Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба (наименувана „въззивна жалба“) на адв. М. Мартинов като пълномощник на „Строй Контрол 2010“ ЕООД, ЕИК: 206869824 против Решение № 3837/11.12.2024 г., постановено по адм. д. № 672/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на адвокат М. Мартинов като пълномощник на "Строй Контрол 2010" ЕООД, ЕИК 206869824, със седалище и адрес на управление гр. Дебелец, представлявано от управителя С. И. Л., срещу Решение от 9.10.2023 г. на Директор на Дирекция "Бюро по труда" - Велико Търново, с което на дружеството-жалбоподател е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта, поради изчерпване на финансов ресурс, а именно за ползване на преференции за разкриване на три работни места на длъжност „работник паркинг“ по Национална програма „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания“ от Закона за насърчаване на заетостта.

Изложени са доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е отхвърлил направените от него доказателствени искания по чл. 193 и чл. 183 от ГПК, както и не е допуснал допълнителна задача към извършената съдебно-техническа експертиза. Наведени са аргументи за неправилност на извода на съда, че оспореното пред него решение на директора на Дирекция "Бюро по труда" - Велико Търново е мотивирано. Изложени са твърдения за неактуалност на подадената от Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново декларация по чл. 56 от ЗНЗ. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се иска отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Бюро по труда" /ДБТ/ - Велико Търново, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт М. Колева в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на оспореното съдебно решение, което иска да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Ответникът - Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ - Велико Търново, представлявана от директора, в писмен отговор изразява становище за правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска то да бъде потвърдено.

Производството по касационната жалба е съединено с производство по частна жалба на адв. М. Мартинов като пълномощник на „Строй Контрол 2010“ ЕООД, ЕИК: 206869824, против определение № 82/09.01.2025 г., постановено по адм. д. № 672/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е допълнено Решение № 3837/11.12.2024 г., постановено по адм. д. №672/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в частта за разноските, като е осъдено „Строй Контрол 2010“ ЕООД, ЕИК 206869824, със седалище и адрес на управление гр. Дебелец, [улица], представлявано от управителя С. И. Л., да заплати на ДБТ - Велико Търново разноски в производството в размер на 100 /сто/ лева. По изложени в частната жалба аргументи за неправилност на оспореното определение се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на направените в производството съдебни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по частната жалба - Директорът на Дирекция "Бюро по труда" /ДБТ/ - Велико Търново, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт М. Колева в писмен отговор оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на оспореното определение, което иска да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба и частната жалба.

По касационната жалба:

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че във връзка с Решение на Министерския съвет № 621/14.09.2023 г. за утвърждаване на Национален план за действие по заетостта /НПДЗ/ през 2023 г. са разпределени средства за реализация на активна политика на пазара на труда, които за Дирекция "Бюро по труда" /ДБТ/ – Велико Търново, чиито финансов ресурс е описан в Приложение № 1 са както следва: по Раздел Първи „За хора с трайни увреждания по чл. 51, ал. 3 от ЗНЗ“ в размер на 2161 лева; по Раздел Втори „Програми за обучение и заетост“, считано от 20.09.2023 г. т. 2 по „Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания“ 4 486 лева. Посочените средства са разпределени на ДБТ – Велико Търново съгласно чл. 27 от ППЗНЗ за реализация на програми и мерки за обучение и заетост на хора с трайни увреждания, като част от цялата програма са утвърдени от Директор на Дирекция "Регионална служба по заетостта" гр. Ловеч, съгласно чл. 25, т. 9 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта. В тази връзка с рег. № 30-00-32711/19.09.2023 г. е обявена процедура по реда на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от ППЗНЗ за подбор на работодатели за ползване на насърчителни мерки, както и за ползване на финансови средства по програми за заетост. Установено е, че ДБТ – Велико Търново разполага със свободни финансови средства за финансиране на едно работно място до края на 2023 г. по Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания /НПЗОХТУ/. Поради проблеми с публикуване на обявите на национално писмо, вместо на 18.09.2023 г. процедурата е стартирала на 20.09.2023 г. и продължава до 29.09.2023 г., което се установява от писмо от 19.09.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта /АЗ/ и писмо от същата дата на Главен директор на ГД "Услуги по заетостта". Изпълнението на изискванията на чл. 50а от ППЗНЗ за публично оповестяване на процедурата е било направено по следния начин: 1. чрез качване на сайта на АЗ от ДРСЗ гр. Ловеч, за времето от 8:10 часа до 8:30 часа, като за ДБТ - Велико Търново е била първа, и съответно съдържанието е в съответствие с Образец Приложение № 1 към ППЗНЗ; 2. в 8:15 часа е поставена като разпечатка на информационното табло на ДБТ от гл. експерт АИС Шипков и 3. чрез общинско кабелно радио, което не е било задължително - Приложение № 2. Работното време на ДБТ – Велико Търново е от 8:30 ч до 17:00, документи по тази програма са подали 13 работодатели, като чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ в 8:34 часа на 20.09.2023 г. е било подадено предложение от ДСП – Велико Търново, което е регистрирано в 8:47 часа. Управителят на „Строй контрол 2010“ ЕООД е подала общо седем комплекта документи за различни дружества: „Строй контрол 2010“ ЕООД, „Зърнени храни Велико Търново“ ЕООД, „Интер агро" ЕООД и "Туристическа компания 2000" ЕООД, като „Строй контрол 2010“ ЕООД е подало документи за финансиране на три работни места за длъжност "работник паркинг" по НПЗОХТУ и за финансиране на три работни места за длъжност "работник паркинг" по Национална програма за предварително пенсиониране /НППП/, при което предложението за финансиране по НПЗОХТУ е било регистрирано в 9:02 часа. В подадения от директора на ДБТ – Велико Търново писмен отговор на жалбата са изчерпателно посочени точните часове на входиране на документите на дружеството по НППП - в 9:09 часа, както и на останалите дружества, представлявани от управителя на дружеството – жалбоподател, като подаването на документи от страна на управителя на дружеството е приключило в 9:39 часа. От служители на ДБТ – Велико Търново е извършена оценка за допустимост на подадените заявления по утвърдена със Заповед № РД-11-00-2684/30.08.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Методика за оценка за съответствието за минимална помощ по програми, проекти и насърчителни мерки за заетост и обучение по ЗНЗ и ППЗНЗ. В Част Б „Цел и предмет на Методиката“ на Методиката, относно извършването на проверката от териториалните поделения на АЗ – ДБТ изрично е посочено, че в случаите по реда на чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ и чл. 50а от ППЗНЗ, при които не е регламентирана процедура за оценка и подбор на работодателите от СС, заявките, подадени от работодателите, се одобряват по реда на постъпването им до изчерпване на средствата. В срок до 10 работни дни от подаването на заявката Дирекция „Бюро по труда“ извършва оценка за допустимостта/съответствието на кандидата за минимална помощ и уведомява одобрените работодатели. Списъкът на одобрените се обявява на информационното табло на Дирекция „Бюро по труда“. Предложенията са били оценявани по реда на тяхното постъпване, като това на ДСП – Велико Търново, което е отговаряло на условията за предоставяне на минимална помощ по реда на Глава Девет "а" от ППЗНЗ е одобрено и с нея е сключен Договор № 401-0063-23-11009/6.10.2023 г. Тъй като още с първото предложение е бил изчерпан предоставения на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново финансов ресурс по тази програма, на останалите участници са били изпратени решения за отказ, като на дружеството жалбоподател е изпратено Решение от 9.10.2023 г. за отказ за финансиране по чл. 17, ал. 2 т. 4 от ЗНЗ.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, съгласно чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ, в законоустановената форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 ,т. 4 от АПК, тъй като в акта са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване: подадено второ по ред предложение, при което предоставения финансов ресурс е изчерпан още с първото такова. Съдът не намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничила правото на защита на жалбоподателя, поради което да се явява основание за отмяна на акта и връщане на преписката за ново разглеждане. Според съда в случая са спазени всички процесуални правила по чл. 50 от ППЗНЗ за провеждане на процедурата и за оценка на предложенията за допустимост. Решаващият съд е приел за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, че същият умишлено не е допуснат първи да подаде документи по програмата, като в тази връзка е кредитирал дадените свидетелски показания, които е счел за непротиворечиви и съответстващи на приложените по делото извадки от деловодната система „Архимед“, от която се установява, че първо по тази програма е подадено предложението на ДСП –Велико Търново. Първата инстанция е кредитирала и заключението по приетата съдебно-техническа експертиза. Твърдението на жалбоподателя, че, предложението на ДСП – Велико Търново няма изходящ номер е оборено от представеното писмо от Директор на ДСП – Велико Търново за участие в процедурата. Във връзка с наведеното възражение, че представената към предложението на ДСП – Велико Търново декларация по чл. 56 от ЗНЗ не е с актуалното към момента на подаване на предложението съдържание съдът е кредитирал представения от ответника образец на декларация, валиден за 20.09.2023г., който е приложен към документите на ДСП – Велико Търново, като с счел, че дори да е била подадена декларация в неактуален към посочения момент образец, то към момента на сключване на договора за предоставяне на услуга този порок е бил отстранен. По приложението на материалния закон, съдът намира, че директорът на ДБТ – Велико Търново правилно е приложил правните норми, уреждащи процедурата, като е одобрен първият по време подал предложение участник, и поради изчерпване на ресурса по посочената програма е изпратил до останалите участници в процедурата решение за отказ за предоставяне на услуга.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Според разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ работодателите могат да ползват по този закон включване в програми и мерки за заетост и обучение, а според ал. 3 условията и редът за предоставяне на услугите по ал. 1 и 2 се определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗНЗ /в относимата редакция/ са изброени условията, на които следва да отговаря работодателят, който кандидатства за ползване на програми и насърчителни мерки за заетост и обучение. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г.) насърчителните мерки по чл. 36, ал. 2, чл. 46а, чл. 55 и чл. 55д ЗНЗ се ползват от работодателите при следния ред: 1. дирекция "Бюро по труда" публикува информация на информационното табло и на интернет страницата на Агенцията по заетостта за финансовите средства по насърчителните мерки, за които може да сключва договори с работодатели; 2. работодателят подава заявка за свободно работно място и ползване на средствата по т. 1 по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, и документи за обстоятелствата по чл. 50, ал. 1; 3. заявките, подадени от работодатели, които отговарят на условията по чл. 50, ал. 1, се одобряват по реда на постъпването им до изчерпване на средствата по т. 1; 4. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) в срок до 10 работни дни от подаването на заявката дирекция "Бюро по труда" извършва оценка за допустимостта/съответствието на кандидата за минимална помощ и уведомява одобрените работодатели; 5. в срока по т. 4 одобрените работодатели се обявяват на информационното табло на дирекция "Бюро по труда"; 6. дирекция "Бюро по труда" сключва договори в рамките на средствата по т. 1 с одобрените работодатели в срок до 30 дни от подаването на заявката. От доказателствата по делото се установява, че в случая са спазени установените в чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ условия и ред за провеждане на процедурата. В случая основание за постановения отказ за услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ е по-ранното подаване на заявка от страна на ДСП - Велико Търново, което се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съобразно критерия по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ППЗНЗ подадените от работодатели, които отговарят на условията по чл. 50, ал. 1, заявки се одобряват по реда на постъпването им. От събраните доказателства е установено, че на 20.09.2023 г. работодателят ДСП – Велико Търново е подал заявката и документите по НП "ЗОХТУ" чрез Системата за сигурно електронно връчване, които са регистрирани в деловодната система „Архимед“ в 8:47 часа, а заявката и документите на "Строй Контрол 2010" ЕООД са подадени и регистрирани в деловодна система „Архимед“ по-късно - в 9:02 ч. Не е доказано, включително и пред настоящата касационна инстанция твърдението на касатора, че представителят на дружеството е бил умишлено възпрепятстван да подаде заявката и документите в дирекция "Бюро по труда" – Велико Търново на 20.09.2023 г. в по-ранен час от този, в който са регистрирани. Неоснователно е и инвокираното възражение за липсва на мотиви на административния акт. В оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ДБТ – Велико Търново са изложени кратки, но достатъчно ясни, точни и конкретни мотиви за постановения отказ, който е мотивиран със съображения за изчерпването на финансовия ресурс от разпоределението на полагащите се средства, съгласно чл. 27 от ППЗНЗ, за реализация на програми и мерки за заетост и обучение на възрастни през 2023 г. и липсата на финансови средства в ДБТ – Велико Търново по НП „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания“. Предвид изложеното не може да се приеме, че административният акт страда от липса на мотиви. Във връзка с възражението на касатора, че от страна на ДСП – Велико Търново е представена неактуална към 20.09.2023 г. декларация по чл. 56 от ЗНЗ и за минимални и държавни помощи по чл. 29 от ППЗНЗ следва да се посочи, че от една страна, от процесуалния представител на ответника директор на ДБТ – Велико Търново е представен актуален образец на декларацията към посочената дата (л. 333-338 от първоинстанционното дело), който е идентичен с попълнения и подаден от работодателя ДСП – Велико Търново, а от друга страна, от съществено значение е обстоятелството, че по делото не се твърди и не се доказва, че работодателят ДСП – Велико Търново не отговаря на предвидените в посочените разпоредби условия. Наведените в касационната жалба възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради оставяне без уважение на исканията на жалбоподателя по чл. 193 и чл. 183 от ГПК, също са неоснователни. Относно искането на жалбоподателя по реда на чл. 183 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК да се задължи ответника по жалбата да представи оригинал на посочената декларация съдът е приел същото за неоснователно, тъй като в случая се касае за образец, а не за официален документ. Доколкото жалбоподателят е оспорил писмото, с което до административния съд приложено е изпратен образеца на декларация, правилно първостепенният съд е оставил без уважение доказателственото искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

Частната жалба е допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона - чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да допълни решението и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение първостепенният съд е приел, че подадената молба по чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е процесуално допустима и е основателна. Според административния съд непредставянето от страната на списък на разноските по чл. 80 от ГПК има за последица преклудиране правото й да оспорва направеното от съда изчисление относно размера на присъдените в нейна полза разходи за защита, но не и когато съдът въобще не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски, т.е. при искане за допълване на решението, тъй като разноски не са били присъдени. Според първоинстанционния съд искането е своевременно направено, като липсата на списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК не се явява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на това право, а доколкото съдът е отхвърлили подадената жалба и липсва противоправно поведение на ответника по жалбата искането следва да бъде уважено.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Противно на изложеното в частната жалба твърдение, в подадения отговор на искането за допълване на съдебното решение изрично е посочено, че процесуалния представител на ответната страна юрисконсулт Колева не е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като е цитирано изречение второ от същия член, съгласно което ако страната не е представила списък на разноските няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В случая е налице искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът е пропуснал да се произнесе по искането на страната за разноски, какъвто е разглежданият случай, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В мотивите към тази точка на тълкувателното решение е посочено, че „Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.“ В случая е налице своевременно направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника пред първата инстанция, което е направено както в последното проведено открито заседание по делото (както е посочено в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК), така и в отговора на първоинстанционната жалба. За процесуалния представител не е налице задължение за посочване на конкретен размер на претендираното от него юрисконсултско възнаграждение. Освен това, в случая в писмения отговор на жалбата е изрично посочено, че се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, какъвто е минималният размер на юрисконсултското възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на директора на Дирекция "Бюро по труда" – Велико Търново за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационното производство е основателна. Същото следва да бъде присъдено в размер на 100 /сто/ лева определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Разноски за производството по частната жалба не се дължат. Както вече е посочвал ВАС в своята практика целта на производството по чл. 248 ГПК, което има акцесорен характер, е произнасяне по деловодните разноски по материалноправния спор. Правната природа на производството не допуска в самото производство по разноски да се присъждат нови разноски (в този смисъл определение № 1459 от 04.02.2019 г. по адм. д. № 12245/2018 г., VІ отд. на ВАС; определение № 4359 от 25.04.2023 г. по адм. д. № 5992/2022 г., VІ отд. на ВАС; определение № 9660 от 01.11.2022 г. по адм. д. № 9299/2022 г., VІ отд. на ВАС и др.).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК и чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3837/11.12.2024 г., постановено по адм. д. № 672/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 82/09.01.2025 г., постановено по адм. д. № 672/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.

ОСЪЖДА „Строй Контрол 2010“ ЕООД, ЕИК: 206869824 да заплати на Дирекция "Бюро по труда" - Велико Търново разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.