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна.
За да отмени оспорените административни актове като незаконосъобразни, Административен съд – Велико Търново е обосновал извод за издаването им в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. След извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че задължените лица в качеството им на експерти са установили фактите според професионалната си подготовка. Целта на разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО е да се поправят нанесени щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. В конкретния случай не е установено, нито се твърди, от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е да е налице действие или бездействие, не/изискуемо според правната норма.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
В случая, обосновано е прието от съда, че не са налице основанията на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за търсене на имуществена отговорност за причинени щети на ДОО от лекарите - издатели на отмененото ЕР на ТЕЛК. За реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Конкретният случай обаче не е такъв, поради което отговорността на членовете на състава на ТЕЛК, издал отмененото ЕР от 25.05.2023 г., не е следвало да бъде ангажирана. Под „нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза“ следва да се разбира нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка, която при наличието на определени факти следва определен точен извод/оценка/ по съдържание, определен от правна норма.
При постановяване на заключението си лекарите - членове на ТЕЛК, са извели своите медицински заключения с оглед наличната медицинска документация, с която се е съобразявал и следващият състав на ТЕЛК. Посочените в отмененото ЕР на ТЕЛК заболявания са налични, потвърдени и впоследствие, като лекарите са взели предвид именно приложените медицински документи и своите професионални познания. Отсъствието на определени документи не опровергава експертното им мнение за наличието на дадено заболяване и за неговия стадий. В мотивите си, отменителното решение на НЕЛК следва да съдържа констатации и указания относно спазването на общите и специални правила при издаването на ЕР, отговарящи за редовната форма и съдържание, не и констатации с медицински характер относно обсъжданите факти за здравословното състояние, които безспорно са израз на професионалната квалификация на лекарите, неподлежаща на преценка.
По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдените касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на ответниците следва да бъдат присъдени претендираните разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено от всеки от тях възнаграждение за адвокатска защита в размер на 600лв., съгласно представен списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3975 от 20.12.2024 г., постановено по административно дело № 630/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на А. Х. и Н. А. Н. сумата от 600лв. /шестотин лева/ на всеки от тях, представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.