Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. М. със съдебен адрес в гр. София, чрез адв. Георгиева, срещу Решение №28108 от 23.12.2024 г., постановено по адм. дело №2909/2024 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени отказа на Директор на Столична регионална здравна инспекция(СРЗИ) №94-6/1/ от 17.01.2024г. и преписката по негова молба вх. №94-6 от 03.01.2024г. се изпрати на същия орган за ново произнасяне. Претендира разноски.
Ответникът – Директор СРЗИ, чрез ст. юриск. Ташева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК.
Разгледана по същество за неоснователна.
За да отхвърли жалбата на М. срещу отказа на Директор СРЗИ, обективиран в писмо изх. №94-6/1/ от 17.01.2024г., първостепенният съд е приел, че за М. не е налице законово основание да претендира да му се предадат оригиналните документи, съставляващи Досие №10, папка №1, кашон №32 от 1985г., касателно пребиваването на лицето в [заличен текст], гр. София.
В хода на съдебното дирене пред АССГ, при запознаване с всички относими факти и обстоятелства, първоинстанционният съдия правилно не е изискал да се представи ведно с преписката по молбата на М. и оригинала на досието, тъй като неговото представяне в посочени вид е без съществено значение за отговора на основания въпрос по заявлението на лицето.
Законосъобразно административният съдия, а и органът, са преценили, че създадените документи по време на пребиваване на М. в посоченото държавно социално заведение са официални документи, касаещи дейността на учреждението, макар и съдържащи сведения за физическото лице от медицински, личен и друг характер, но това не обосновава извод, че след изтичане на определен срок те следва да се предоставят на лицето, във връзка с което са съставени.
В тази насока е анализирана относимата нормативна уредба, посочена в Закона за националния архивен фонд и Правилника за устройството и дейността на домовете за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, вкл. това и през призмата на Закона за администрацията, като точно е отговорено, че за молителя не е налице законово основание да му се предадат оригиналите на посочените документи, съставляващи визираното досие, тъй като то не е „негова собственост“, респ. няма и основание да го получи. Видно е от преписката, че на М. му е издаден пълен заверен препис от всичките 96 страници от досието на 02.08.2023г., още повече, че и по арг. от нормата на чл.179 ал.2 ГПК „Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите“. Т.е. от гледна точка на нуждите, които сочи М., липсата на оригинално създадените документи не препятства същия по никакъв начин да упражнява своите права и защитава законните си интереси.
Останалите интереси от лично естество(да се съхраняват при него оригиналите) обаче не представлява законово уредено основание, поради което правилно административният съдия е заключил, че Директор СРЗИ законосъобразно не е уважил тази молба.
По тези, а и по останалите повдигнати с касационната жалба спорни обстоятелства, първостепенният съд е изложим подробни мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.
С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
По разноските.
С оглед изхода, разноски са дължат на ответника по касация, които се констатираха да са в размер на общо 100 лева за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт по делото, които следва М. да заплати на СРЗИ.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №28108 от 23.12.2024 г., постановено по адм. дело №2909/2024 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА М. Т. М., [ЕГН], със съдебен адрес в гр. София да заплати на Столична регионална здравна инспекция с адрес гр. София, ул. „Враня“№20 направените в тази инстанция разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.