Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 60, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Съвет за електронни медии (СЕМ), чрез члена на СЕМ К. К. – действаща за председател по силата на Решение по Протокол № 27 от 28.07.2025 г. на СЕМ, срещу Определение № 1063 от 01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 820/2025 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), в частта на отмяната като незаконосъобразно на Решение № РД-05-69 от 15.07.2025 г. на СЕМ, в частта му по т. 2, с която се разпорежда предварително изпълнение на решението по т. 1 за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на Българска национална телевизия (БНТ), обявена с Решение № РД-05-39 от 05.05.2022 г., както и в частта на спиране допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора за закосъобразността на т. 2 от оспореното решение на СЕМ. Иска се отмяна на определението в обжалваните части като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон

Частният жалбоподател навежда аргументи за неправилност на действията по администриране на подадената срещу обжалваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Решение № РД-05-69 от 15.07.2025 г. на СЕМ жалба, което нарушава правото на защита на ответния орган. Счита, че статута на БНТ, мандатността на генералния й директор и управителния съвет на телевизията, както и възложените по закон задължения на БНТ за изпълнение на обществената й мисия, сами по себе си обосновават наличието на особено важни държавни и обществени интереси от предварителното изпълнение на оспореното решение, за които СЕМ – като независим специализиран орган – единствен може да прецени възможността и степента от негативното им засягане. За неправилен и противоречащ на чл. 66, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) намира и довода на съда, че е открита възможността за избор на временен генерален директор, предвид факта, че законът не предоставя такава възможност в условията на неуспешен избор. Твърди се, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на решението на СЕМ е в съответствие с чл. 60 от АПК, тъй като има за цел защитата на особено важни държавни и обществени интереси, съответно преодоляване опасността изпълнението на акта да бъде сериозно затруднено. Допълва тезата си с аргумента, че общественият интерес, който обосновава допуснатото предварително изпълнение, се измерва с обществено-политически фактори, които имат въздействие върху обществото, в която връзка се позовава на цитираните в мотивите на оспорения акт доклади за върховенството на правото в Република България на Европейската комисия за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Сочи, че същите акцентират на актуални политико-правни проблеми, включително във връзка с процедурата по избор на нов генерален директор на БНТ, като изцяло в обществен интерес е същата да бъде прекратена незабавно, като се гарантира, че изпълнението на акта няма да бъде сериозно затруднено от евентуалното му обжалване, а по този начин и да бъде осуетена възможността за провеждане на нова процедура.

Ответникът – Е. И. К., в депозирано възражение, мотивира неоснователност на частната жалбата. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е Решение № РД-05-69 от 15.07.2025 г. на СЕМ, в частта му по т. 2, с която се разпорежда предварително изпълнение на решението по т. 1 на основание чл. 60, ал. 1 от АПК.

С обжалваното определение е отменено като незаконосъобразно процесното решение, в частта му по т. 2, с която се разпорежда предварително изпълнение на т. 1 от същото на основание чл. 60 от АПК. Спряно е и допуснатото предварително изпълнение на Решение № РД-05-69 от 15.07.2025 г. до окончателното решаване на спора за законосъобразността на т. 2 от Решение № РД-05-69 от 15.07.2025 г. на СЕМ, с което е разпоредено предварително изпълнение на т. 1 от същото решение, на основание чл. 60 от АПК.

Като мотиви за допуснатото предварително изпълнение органът сочи необходимостта от защита на особено важни държавни и обществени интереси – гарантиране на законосъобразното управление на БНТ, въз основа на актуална концепция за управление в рамките на законоустановен управленски мандат както на генерален директор, така и на управителен съвет. Като особено важен обществен интерес органът сочи необходимостта от обявяване незабавно на нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, с оглед повторно провеждане на неуспешен избор в рамките на прекратената процедура. Същевременно, особено важните държавен и обществен интерес от предварително изпълнение, според органа, са обусловени от нуждата да се изпълнят ангажиментите, свързани с произтичащите от правото на Европейския съюз задължения, доколкото в Докладите за върховенството на закона на Европейската комисия през последните три години, като риск от влияние върху медийния плурализъм е отчетено управлението на БНТ от генерален директор и управителен съвет с изтекъл мандат. Органът сочи, че предварителното изпълнение се обуславя и от опасността от осуетяване или сериозното затруднение изпълнението на акта по прекратяване на процедурата, с оглед продължителни съдебни процедури по оспорване на предходно прекратяване на обявената през 2022 г. процедура за избор на генерален директор, в който период БНТ се управлява в условия на изтекъл на мандат на генералния директор и управителния съвет на медията, в т.ч. последният с намален състав. В заключение органът сочи, че от особено важен обществен интерес е възлагането на управлението на националния обществен доставчик на аудио-визуални и медийни услуги, да бъде направено въз основа на нова, актуална концепция за управление в рамките на нов мандат, което е възможно само след прекратяване на обявената през 2022 г. процедура.

Съдът формира решаващ извод, че оспореното пред него Решение № РД-05-69 от 15.07.2025 г., в частта му по т. 2, е издадено в нарушение на материалноправните норми и при липса на мотиви по смисъла на чл. 60, ал. 2 от АПК, поради което следва да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. За да постанови този правен резултат, съдът се мотивира , че липсват конкретни доводи на органа въз основа на какви, приети за установени факти, и при приложението на кои правни норми постановява акт с гореописаното съдържание. АССО приема, че мотивите са бланкетни, преповтарят законовите норми, които уреждат основанията за допускане на предварително изпълнение на административните актове, без конкретните такива за случая да са мотивирани и подкрепени с доказателства, което да гарантира както възможността за реализиране правото на защита срещу разпореденото предварително изпълнение на заинтересованите лица, така и проверката за законосъобразност, извършвана от съда. Счита, че от изложеното от органа не става ясно кои са тези присъщи и значими за гражданското общество правно защитими публични блага, охраната на които се гарантира чрез допускане предварителното изпълнение на акта. По отношение докладите за върховенството на закона на Европейската комисия, съдът сочи, че политическият им характер не обуславя възможността за допускане на предварителното изпълнение на акта.

Прието е за основателно и направеното с жалбата срещу акта искане за спиране на предварителното изпълнение на основание чл. 60, ал. 6, изр. 2-ро от АПК, поради което с обжалваното определение съдът спира допуснатото предварително изпълнение на решението за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ, обявена с Решение № РД-05-39/05.05.2022 г. на СЕМ до окончателното решаване на спора за законосъобразността на т. 2 от Решение № РД-05-69/15.07.2025 г. на СЕМ, с която е разпоредено предварително изпълнение на т. 1 от същото решение на основание чл. 60 от АПК.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Както правилно сочи съдът в мотивите си, жалбата срещу допуснатото от органа предварително изпълнение се разглежда без преписи от нея да се връчват на страните, т.е. не е предвидена възможност за размяна на книжа. Това е така не само с оглед бързия характер на съдебното производство, но и поради особената същност на административния акт и подчертаването на задължението същият да бъде мотивиран от орган, наред с общо прогласеното задължение за мотивираност на административните актове, съгласно чл. 59 от АПК. Ето защо и доколкото всички аргументи на органа, обуславящи законосъобразността на разпореденото от него предварително изпълнение следва да бъдат изложени в самия акт по чл. 60 от АПК, липсата на предвидена в закона възможност същият да изрази становище по жалбата срещу акта не може да наруши правото му на защита. Още по-малко, неблагоприятно засягане на това право може има, когато съдът – въпреки указаното в чл. 60, ал. 6, изр. 1 от АПК, изпрати препис от жалбата на органа, включително с оглед изпълнение на задължението на последния за предоставяне на заверено копие от преписката по издаване на акта. Единствено и само в правомощията на съда е да прецени редовността на подадената жалба като процесуална предпоставка за нейната допустимост, а видно от изложеното в обжалвания съдебен акт, с допълнително подадената от Е. И. К. жалба е направено уточнение на обжалвания административен акт.

Следва да се отбележи, че с § 10 на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИДАПК), обн. ДВ бр. 63 от 1 август 2025 г., в сила от 5 август 2025 г., е изменена и допълнена разпоредбата на чл. 60 от АПК. Съгласно разпоредбата на § 40 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДАПК, неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. С оглед горното, приложима към настоящия спор е редакцията на Административнопроцесуалния кодекс към ДВ бр. 77 от 18 септември 2018 г.

По отношение наведените с жалбата доводи за противоречие на оспореното определение с материалния закон, настоящият съдебен състав приема следното:

Изпълнението на един невлязъл в сила индивидуален административен акт има пряк и значим ефект върху субективното право, чиято защита се търси в съда, поради което законодателят оправомощава органа да го допусне само при наличие на определените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки. Като налагащи изключение от общия принцип на чл. 166, ал. 1 от АПК тези предпоставки не могат да бъдат тълкувани разширително.

С допускането на предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Доколкото представлява изключение от общия принцип за суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциална възможност да причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на законовите предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК – ако се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акт; ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. Регламентираните хипотези сочат, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките, предвидени в разпоредбата. Същите по своето естество и характер свидетелстват за някакъв вид изключителност или особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо обичайните случаи от същия вид. Наличието на посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки не се презумира, напротив – за допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, в какъвто смисъл е и изричната норма на чл. 60, ал. 2 АПК.

В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че изложените в т. 2 от Решение № РД-05-69 от 15.07.2025 г. на СЕМ мотиви, касаещи допуснатото предварително изпълнение, възпроизвеждат текста на чл. 60, ал. 1 от АПК и не се подкрепят от конкретно установени факти и обстоятелства. Бланкетното изписване на приложимия законов текст не съставлява мотиви, които да обосноват необходимостта от предварително изпълнение на решението. Липсва привръзка на изброените основания с конкретната фактическа обстановка.

Безспорно е, че необходимостта да се защитят особено важни държавни или обществени интереси е едно от обстоятелствата, предвидени от законодателя, които дават право на органа да допусне предварително изпълнение на акта си. На първо място, следва да се подчертае, че се касае за алтернативност, а не за кумулативност на предпоставките, а на следващо – необходимо е да бъде обоснована особената важност на държавните или обществените интереси, които се цели да бъдат защитени чрез допуснатото предварително изпълнение на акта. Видно е, че в случая, административният орган с едни и същи аргументи обосновава наличието както на особено важни държавни, така и на особено важни обществени интереси. В тази връзка, правилно съдът отбелязва, че не става ясно кои са тези присъщи и значими за гражданското общество правно защитими публични блага. Действително, осъществяването на дейността на обществените доставчици на медийни услуги следва да е съобразено с изискванията, посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗРТ, а доколкото БНТ е национален обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на аудио-визуални медийни услуги, съгласно чл. 6, ал 3 с.з., то и с изискванията посочени в него. Независимо от изложеното, осигуряването на медийни услуги за всички граждани на Република България, съдействието за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност, отразяването различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика и др., като функции, присъщи на обществената медия, не обуславят съгласно закона в настоящия случай допускане на предварително изпълнение на решението за прекратяване на процедурата за избор. Както обосновано е преценено от решаващия съд, обстоятелство, че поради действия и бездействие на СЕМ повече от три години не може да приключи процедурата по избор на нов генерален директор на БНТ също не представлява основание за допускане на предварително изпълнение на административния акт.

Правилно е преценено като неоснователно и позоваването от страна на органа на констатациите в Докладите за върховенството на закона на Европейската комисия. Позоваването на посочените доклади само по себе си не може да обоснове необходимост от допускане на предварително изпълнение с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси.

Не на последно място, органът обосновава решението си с наличието на опасност от осуетяване или сериозно затруднение при изпълнението на акта, доколкото предходно решение със същото съдържание е било предмет на съдебно оспорване. Правилно съдът е отхвърлил този аргумент, като се е позовал на конституционно защитимото право на всеки гражданин да оспори законосъобразността на административния акт, който го засяга неблагоприятно.

В заключение, налага се извод, че предварителното изпълнение в случая е насочено не към защита на ценностите по чл. 60, ал. 1 от АПК, а към постигане на преследваната с административния акт цел, а именно да се прекрати процедурата по избор на генерален директор на БНТ, обявена с Решение № РД-05-39/05.05.2022 г. на СЕМ. Съобразно трайно установената практика на ВАС, целта, която се преследва с административния акт, не може да бъде мотив за предварително изпълнени на акта.

С оглед на приетата незаконосъобразност на разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав споделя преценката на решаващия съд, че е налице основание за спиране по реда на чл. 60, ал. 8, предл. второ АПК на допуснатото от органа предварително изпълнение на т. 2 от решение № РД-05-69/15.07.2025 г. до окончателното разрешаване на спора за законосъобразността на разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК. Безспорно, принципът за правна сигурност налага в конкретния случай допуснатото предварително изпълнение да бъде спряно. Ето защо, като правилно, определението на съда в обжалваните части, следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1063 от 01.08.2025 г. по адм. дело № 820/2025 г. на Административен съд София- област.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.