Производството е по реда на чл. 185-196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П. А. В. срещу чл. 8 и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. за обмена на информация, условията и реда за достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“, наричана за краткост „Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г.“.
В жалбата се обосновава правен интерес от оспорването и са изложени съображения за нищожност/незаконосъобразност на оспорените чл. 8 и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. Иска се тяхното обявяване за нищожни, алтернативно отмяната им. Жалбоподателят се представлява от адв. Ю. Дацев.
Ответниците – Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на вътрешните работи и Министъра на финансите не изразяват становище по жалбата в съпроводителните писма за изпращане на преписката по издаване на Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата на П. А. В. е процесуално недопустима, тъй като същата няма правен интерес от обжалването.
Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Наличието на правен интерес е положителна абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, за което съдът е длъжен да следи служебно. В мотивите на Решение № 5/17.04.2007 г. на КС по к.д. № 11/2006 г. е посочено, че когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права и законни интереси. Заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована.
П. В. обосновава правния си интерес от оспорването на чл. 8 и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. с обстоятелството, че живее и работи в Република България, че е правоспособен водач и собственик на моторно превозно средство. Представя доказателства – Удостоверение № 9897-1542/10.01.2025 г., че притежава моторно превозно средство (МПС). Сочи, че използва платената републиканска пътна мрежа, по която се движи както с лично (собствено), така и с чужди (собственост на други лица) МПС. Твърди, че тъй като с оспорените чл. 8 и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. се предоставя неограничен достъп на Министерство на вътрешните работи (МВР) до събраните от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) лични данни, различни от целите посочени в чл. 167а, ал. 5, т. 1, т. 4, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), същите засягат правата ѝ на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните ѝ данни. Обосновава извод, че след като изображенията на табелите с регистрационния номер бъдат прочетени (разпознати) и данните от регистрационния номер се запишат в машинночитаем формат, което всъщност са „данните за преминали пътни превозни средства (ППС) през зоната за мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици“, се дава възможност за проследяване на движението на конкретното превозно средство и неговия водач. Твърди, че систематичното съхраняване на данните, както и последващият анализ по различен начин представляват сериозна намеса в основното право на неприкосновеност на личния живот.
Оспорваните чл. 8 и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. не засягат и не застрашават права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, както и не създават възможност за бъдещо такова засягане, по начина по който това е мотивирано в жалбата и с което се обосновава правен интерес от оспорването. Възможността за събиране на данни за преминали пътни превозни средства през зоната за мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици при използването на републиканската платена пътна мрежа със собствено или чуждо пътно превозно средство не нарушава правото на неприкосновеност на личния живот на жалбоподателя. Данните, до които се осигурява достъп са данни, които се снемат от преминаващото пътно превозно средство и данни за местоположението на стационарната или мобилната контролна единица на АПИ. Събирането на тези данни, предоставянето им на МВР и използването им от МВР е във връзка с установяване на нарушение на правилата за движение по пътищата. Установяването на такива нарушения и използването на тези данни за санкциониране на нарушителите е в обществен интерес и не нарушава личния интерес на собствениците на МПС. От регистрираните данни за всяко пътно превозно средство може да се извлече информация относно неговия собственик, но от регламентирания в Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. и в ЗДвП обхват на предоставяните данни от Електронна система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) на АПИ на информационната система на МВР, не може да се извлекат такива данни, които да засегнат правото на личен живот на едно лице, в по начина описан в жалбата. Необходими са редица действия и то целенасочени такива, за да се идентифицира, че дадено лице управлява/пътува с автомобила, преминал през зоната за мониторинг и да се проследява примерно неговия ежедневен маршрут, навици, посещавани места и т. н., както се твърди в жалбата, че с това се нарушава правото на личен живот и неприкосновеност. Данните до които се предоставя достъп не водят до пряко и непосредствено разкриване на самоличността на собственика на пътното превозно средство, вкл. дали той го управлява или не, а само до проверка дали се извършва нарушение, или въз основа на тях се установява извършване на нарушение, поради което оспорените разпоредби не засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на жалбоподателя и не създават възможност за бъдещо такова засягане. По-конкретни данни – налични снимки или видеозапис от преминаването на ППС през зоната за мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици, се предоставят едва при установено нарушение. В чл. 167а1 ЗДвП е предвидено какви доклади създава ЕССПТ, каква информация се събира, целта за която се използва тази информация, поради което доводът на жалбоподателя, че се предоставя неограничен достъп на МВР до събраните от АПИ лични данни, различни от целите посочени в чл. 167а, ал. 5, т. 1, т. 4, т. 5 ЗДвП, с който се обосновава правен интерес от оспорването, е неоснователен.
По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 159, т. 4, вр. чл. 196 АПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. А. В. срещу чл. 8 и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. за обмена на информация, условията и реда за достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 8535/2025 г. по описа на Върховния административен съд.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.