Производството е по преда на чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 190, във връзка с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от адв. Н. Д. Димитров, [ЕГН], чрез адв. А. Михайлов, против чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието (обн. ДВ бр.37 от 15.05.2012 г., в сила от 16.08.2012 г.).
В жалбата си адв. Н. Димитров е заявил искане за спиране изпълнението на оспорената разпоредба от посочения подзаконов нормативен акт до произнасяне по оспорването с влязъл в сила съдебен акт. Съдът дължи произнасяне по реда на чл. 190 от АПК по така направеното искане.
Ответникът – министъра на правосъдието, действащ чрез процесуалните си представители юрк. П. Николова и юрк. М. Соколова, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на искането за спиране на действието на оспорената разпоредба от цитирания подзаконов нормативен акт.
Ответникът - министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразява становище по искането за спиране.
Жалбоподателят е доказал наличието на правен интерес от оспорването на разпоредбата от посочената наредба. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че направеното в жалбата искане за спиране изпълнението на чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. е допустимо.
Върховният административен съд, в настоящият състав намира, че искането следва да бъде отхвърлено по следните съображения:
По силата на чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 2 и чл. 196 от АПК, действието на оспорен подзаконов нормативен акт може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, при условие, че то би могло да причини за оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта подлежат на доказване от оспорващия. Също така е необходимо да се установи и пряка връзка между предписаното общо правило за поведение и вероятността изпълнението му да донесе вредоносни последици за обжалващия. Нормотворецът, apriori приема, че е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита следва да бъде осигурена с незабавното изпълнение на акта. Ето защо, за да се приеме, че съществува основание за спиране, жалбоподателят следва да установи накърняването на особено важен негов интерес, който да бъде противопоставим на значимите права, които законът охранява.
В настоящия случай такъв интерес в полза на жалбоподателя не е установен.
В искането за спиране на изпълнението на обжалваната разпоредба от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. не се съдържа посочване на конкретни основания и доказателства за нови обстоятелства, водещи до значителни и труднопоправими вреди, които биха настъпили в патримониума на жалбоподателя от прилагането на оспорения нормативен акт. Посочените в искането вреди не са новонастъпили обстоятелства. Напротив, те биха могли да настъпят или да не настъпят в зависимост от решението на съда за законосъобразността на оспорения акт.
Следва да се има предвид, че вероятната основателност на оспорването сама по себе си не е основание за постановяване на спиране действието на оспорената разпоредба, при отречената възможност за настъпването на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението - арг.: чл. 166, ал. 2 АПК. Фактът би бил правно релевантен само ако се установи, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. е незаконосъобразна. Този въпрос е предмет на основното производство и до произнасянето по него не са налице основания за спиране действието на акта. Чрез това искане жалбоподателят се домогва да преодолее действието на нормативна разпоредба, което само по себе си не може да обоснове правомерност на целения резултат.
Изложеното налага да се приеме, че не са налице основания за спиране на изпълнението на чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието (обн. ДВ бр.37 от 15.05.2012 г., в сила от 16.08.2012 г.). По изложените съображения и на основание чл. 190, във връзка с чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК искането следва да бъде отхвърлено.
Предвид на изложеното на основание чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 190, във връзка с чл. 196 АПК, Върховният административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на адв. Н. Д. Димитров, [ЕГН], чрез адв. А. Михайлов, за спиране действието на чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието (обн. ДВ бр.37 от 15.05.2012 г., в сила от 16.08.2012 г.).
Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщенията до страните.