Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две частни жалби, подадени съответно от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и Софийски районен съд (СРС), против Определение от 12.05.2025 г. на Върховен административен съд (ВАС) по адм. дело №3341/2025 г., с което е спряно производството по адм. дело №3341/2025 г. по описа на Върховен административен съд.

Първият жалбоподател излага съображения, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Мотивира се, че Върховният административен съд неправилно приема, че с Решение от 30 април 2025 г. по съединени дела С – 313/23, С – 316/23 и С – 332/23, Съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл за всички упражнявани от ИВСС правомощия след изтичане на мандата му, поради което е извел и погрешен правен извод, че компетентността на органа е отнета. Счита, че решението на СЕС е относимо само за правомощията, които ИВСС има на основание чл. 54, ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7 и т. 8, предл. първо, трето и четвърто от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Изтъква, че решението на СЕС не е пречка извън изброените по - горе правомощия на ИВСС, останалите такива по чл. 54, ал. 1 ЗСВ, да бъдат упражнявани след изтичане на мандата на членовете му, до избирането от Народното събрание на нов състав на ИВСС, предвид постановеното Решение №12/27.09.2022 г. по конституционно дело №7 на Конституционния съд на Република България.

Твърди, че решението на СЕС се ползва със сила на пресъдено нещо, която се изразява в забрана националният съд да се отклонява от постановеното по делото преюдициално заключение или да го замества със свое собствено тълкуване, като се позовава на Решение по дело 52/76 „Benedetti v Munari“. В заключение намира, че ВАС неправилно е приложил разпоредбата на §17 от ПЗР към ЗИД на ЗСВ, за да спре производството по делото.

Вторият жалбоподател счита, че обжалваното определение на ВАС е неправилно поради нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 предложение първо АПК. Аргументира се с обстоятелството, че Решение на СЕС от 30 април 2025 г. по съединени дела С - 313/23, С – 316/23, С – 332/23 следва да се тълкува не в смисъл, че не е налице компетентност на ИВСС като държавен орган, а че не може валидно да приема решения в изпълнение на нормативно предвидените правомощия.

Частните жалбоподатели молят за отмяна на определението на Върховния административен съд.

В срока по чл. 232 АПК е постъпило писмено становище от Инспектората към Висшия съдебен съвет по повод подадената частна жалба на Софийски районен съд, като счита за неоснователни доводите, че съобразно решението на СЕС в частта по отговора на въпрос 1 от него, не може валидно да приема решения.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира частните жалби за подадени от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.

С Решение №2966/29.01.2025 г., постановено по адм. дело №6773/2024 г. Административен съд София – град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Софийски районен съд, срещу Решение №ЛДС-23-3/20.06.02.2024 г. на Инспектората към Висш съдебен съвет, с което на основание чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗЛД във връзка с чл. 58, § 2, 6. „6“ и б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679, административният орган налага на администратора на лични данни принудителни административни мерки, а именно: по т. 1. Отправя официално предупреждение до администратора СРС по чл. 58, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за допуснатото нарушение на чл. 5 § 1 б. "а" и б. "е" и чл. 32, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679; по т. 2. Разпорежда на Софийски районен съд, на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679, да съобрази операциите по обработването на лични данни, като дава конкретни указания.

Решението на първоинстанционния административен съд е обжалвано от Софийски районен съд пред Върховен административен съд и по подадената жалба е образувано адм. дело №3341/2025 г. по описа на ВАС. В касационното производство като страни и на основание чл.153, ал.1 АПК са били конституирани СРС като касационен жалбоподател и ИВСС като орган издал оспорения административен акт.

В обжалваното определение се сочи, че в хода на разглеждане на делото пред касационната инстанция, на съдебния състав е станало известно постановеното от СЕС Решение от 30 април 2025 г. по съединени дела С – 313/23, С – 316/23 и С – 332/23 ECLI:EU:C:2025:303 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание чл. 267 ДФЕС от Софийски районен съд до Съда на Европейския съюз.

По тази причина е прието от касационната инстанция, че съобразно нормата на чл. 153, ал. 3 АПК и по аргумент от чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, предвид спецификата на казуса, указанията и сроковете по чл. 230, ал. 2 ГПК, следва да се отмени Определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.05.2025 г. за даване ход по същество на делото, а производството по адм. дело №3341/2025 г. по описа на Върховен административен съд, да бъде спряно, както и делото да се докладва на председателя на Пето отделение за насрочване в открито съдебно заседание след приключване на процедурата по § 17 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ПЗР към ЗИД на ЗСВ, Обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.).

За да се произнесе в посочения смисъл, Върховният административен съд се е позовал на даденото от СЕС тълкуване в отговора на въпрос 1 от Решението от 30 април 2025 г., на член 19, параграф 1, втора алинея Договор за Европейски съюз (ДЕС) във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (само „Хартата“).

Съобразно предвиденото в чл. 267, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) ВАС е приел, че решението на СЕС следва да се съобрази във връзка с висящия пред него правен спор, страна по който е ИВСС, за когото счита, че е орган с отнета компетентност.

Определението е валидно и допустимо, но е неправилно.

Върховният административен съд неправилно е приел, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е орган с отнета компетентност, поради което незаконосъобразно е приложил чл. 153, ал. 3 АПК във връзка с § 17 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ПЗР към ЗИД на ЗСВ, Обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.), за да обоснове основанието си за спиране на производството по адм. дело №3341/2025 г. по описа на ВАС.

Съгласно чл. 132а (Нов - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) от Конституцията на Република България, Инспекторатът е конституционно установен орган към Висшия съдебен съвет, с членове главен инспектор и десет инспектори. С изменението на чл. 132а, ал. 4 (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) от Конституцията се прие, че главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат.

Разпоредбата на чл. 132а, ал. 6 от Конституцията предвижда основните правомощия на Инспектората към ВСС. С оглед възраженията на ИВСС, следва да се посочи, че въпросът с мандатността на ИВСС и осъществяваните от неговите членове функции, след края на мандата му, е разрешен с Тълкувателно решение №12/27 септември 2022 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело №7/2022 г., Обн. ДВ, бр. 78/30.09.2022 г. В мотивите му се приема, че с изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектори.

Конституционно недопустимо е да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет поради изтичане на срока на пълномощията на главния инспектор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав на Инспектората, осигуряващ му функциониране в съответствие с конституционните предписания. Дискреционната власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно установено по волята на суверена като елемент на фундаменталната структура на Основния закон.

От анализа на цитираното решение на Конституционния съд може да се направи извод, че същността на правното положение на конституционно установен орган на държавна власт с изтекъл мандат е той да не прекъсва своето функциониране, докато не бъде избран нов. Както е посочено в Решение № 4/21 април 2005 г. на Конституционния съд по конституционно дело №11/2004 г., принципът на непрекъснатост не е изрично формулиран в Конституцията и се поддава на законодателна преценка. Независимо, че Конституцията не съдържа конституционно установен срок за продължаване на мандата на ИВСС в конкретната ситуация, тази преценка следва да се съобрази с функционирането на държавната власт и спазване на принципа посочен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, а именно, че Република България е правова държава, и че тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

Конституционният съд е имал възможност да се произнесе относно мандата на орган на власт и в Решение №13/15 декември 2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г., Обн. ДВ, бр. 102/30.12.2010 г. Според решението мандатът представлява овластяване, предоставяне на правна възможност за осъществяване на определени властнически функции. Мандатът на органа предопределя и темпоралния обхват на изпълнението на тези функции от неговия персонален състав, който обаче не следва да престава да съществува като орган на власт, дори и неговите членове да са в невъзможност да изпълняват законово вменените им функции и задачи.

В Решение №5/22 юни 2023 г. по конституционно дело №5/2023 г., Обн. ДВ, бр. 58/07.07.2023 г. Конституционният съд приема, че непрекъснатостта се отнася до самото съществуване и функциониране на държавния орган, докато мандатът представлява предоставяне на правна възможност да се осъществяват конкретни държавни функции за определено време. Затова в демократичното общество мандатността се изразява в ограничено във времето функциониране на държавния орган чрез конкретен персонален състав, явяващо се гаранция срещу възможни изкривявания в резултат на неограничено по време изпълнение от него на съответните функции.

В процесната хипотеза и като се позовава на Решение на СЕС от 30 април 2025 г. по съединени дела С - 313/23, С – 316/23, С – 332/23 досежно тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея от Договор за Европейски съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, ВАС е достигнал до незаконосъобразен правен извод, че органът (ИВСС) е с отнета компетентност поради обстоятелството, че членовете му не могат да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на държавата членка мандат и до избора от парламента на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето.

В случая Съдът на Европейския съюз се е произнесъл само относно изпълнението на функциите на членовете на ИВСС, които ще засегнат независимостта на съдиите, ако не се осъществят посочените предпоставки в отговора на въпрос 1. Тези функции са лимитативно определени и касаят осъществяваните от тях проверки на дейността на магистратите при изпълнение на техните функции, на проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите, както и правомощието им да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите, а не по отношение на всички законово определени правомощия на Инспектората.

Правилността на изводите на Административен съд София - град относно законосъобразността на наложените принудителни административни мерки на Софийски районен съд и доколко е относимо даденото тълкуване в отговора на въпрос 1 от решението на Съда на Европейския съюз при упражняване на това правомощие на Инспектората към Висшия съдебен съвет, е въпрос по съществото на правния спор.

По тези съображения следва да се заключи, че Върховният административен съд не е имал правно основание да приеме, че ИВСС е орган с отнета компетентност по смисъла на даденото тълкуване от Съда на Европейския съюз на член 19, параграф 1, втора алинея от Договор за Европейски съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, за да спре производството по делото и да се позове на времетраенето на процедурата посочена в § 17 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ПЗР към ЗИД на ЗСВ, Обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.), която касае единствено Висшия съдебен съвет.

Обосновавайки се в този смисъл, настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на осн. 236 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 12.05.2025 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение, постановено по адм. дело №3341/2025 г., с което е спряно производството по адм. дело №3341/2025 г. по описа на Върховен административен съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съдебен състав на Върховен административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.