Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по частна жалба на „Велконт“ ЕООД със седалище гр. Велинград, чрез процесуалния му представител адв. Савов, против определение № 2243 от 21.05.2025г., постановено по адм. дело № 459/2024г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отменен дадения ход по същество на делото и е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № 89 от 28.03.2024г. на Общински съвет – Велинград, с което: 1. дадено съгласие за промяна характера на собствеността от публична в частна на поземлен имот с идентификатор 10450.503.1243, представляващ УПИ ХII - 7231, актуван с АПОС с площ от 1882 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана; 2. дадено съгласие да се допусне изработването на ПУП - частично изменение на ПРЗ за обект УПИ IV – 2030 - "За Балнеологичен център, КОО, отдих, търговия, услуги и басейн" и УПИ ХII - 7231 в кв. 11 по регулационния план на гр. Велинград /ПИ 10450.503.2030 и 10450.503.1243 по КККР на гр. Велинград, община Велинград/; 3. дадено съгласие за сключване на предварителен договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ с община Велинград, като е упълномощен кмета на общината да подпише предварителния договор и да извърши последващи действия по ЗУТ и ЗОС. С определението е прекратено административно дело № 459/2024г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че оспореното решение на ОбС няма характер на индивидуален административен акт, като напротив твърди, че същото представлява акт, подлежащ на съдебен контрол. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за липса на правен интерес от оспорването, като излага подробни съображения, че от оспореното решение на ОбС в трите му точки се засягат права и интереси на дружеството, а именно поради това, че ще бъде променено предназначението от публична в частна общинска собственост на имот, през който преминава водопроводно отклонение, което захранва с минерална вода хотела, собственост на дружеството. Твърди и че правния интерес се обосновава от това, че при евентуално бъдещо застрояване на имота ще бъде засегнат водопровода. Излага съображения и че даденото съгласие от ОбС за изработване на проект за ПУП представлява индивидуален административен акт по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, като обаче ОбС няма компетентности за издаването му, тъй като правомощията за това са на кмета. В тази връзка твърди, че е съдът неправилно е тълкувал закона. Иска оспореното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора, като бъде отменено оспореното решение на ОбС – Велинград. Алтернативно иска след отмяна на определението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответниците Общински съвет – Велинград и „Вел инвест 2018“ ЕООД не изразяват становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови оспореното определение АС – гр. Пазарджик е приел на първо място, че решението на ОбС – Велинград и в трите му точки не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 5 АПК, а представлява волеизявление и акт, който е част от процедурата по издаване на крайния акт по смисъла на чл. 21 ал. 5 АПК. По отношение на първата точка от решението на ОбС, съдът е приел, че в случая не се касае за взето решение на основание чл. 6, ал. 1 от ЗОС във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗОС, тъй като с решението не е променена вида собственост от публична в частна е само е дадено съгласие това да се случи. Направил е същият извод и по отношение на т. 2 и 3 от решението на ОбС, тъй като е изложил съображения, че в случая не е издаден акт по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, а именно разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, който акт се издава от кмета, а само е дадено съгласие от ОбС да бъде разрешено изработването на изменение за ПУП, както и е извършено упълномощаване на кмета да сключи предварителен договор с частно лице за продажба на общинския имот. Съдът е обосновал и липса на правен интерес у жалбоподателя от оспорване на решението на ОбС, тъй като не е собственик на имот, предмет на решението, както и на съседен имот, като е посочил, че фактът, че през общинския имот преминава водопровод, който захранва хотела на жалбоподателя не обосновава наличието на правен интерес от оспорва на настоящото решение на ОбС. Изложил е съображения, че не са налице данни за засягане на водопровода с настоящото решение, като е очертал и законодателната уредба за защита на жалбоподателя при последващи производства, които биха могли да засегнат негови интереси. Обосновал е обаче, че с оспореното решение на ОбС – Велинград, не е налице правен интерес и активна легитимация за оспорване у жалбоподателя. Поради това е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото.
Определението е правилно.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като на първо място не е налице акт, подлежащ на съдебен контрол, а на второ – тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на решението на ОбС. Обжалваното решение на Общински съвет – Велинград в частта по т. 1 е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 3 ал. 2 от ЗМСМА, чл. 6, ал. 1 и 3 ЗОС. Тук правилно съдът е отбелязал, че не е налице индивидуален административен акт, тъй като реално не е взето решение за промяна на вида собственост, а ОбС е дал само съгласие да бъде извършена такава промяна. Т.е. не е налице акт от категорията на тези по чл. 21 ал. 1 АПК. Дори обаче да се приеме, че в тази част решението е от категорията на актовете по чл. 6 ал. 1 ЗОС, то същото е акт на управление на имоти общинска собственост, като това решение няма за адресати физически или юридически лица и не рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на граждани или организации. Жалбоподателят също не е адресат на решението на общинския съвет и този акт не засяга пряко и непосредствено права, свободи и негови законни интереси на лицето. Правилно съдът е посочил, че фактът, че пред имота публична общинска собственост преминава водопровод, който захранва хотела на жалбоподателя, не обосновава наличието на правен интерес у него от оспорване на това решение на ОбС, тъй като правилно съдът е посочил, че е налице законова защита на инфраструктурата и в случая не са налице данни за нейното засягане.
Правилно съдът е приел и че относно оспорването на т. 2 и т. 3 от решението на ОбС – Велинград също не е налице от една страна акт, подлежащ на съдебен контрол, а именно индивидуален административен акт, а от друга и правен интерес у жалбоподателя от оспорването и на тези части на решението. Това е така, тъй като не е налице акт по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, който се издава от кмета на общината, като с оспореното решение на ОбС е само дадено съгласие евентуално кметът да издаде такъв акта, а именно да разреши изработването на план за изменение на действащи план. Изявлението на общинския съвет, с което се дава съгласие да бъде издадена заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Дори обаче да се приеме, че е такъв /а той не е/, то жалбоподателя не е от кръга на лицата по чл. 131 ал. 2 вр. Ал. 1 ЗУТ, за които е законово признат правен интерес за оспорването. Най – накрая правилен е извода на съда и по отношение на т. 3 от решението, с което отново е само дадено съгласие кмета на община Велинград да сключи договор по чл. 15 ал. 3 ЗУТ, а именно договор при необходимост от размяна на собственост при изработване на изменение на ПУП. В случая отново не е налице административен акт, тъй като точката отново касае само даване на съгласие в един бъдещ момент кметът да подпише съответните договори. Правилно в тази връзка съдът е посочил, че в случай вече на изменение на действащите ПУП и в случай на засягане при евентуално бъдещо изменение на ПУП и инвестиционни намерение, на водопровода, който захранва обекта на жалбоподателя, то за него биха възникнали предвидените в закона възможности за защита.
Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236, Върховният административен съд, състав на второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2243 от 21.05.2025г., постановено по адм. д. № 459/2024г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.