Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт Василева, против решение № 940/31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1904/ 2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, ЕИК 200800019, със седалище град Бургас кв. Ветрен, ул. „Александър Стамболийски“ № 32, е отменена Заповед № РД-25-1624 / 08.10.2024г. на Директора на РЗОК Бургас. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът грешно е разтълкувал разпоредбата на чл.322, ал.1 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2023-2025 г, поради което е достигнал до неверен правен извод за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго за оставяне в сила на заповедта.
Ответникът - „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД гр. Бургас, чрез процесуалния си представител адвокат Кокаларова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдебния акт да бъде потвърден и да се присъдят направените разноски.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:
С решение № 940/31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1904/ 2024 г. по описа на Административен съд Бургас, по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, град Бургас, е отменена Заповед № РД-25-1624 / 08.10.2024г. на Директора на РЗОК Бургас, с която на лечебното заведение са наложени санкции „финансова неустойка“ на основание чл. 455, ал.3 от НРД 2023-2025г в размер на 200лв. всяка за извършени 3 нарушения на чл. 322, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г.
От фактическа страна по делото е установено, че между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като възложител, и „МБАЛ ДЕВА МАРИЯ“ ЕООД, като изпълнител, е сключен на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие с НРД 2023-2025 Договор № 020903/24.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК.
Със заповед № РД-25-1144/16.07.2024 г. издадена от директора на РЗОК Бургас, е разпоредено да бъде извършена тематична проверка на лечебното заведение от длъжностни лица в РЗОК Бургас със задачи: 1. Установяване на съответствието на организацията на ДЛП с изискванията на НРД 2025-2025 във връзка с изпълнение на чл.13 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2024г., съгласно Контролна процедура Приложение 1.1 с вх. № 35-00-902/04.06.2024г.: 1.1.Проверка на съответствието на отчетената, но незаплатена дейност, с изискванията на НРД 2023-2025 за месец юли 2024г. по Приложение №1; 1.2. Внезапен контрол по време на предоставяне на болнична помощ в клиники и отделения, отчитащи дейност по Приложение №1 по време на болнично лечение, съгласно докладна записка вх. № 02-63-8/12.07.2024г.; 2. Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение; 3. Контрол по доклади и справки от РЗОК Бургас.
В хода на проверката след проверка на медицинската документация е констатирано, че в 3 бр. ИЗ липсват подписи на пациенти за получена епикриза, с което са допуснати нарушения на чл. 322, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. Изискани са преписи от епикризите, в които са отразени датата и часа на дехоспитализиране на пациентите. Съставен е протокол № 1045/05.08.2024 г, връчен на лечебното заведение.
Към постъпилото в дадения срок възражение са представени преписи от процесните епикризи с данни за тяхното връчване: епикризата, издадена на Ц. С., е получена на 31.07.2024г. в 14:04ч.; епикризата, издадена на К. Б., е получена на 31.07.2024г. в 14:05ч.; епикризата, издадена на В. Д., е получена на 31.07.2024г. в 14:10ч.
Възражението не е разглеждано от арбитражна комисия, тъй като в срока по чл.75, ал.6 от ЗЗО от БЛС Бургас не са посочени представители за сформиране на арбитражна комисия.
С оспорената пред Административен съд Бургас заповед директорът на РЗОК Бургас въз основа на фактите, установени с протокол № 1045/05.08.2024 г., и след обсъждане на възражението е приел за доказани извършените 3 бр нарушения на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО и чл. 322, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г и е наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. за всяко едно от тях на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г.
При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че е издадена от компетентния орган по чл.76, ал.2 от ЗЗО – директор на РЗОК, в писмена форма, съдържа правни и фактически основания, спазена е предвидената процедура по чл.74, ал.2-ал. 5 от ЗЗО и административният орган е посочил защо не приема възраженията на лечебното заведение. След анализ на събраните писмени доказателства е приел, че констатациите в заповедта за извършени нарушения на чл. 322, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. не се потвърждават. В мотивите е посочено, че в НРД 2023-2025 моментът на получаване на епикризата е отнесен към момента на дехоспитализацията, когато пациентът физически напуска болничното заведение, с изключение на случаите по чл.322, ал.6 от НРД 2023-2025, за каквито по настоящото дело няма данни. Според съда връчването на трите епикризи три часа след изписване на тримата пациенти не представлява нарушение, доколкото такива са им връчени срещу подпис. Намира късното връчване, макар и съобразено с издадена заповед от управителя на лечебното заведение с часови диапазон на връчване на епикризи, за неудачно и обременяващо пациентите. По тези съображения заповедта за санкции е отменена.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, установил е всички значими за спорното право факти и обстоятелства, въз основа на които е извел правилен краен правен извод за липса на извършено нарушение в конкретния случай.
Съгласно чл.307, ал.1, т.2 от НРД за МД за 2023-2025г изпълнителят на болнична медицинска помощ се задължава при дехоспитализация на пациента за довършване на лечебния процес да издава епикриза. В нормата на чл. 322, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. е регламентирано, че при дехоспитализация изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра, подписва се от пациента, или на членовете на семейството му, или на придружаващите го лица. А според ал.6 в случаите на изчакване на резултати от проведени изследвания, касаещи потвърждаване на окончателна диагноза, епикризата се предоставя на пациента след получаване на резултата. В случая епикризите на тримата пациенти са връчени три часа след фактическото им изписване от лечебното заведение.
Действително сочената за нарушена норма от НРД предписва време за изпълнение на регламентираното в нея задължение, но обвързването на момента на предоставявяне на епикризата с точното време на дехоспитализация, при това без да се отчитат конкретни особености от обективен и субективен характер, представлява прекомерно изискване към лечебното заведение. Ако се възприеме тезата на административния орган, всяко отклонение от часа и минутата на дехоспитализация ще бъде подлежащо на санкциониране нарушение, каквато категорично не е целта на ЗЗО при налагане на санкции. В случая прилагането на буквата и духа на закона и НРД не изискват непременно изпълнителят на медицинска помощ да бъде наказан, за да се постигне осъществяването на качествена медицинска услуга от болничното заведение. Нарушенията по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, както са квалифицирани деянията в оспорената заповед, се свързват с нередности при оказване на медицинската помощ. По делото няма данни, нито дори твърдения за затруднения в болничното и/или последващото лечение на пациентите от несвоевременното, според касатора, връчване на епикризи. Изложеното обуславя извод за дисквалифициране на описаните в оспорената заповед деяния като противоправни, респективно за незаконосъобразно налагане на санкции на всяко от тях. Несъмнено обаче лечебното заведение следва да съобразява практиката си по връчване на епикризи с баланс между изискванията на НРД за МД 2023-2025г от една страна и от друга - със здравословното състояние и достойнството на пациентите.
С оглед на това при осъществения съдебен контрол заповедта е отменена правилно и в съответствие с приложимия материален закон. За решението на Административен съд Бургас не е налице нито едно от визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Претенцията на ответника за присъждане на такива в настоящата инстанция не може да бъде уважена, тъй като не е представил доказателства за действителното им извършване.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 940/31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1904/ 2024 г. по описа на Административен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.