Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Р. Н. А., чрез процесуален представител, адвокат М. А. Иванов-ВТАК, против решение № 880 от 18.03.2025г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 818/2024г.
С него се отхвърля жалбата й срещу Решение на НЕЛК № 92122 от зас.177 от 11.10.2024г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено по всички поводи експертно решение № 91887 от зас. № 109 от 07.06.2024г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р С. Ч.“ АД-гр. Велико Търново.
Поддържа в касационната жалба доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост по отношение на процента ТНР, установени са различни проценти ТНР от ТЕЛК и вещото лице и в мотивите на съда е прието за незначителен факт. На следващо място, се поддържа, че ТЕЛК и НЕЛК са разполагали с цялата документация, в която се съдържат документи, установяващи факти, които следва да бъдат квалифицирани по т. 4, Раздел V част Четвърта от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата медицинската експертиза, като не е посочено в решението на ТЕЛК, че заболяването е от трета степен, което обуславя 80% ТНР. Оспорва се заключението на вещото лице, като непълно, че не бил извършен преглед от ТЕЛК, НЕЛК и вещото лице.
Ответниците: НЕЛК Специализиран състав, по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания, ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р С. Ч.“ – Велико Търново, Агенция за хората с увреждания, ТП на НОИ Велико Търново, Регионална дирекция социално подпомагане – Велико Търново и СУ „ Г. С. Раковски“-Велико Търново не де представляват и не вземат становища по касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу решение на НЕЛК, което потвърждава решение на ТЕЛК по отношение % ТНР и отправните точки, на основание на които се определя.
Доводите са, че определения процент ТНР е занижен и неправилно определен с оглед отправните точки и квалификация на заболяването. Поддържа, че следва да се приложи т. 4 от Раздел V , Част четвърта от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Също така, че не са установени и обсъдени наличието и на други заболявания, имащи значение за определяне на процента ТНР. Идентични са възраженията в жалбата срещу ТЕЛК пред НЕЛК.
Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Възприел заключение на съдебно медицинска експертиза със задачи от жалбоподателката. Отговорът на експерта е повторил заключението НЕЛК и ТЕЛК, като същевременно няма поставени задачи и отговор по съществените въпроси на предмета на спора, въведен с жалбата още пред ТЕЛК.
Мотивите в решенията на ТЕЛК и НЕЛК са лаконични и кратки и не дават възможност за проверка на спорните въпроси. Тези спорни въпроси са: налице е медицинска документация в пълнота, която да дава възможност за установяване на заболяването, основно и съпътстващи такива, ако има, налице ли е вписване в медицинската документация, която е приложена по административната преписка и делото, което да съответства на описанието в претендираната отправна точка 4 от Раздел V, Част четвърта от Приложение № 1 към чл. 63 от НМЕ. Няма отговор на въпроса отговорил ли е НЕЛК на въпросите, поставени в жалбата против решението на ТЕЛК, поради което са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с установяване на съществените факти по делото, доказателствата и приложението на материалния закон. Няма отговор на въпроса взета ли е предвид от ТЕЛК и НЕЛК цялата налична и приложена медицинска документация и съдът не е приложил служебното начало по отношение упражняване на процесуалните права на страните по чл. 170 и чл. 171 от АПК..
При така установените нарушения, съставляващи основания за отмяна на решението на съда, същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Воден горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховен административен съд шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 880 от 18.03.2025г. на Административен съд- Велико Търново по адм. дело № 818/2024г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.