Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт Н. Петров, против Решение № 810 от 24.01.2025 г., постановено по адм. д. № 1849/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено по жалба на "Медикус Алфа Специализирана хирургична болница за активно лечение" ЕООД, гр. Пловдив, [улица], ЕИК 160087562, представлявано от управителя Д. Г., с процесуален представител адв. А. Одварков, Решение № 13 ИФ-02-3-86/05.08.2024 г. на изпълнителния директор на "Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия", с което е потвърдено Протоколно решение № 13 ИФ - 02 - 3 - 68/02.07.2024 г., в частта за редукция на отчетените разходи за основен персонал, в размер на 71 357, 46 лв. по проект "Научноизследователска и развойна дейност в "Медикус Алфа СХБАЛ", съгласно Договор за финансиране № 13 ИФ-02-3/06.12.2022 г., подписано "За изпълнителен директор" от зам. изпълнителен директор съгласно Заповед № РД-13-114/02.08.2024 г. Преписката е изпратена на изпълнителен директор на "Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия" за произнасяне в едномесечен срок при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски.

В кaсационната жалба, в съдебно заседание и в представени писмени бележки са наведени доводи за неправилност на решението. Според касатора съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 1 и ал. 8 от ПУСНИФ, не е отчел изискването на чл. 63, ал. 9 от ПАФОПНИФ и неправилно е преценил, че в НКПД липсва длъжност „изследовател“. По подробно изложени съображения се иска отмяна на съдебното решение и приемане на друго по същество на спора, с което да бъда оставено в сила оспореното решение на изпълнителния директор на ИАНМСП. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на заплатеното на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът - "Медикус Алфа Специализирана хирургична болница за активно лечение" ("Медикус Алфа СХБАЛ") ЕООД, ЕИК: 160087562, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя Д. Г., чрез пълномощника адв. А. Одварков, оспорва основателността на касационната жалба и развива съображения за правилност на оспореното съдебно решение. Претендира заплащане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6800 (шест хиляди и осемстотин) лева, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

С обжалваното решение административният съд е отменил Решение № 13ИФ-02-3-86/05.08.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с което е потвърдено Протоколно решение № 13 ИФ - 02 - 3 - 68/02.07.2024 г., в частта за редукция на отчетените разходи за основен персонал, в размер на 71 357, 46 лв. по проект "Научноизследователска и развойна дейност в Медикус Алфа Специализирана хирургична болница за активно лечение" ЕООД“, съгласно Договор за финансиране № 13ИФ-02-3/06.12.2022 г.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в писмена форма, при спазване на процедурата по Правилата за управление на средствата по Национален иновационен фонд (ПУСНИФ) и Процедурата за административно и финансово отчитане на проекти по Национален иновационен фонд (ПАФОПНИФ), но при неправилно приложение на относими материалноправни разпоредби. След извършен анализ на изискванията на ПУСНИФ и ПАФОПНИФ и клаузите на сключения договор за финансиране на проект по НИФ, първостепенният съд е достигнал до извод, че в случая е налице възможност както за сключване на трудов договор за допълнителен труд при същия работодател, така и за сключване на допълнително споразумение към основния трудов договор. Формиран е решаващ мотив, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, тъй като не е допуснато твърдяното от административния орган нарушение на чл. 61, ал. 3, т. 1 от ПАФОП.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

От фактическа страна по делото се установява, че на 06.12.2022 г. между ИАНМСП и „Медикус Алфа СХБАЛ“ ЕООД е сключен Договор № 13ИФ-02-3/06.12.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за осъществяване на научноизследователски развоен проект. Общата стойност на проекта е в размер на 510 137, 04 лв., като на дружеството като бенефициер/координатор се предоставя БФП в общ размер на 316 700, 65 лв. Координаторът е представил в ИАНМСП отчет за втори отчетен период на проект с наименование "Научноизследователска и развойна дейност в Медикус Алфа Специализирана хирургична болница за активно лечение ЕООД“. На 14.03.2024 г. е изготвено техническо заключение за втори отчетен период от независим експерт, определен със заповед от 22.06.2023 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП, въз основа на което е изготвен доклад от и.д. Директор на Дирекция РМСП и Ръководител ЗОУФ, с който се предлага да се одобрят разходи в размер на 50 523, 50 лева и безвъзмездна финансова помощ в размер на 25 261, 75 лева, от които за координатора "Медикус Алфа Специализирана хирургична болница за активно лечение" ЕООД - разходи в размер на 27 567, 94 лева и безвъзмездна финансова помощ в размер на 13 783, 97 лева и се предлага да бъде изплатена одобрената безвъзмездна финансова помощ (БФП) за втори отчетен период, съобразно договорения ред за плащане. Към доклада е приложен финансов анализ, в който е посочено, че за координатора/бенефициера на проекта по перо на бюджета „Разходи за персонал“ от отчетени разходи в размер на 101 622, 35 лева са одобрени разходи в размер на 23 547, 94 лева. С Протоколно решение № 13ИФ-02-3-68/02.07.2024 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП е утвърден доклада на ръководителя на ЗОУФ с предложение за одобряване на представения от бенефициера/координатора "Медикус Алфа Специализирана хирургична болница за активно лечение" ЕООД отчетен доклад по отношение постигнатите резултати за втори отчетен период на проекта и договора от 06.12.2022 г. и са одобрени извършените от координатора разходи за посочените отчетен период и проект в размер на 27 567, 94 лева и БФП в размер на 13 783, 97 лева. Срещу Протоколно решение № 13ИФ-02-3-68/02.07.2024 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП е подадено възражение от страна на координатора/бенефициера и с оспореното пред първата съдебна инстанция Решение № 13 ИФ - 02 - 3 - 86/05.08.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия" е прието, че възражението е неоснователно и е потвърдено Протоколно решение № 13ИФ-02-3- 68/02.07.2024 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП по проект на НИФ – 13 сесия – Договор №13ИФ-02-3/06.12.2022 г.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при условията на заместване, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ПУСНИФ и ПАФОПНИФ. Административният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, като е приел, че в случая фактическите и правни основания, обосновали издаването на оспорения акт, са изложени в придружаващите го подготвителни документи. Мотивите за неодобряване на отчетените от дружеството разходи за персонал са изложени в част I, т. 1 от изготвения финансов анализ за изпълнението на бюджета за втори отчетен период на научноизследователски развоен проект, като подробно са разписани редукциите по перо на бюджета "Разходи за персонал" и причините, поради които са извършени. Във финансовия анализ като основание е цитирано становище на главен юрисконсулт в дирекция „РМПС“ в ИАНМСП с изх. № 13ИФ-02-312/22.01.2024 г., според което в случая „е налице второ трудово правоотношение за допълнителен труд, което се урежда в трудов договор по чл. 110 от КТ, при който следва да се спази уведомяването пред НАП и обстоятелството, че отговаря на чл. 66, ал. 1 и чл. 113 от КТ не прави представените допълнителни споразумения законосъобразни и правилни. Реално тези допълнителни споразумения не могат да обосноват разходите за труд по проекта като законосъобразни и допустими, поради която причина и не могат да бъдат признати за законосъобразни разходи“. С оглед така изразеното становище и на основание чл. 61, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ПАФОПНИФ е извършена редукция на отчетените от бенефициера/координатора "Медикус Алфа СХБАЛ" ЕООД разходи за персонал. Посоченото становище на главен юрисконсулт обаче не е представено и присъединено по делото.

Предвид мотивите на оспорения пред него индивидуален административен акт първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай спорът касае въпроса законосъобразно ли е сключването на допълнителни споразумения с членовете от екипа на проекта или е било необходимо сключване на допълнителен трудов договор. Отговорът на този въпрос предполага изясняване на извършваната работа и установяване на конкретните функции, изпълнявани от лицата по проекта. Съгласно чл. 110 от КТ, уреждащ допълнителния труд при същия работодател, т.нар. вътрешно съвместителство, работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Изпълняваната по договора за допълнителен труд по чл. 110 от КТ трудова функция е извън работата по основното трудово правоотношение, което предполага че същата следва да бъде ясно определена и индивидуализирана. В касационната жалба са наведени доводи за наличие на задължения по проекта, посочени в изготвения от бенефициера/координатора технически отчет, които липсват при основните трудови договори, а именно – извършване на пазарно проучване за апаратура за би-полярна ниагулация, извършване на оперативна работа по създаване на база данни за пациентите по проекта и участие в регулярна работна среща на екипа по проекта (първите две от които са обсъдени и в мотивите на първоинстанционното решение). Тези задължения обаче не са включени нито в задълженията по сключените допълнителни споразумения към основните трудови договори, нито в тези по сключените споразумения за вменяване на задължения. Техническият отчет на координатора не е приложен в административната преписка и не е представен по делото. Предвид посоченото настоящата касационна инстанция приема, че не са установени по категоричен начин изпълняваните от лицата функции и задължения по проекта и не е направена съпоставка и разграничение между тях и задълженията им по основните трудови договори.

В съдържащите се във финансовия анализ мотиви е посочено също така, че в отговор на направено искане за допълнителни документи бенефициерът/координаторът в отговор е представил Декларация Приложение № 21 към ПАФОПНИФ, с която потвърждава, че няма подписани допълнителни споразумения, няма изменение на клаузите на трудовите договори и не са прекратени и не представя нови такива. Такава Декларация Приложение № 21 към ПАФОПНИФ също не е приложена към административната преписка и не е представена по делото.

Представянето на непълна административна преписка, представлява неизпълнение на задължението по чл. 152, ал. 2 АПК, което процесуално нарушение е следвало да бъде отстранено по реда на чл. 152, ал. 4 АПК. Първоинстанционният съд е бил длъжен да констатира непълнотата в административната преписка и да даде указание до административния орган, че следва да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК и да представи преписката в нейната цялост, каквито процесуални действия не са предприети от негова страна, в резултат на което съдът се е произнесъл по оспорването при липса на доказателства, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до необоснованост на съдебното решение.

Съдебното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да предприеме процесуални действия за попълване на административната преписка с липсващите документи и на основание чл. 152, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК да изиска от административния орган да представи цялата преписка по издаването на оспорения административен акт. Въз основа на цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, включително чрез използване на специални знания на вещо лице, съдът следва да установи какви са конкретните задължения на лицата във връзка с изпълнението на проекта, доколко същите се припокриват със задълженията им по основните трудови договори и дали са изпълнявани в рамките на установеното работно време по основното трудово правоотношение.

При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство, като въпросът за възлагането им, както и за направените пред първата инстанция разноски, следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

ОТМЕНЯ Решение № 810 от 24.01.2025 г., постановено по адм. д. № 1849/2024 г. на Административен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.