Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

С Решение № 1304 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 50/2025 г. Административен съд – Велико Търново , Х - ти състав, е отменил Наредба за изменение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново в частта, в която е отменен § 11 относно заплащането от училищата на 60 % от годишния размер на такса битови отпадъци за нежилищните им имоти, за които не е подадена декларация по чл.22, ал.1 от същата наредба, приета с Решение № 447 от Протокол № 19 от заседание на Общински съвет Велико Търново, проведено на 31.12.2024г. и е осъдил Община Велико Търново да заплати на СУ „Вела Благоева“ с адрес гр.Велико Търново и БУЛСТАТ 104075713 сумата от 680лв. / шестстотин и осемдесет лева/.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Общински съвет – Велико Търново, представляван от председателя В. А. С., чрез пълномощника му главен юрисконсулт В. Недкова. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд - Велико Търново е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Велико Търново. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно представен по делото списък с разноските.

Ответното по касационната жалба СУ „Вела Благоева“ с адрес гр.Велико Търново, [жк], [улица], БУЛСТАТ [номер], представлявано от директора М. Х., чрез своя процесуален представител адв.В. Лясков, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решението си Административен съд - Велико Търново е отменил Наредба за изменение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново в частта, в която е отменен § 11 относно заплащането от училищата на 60 % от годишния размер на такса битови отпадъци за нежилищните им имоти, за които не е подадена декларация по чл.22, ал.1 от същата наредба, приета с Решение № 447 от Протокол № 19 от заседание на Общински съвет Велико Търново, проведено на 31.12.2024г. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на въпросната наредба, в това число от кого е направено предложението, че същото съдържа мотиви, финансова обосновка и анализ на съответствието с правото на Европейския съюз, обсъждането на предложението по отделни комисии. Посочено е още, че по силата на разпоредбите на ЗМДТ общинският съвет разполага с правомощието да освобождава от заплащане на местни данъци и такси по своя преценка, каквато разпоредба съставлява § 11. Изграден е извод, че общинският съвет е материално компетентен да отмени въпросната разпоредба, но допуснатите в хода на производството по приемане на разпоредбата нарушения водят до необходимостта от нейната отмяна. Систематизирани /предвид обема на същите/, мотивите на първоинстанционния съд в тази насока се свеждат до следното: 1. Възпроизведена е нормата на чл.26 от Закона за нормативните актове, която дава регламентация за изработването на проекти и приемането на нормативните актове, като е акцентирано, че въведените правила са императивни като гаранция за постигане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Посочено е, че проследяването на извършените действия по внасяне и обсъждане на предложението, по неговото съобщаване и разглеждане на заседанията на общинския съвет налагат извод, че не са спазени изискванията на чл.26 ЗНА. 2. Отбелязано е, че от административната преписка се следва извод, че внесеното предложение от общинските съветници не съдържа конкретни данни защо е налице недостиг на приходи от такса битови отпадъци, и второ, на какво се дължи подобен недостиг – на липса на достатъчно заложени приходи или на липса на достатъчно заложени приходи или на липса са събиране на дължими от лицата такси. 3. В продължение е посочено, че доколкото в случая се касае за такса битови отпадъци, която се начислява от общината след подаване на декларация, е въпрос на елементарна справка в системата за броя на училищата на територията на общината, дължимата от тях такса съответно в размер на 60% и 100%,за да се определи размерът на очакваното финансово измерение на изменението. 4. Решаващият съд е акцентирал на нормата на ч.28 ЗНА, която определя не само задължителното минимално съдържание на предложението за приемане на нормативен акт, но определя и санкция при липсата му – според ал.трета проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, не се обсъжда от органа. Изграден е извод, че след като в нарушение на цитираната разпоредба общинският съвет не само е обсъдил предложението за приемане на изменение на наредбата, но е и приел нормативния акт, Общински съвет – Велико Търново е допуснал нарушение на закона. 5. На л.110 от делото /решението няма собствена номерация на страниците/ административният съд е изложил мотиви, защо намира за основателно и оплакването на жалбоподателя /сега ответник по касация/, за допуснато нарушение на срока за изразяване на становища по проекта съгласно чл.26,ал.4 ЗНА. Възпроизведена е посочената норма, според която срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни, а при изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. Съдът е посочил, че ответникът твърди наличието на изключителни причини, които са посочени в предложението, а именно – разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗМДТ съдържащ законова забрана изменения на начина на определяне и на размера на такса битови отпадъци в течение на годината. Изложени са мотиви, че соченото от вносителите на предложението обстоятелство не представлява „изключителна причина“ по смисъла на ЗНА. Маркирано е, че от една страна това изискване на закона съществува от години и е известно на всички, а от друга страна общинския съвет разполага с цяла година, за да приеме изменение на нормите, уреждащи такса битови отпадъци, и предложението не съдържа каквито и да било мотиви за спешност или незабавност на изменението. Посочено е, че при едно нормално процедиране изменението може да влезе в сила от 01.01.2026г., като се даде възможност на засегнатите данъчни субекти както да изразят становище по предложението, така и да организират бюджетите си, като не става ясно какво налага внасянето на предложение на 13.12.24г. и приемането му на 30.12.2024г. 6. Като допълнителни аргументи за допуснати нарушения при приемане оспорената разпоредба е изложено, че общинските съветници съобразяват предложението си с чл.68, ал.1 от ЗМДТ, но игнорират разпоредбата на чл.22, ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново. Отбелязано е, че според отменения параграф, намаляването на дължимата такса битови отпадъци е поставено в условията на евентуалност – само за тези сгради, за които не е подадена декларация по чл.22, ал.1 от Наредбата. Според тази разпоредба при определяне на такса битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци, лицата да подават декларация по утвърден Образец в Община Велико Търново, от 15 октомври до 30 ноември на предходната година. Изграден е извод, че към момента на внасяне и публикуване на предложението за изменение на наредбата този срок вече е изтекъл и така от една страна при приемане на решението на 30.12.2024г. формално е спазена забраната на чл.68, ал.1 от ЗМДТ, но не е спазен определения от самия орган срок за деклариране на избора на начина на облагане, поради което и засегнатите данъчни субекти са лишени от този избор.

На основание гореизложеното е изграден генерален извод, че допуснатите нарушения на императивно установените норми по изработване и приемане на предложението за приемане на изменение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново представляват съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл.146 от Административно процесуалния кодекс, които налагат отмяна на протестирания акт.

Решението на Административен съд – Велико Търново е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на Общински съвет – Велико Търново се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора административният съд неправилно е приел, че не е спазено изискването на чл.28,ал.2 ЗНА относно мотивите за приемане на въпросното изменение, съответно че не е спазен срокът по чл. 26,ал.4 ЗНА.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти. В хода на делото е установено, че с Решение № 447 от протокол № 19 от заседание на Общински съвет – Велико Търново е отменен § 11 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново относно заплащането от училищата на 60% от годишния размер на такса битови отпадъци за нежилищните им имоти, за които не е подадена декларация по чл. 22,ал.1 от същата наредба. Установено е още, че предложението за изменение на наредбата е внесено на 13.12.2024г. от девет общински съветници, публикувано е на сайта на Община Велико Търново, даден е 14-дневен срок за предложение и възражения по проекта, като проектът е приет на 30.12.2024г. Установено е още, че проектът съдържа мотиви, финансова обосновка и анализ на съответствие с правото на Европейския съюз. Спорът между страните се свежда до това дали са спазени изискванията на ЗНА относно приемане на посочената разпоредба. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че в случая не са спазени както изискванията на чл.26,ал. 4 ЗНА относно срока за обсъждане на предлаганите промени, а така също липсват мотиви относно финансовите резултати от прилагане на предложението. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи на първоинстанционния съд, като ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Съгласно чл.28,ал.1 ЗНА, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Според алинея втора, мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

От данните по делото е видно, че в мотивите на проекта е посочено, че като очаквани финансови резултати са посочени – по-високо покритие на разходите за услугите по чл.62 ЗМДТ от таксата за битови отпадъци и намаление на другите общински приходи, с които се финансира надвишението на разходите от план-сметката над приходите от такса битови отпадъци, като този ресурс може да се пренасочи към другите направления, като се предлага увеличението на приходите от ТБО от училищата да бъде насочено целево за капиталови разходи за функция образование. Както е посочил административния съд , в тази част от мотивите не се посочват никакви конкретни суми и финансови анализи, от които да може да се види какви суми досега са заплащали училищата, какви суми следва да бъдат заплащани за в бъдеще и в какъв размер ще е увеличението на приходите от предлаганата промяна. Посоченият порок действително е съществен, и дава самостоятелно основание за отмяна на акта, без обсъждане на същия по същество. По отношение на тези изводи на първоинстанционния съд в касационната жалба не се излагат конкретни оплаквания.

Следва да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че при приемане на решението не е спазено изискването но чл.26,ал. 4 ЗНА относно срока на обсъждането на проекта за изменение. Посочената разпоредба определя, че срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни; при изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.

В конкретния случай срокът за обсъждане е определен на 14 дни, като изключението е обосновано от органа с нормата на чл. 68,ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ съдържаща законова забрана за изменение на начина на определяне и на размера на такса битови отпадъци в течение на годината. В тази насока административният съд е изложил мотиви, че посочената разпоредба на чл.68,ал.1 ЗМДТ не може да се разглежда като „изключителен случай“ по смисъла на чл.26,ал.4 ЗНА, тъй като от една страна тази разпоредба /чл.68,ал.1 / е в сила от много години / от 01.01.2004г./, а от друга страна предложението не съдържа някакви конкретни мотиви на спешност, които да обосновават приемането му в съкратени срокове. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока.

Както и друг път е посочвал Върховният административен съд в практиката си /например решение № 1809 от 24.02.2025г. по адм.д. № 6120/2024г., петчленен състав/, за да се характеризира като изключителен по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗНА, случаят следва да разкрива специфики, които да го отличават съществено от обикновените случаи на нормотворческа дейност, поради които да е необходимо спешното регулиране на обществени отношения, което да обосновава ограничаване на конституционно предвиденото право на гражданите да участват в допитвания до народа (чл. 42, ал. 1 КРБ), намерило отражение в императива на чл. 26, ал. 2 ЗНА. В случая 14-дневният срок е обоснован в мотивите към проекта с нормата на чл.68,ал.1 ЗМДТ, която не може да бъде разглеждана като „изключителен случай“ по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗНА. Нормата ограничава възможностите за предложения и становища по проекта за приемане на подзаконов нормативен акт като предвижда по-кратък срок за представянето им, поради което следва да се тълкува стриктно. Административният орган е разполагал с достатъчно време в течение на годината да предприеме действия по внасяне на проект за предлаганите промени, като бездействието му не обосновава ограничаване на срока за обществени консултации. Следва да бъде съобразено и изложеното от административния съд, че с приетото изменение е игнорирано действието на чл.22,ал.1 от същата наредба относно сроковете, в които се подават декларации за определяне на такса битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци.

Неспазването на срока за провеждане на обществено обсъждане води до издаването на подзаконовия нормативен акт без надлежно проведени обществени консултации в съответствие с чл. 26, ал. 2 от ЗНА и в нарушение на принципите, посочени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, поради което се явява съществено нарушение на процесуалните правила за приемането му и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност.

След като е стигнал до извод за допуснати нарушения по приемане на Наредба за изменение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново в частта, в която е отменен § 11 относно заплащането от училищата на 60 % от годишния размер на такса битови отпадъци за нежилищните им имоти, за които не е подадена декларация по чл.22, ал.1 от същата наредба, приета с Решение № 447 от Протокол № 19 от заседание на Общински съвет Велико Търново, проведено на 31.12.2024г., Административен съд – Велико Търново е постановил едно правилно съдено решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Община Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация училище разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 840лв.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1304 от 22.04.2025 г. на Административен съд – Велико Търново , Х - ти състав, постановено по адм. дело № 50/2025 г.

ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на СУ „Вела Благоева“ с адрес гр.Велико Търново, [жк], [улица], БУЛСТАТ [номер], представлявано от директора М. Х., разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 840 /осемстотин и четиридесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.