Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЯНУЛОВ И КО“ ЕООД, представлявано от управителя Л. Я. Я., чрез пълномощник адв. А. Маркова, против определение № 4910 от 29.05.2025г., постановено по адм. дело № 876/2025г. по описа на Административен съд Бургас.

По подробно развити доводи за неправилност на определението частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество.

Ответникът – областният управител на област Бургас не взема становище по частната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на „ЯНУЛОВ И КО“ ЕООД против мълчалив отказ на областния управител на област Бургас да се произнесе по заявление на дружеството за спиране на образувано административно производство по чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) относно изземването на имот – публична държавна собственост - 67 дка от площта на язовир „Ахелой“, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на „ЯНУЛОВ И КО“ ЕООД против мълчалив отказ на областния управител на област Бургас да се произнесе по заявление за спиране на административно производство, образувано на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС, и е прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат, решаващият състав е счел, че липсва годен за оспорване административен акт, тъй като по аргумент от чл. 54, ал. 5 АПК преценката на компетентния орган дали да спре образуваното производство може да се оспори единствено при издаден изричен акт за спиране на това производство, но не и в хипотезата на изричен или мълчалив отказ.

Определението е правилно.

Безспорно е, че спирането на едно административно производство органът трябва да направи с нарочен акт, но този акт не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Този акт е производствен - по движението на производството. С него не се засягат субективни материални права или законни интереси, тъй като той няма за предмет регулирането на такива права. С него се обективира волята на органа да наложи временно забрана за извършване на производствени действия. С оглед този предмет на акта, с който органът спира административното производство, той безспорно е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК.

Но тъй като чрез спирането органът отлага неопределено във времето издаването на искания акт и това влияе негативно на субективните права и законни интереси на лицето, сезирало с искане органа, а и би довело обективно до неспазване на законово установените срокове за издаване на искания акт, законодателят изрично е предвидил възможността този акт да подлежи на съдебен контрол – чл. 54, ал. 5 АПК.

Отказът на административния орган (изричен или мълчалив) за спиране на административно производство по реда и на основанията по чл. 54 АПК не представлява акт, подлежащ на съдебно оспорване. Същият няма характеристиките на индивидуален административен акт, а е част от производството по издаване на такъв по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. По аргумент на противното от нормата на чл. 54, ал. 5 АПК, подлежат на оспорване единствено актовете за спиране на производството по издаване на административни актове. Отказите могат да бъдат контролирани единствено чрез оспорване на административните актове, финализиращи това производство. В рамките на съдебния процес подлежат на изследване всички елементи от правопораждащия властническото волеизявление фактически състав, в т. ч. несъобразяването на ръководещия производството орган с факти от значение на съществуването на самото материално право, предмет на постановения административен акт (Арг.: чл. 168, вр. с чл. 146 АПК). Именно тогава биха могли да се релевират доводи и възражения, че областният управител на област Бургас е следвало да съобрази образуването на административно производство за изземване на държавен имот по реда на чл. 80, ал. 1 ЗДС с твърдян висящ преюдициален спор, касаещ правното основание за ползването на имота от страна на оспорващия.

По изложението съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, четвърто отделение

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4910 от 29.05.2025г., постановено по адм. дело № 876/2025г. по описа на Административен съд Бургас.

Определението е окончателно.