Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение №20029 от 11.06.2025 г., поправено с Решение №22432 от 30.06.2025 г. на Административен съд – София – град по адм. дело №3127/2025 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Решение № РД-02-14-390 от 24.02.2025 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Министерството на здравеопазването (МЗ) е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по Договор №BG16RFOPO01-9.001-0002-C-01-S-01 от 20.01.2023 г. с изпълнител „Радита“ ООД, за нередност за нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 11, б. “б” от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.). С решението преписката е изпратена на ръководителя на УО на ОПРР за последващо процедиране при спазване задължителните указания дадени с мотивите на решението.
Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014 – 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Сочи, че съдът не е обсъдил доводите на страните и всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, въз основа на което, допускайки нарушение на процесуалните правила, е достигнал до грешни правни изводи, които са в противоречие с материалния закон.
Излага, че процесното Решение № РД-02-14-390 от 24.02.2025 г., което представлява коригирано Решение № РД-02-14-377 от 29.03.2024 г., е преминало през процедура по съдебен контрол, като Върховният административен съд (ВАС) с Решение № 1446 от 17.02.2025 г. е отменил Решение № РД-02-14-377 от 29.03.2024 г. поради неправилна правна квалификация, а не поради липса на нарушение. Предвид процесуалните последици от отмяната на акта от съда (чл. 173, ал. 2 АПК), УО има задължение да предприеме корективни действия в случаите, когато е установено нарушение, което отговоря на критериите за „нередност“. След като нередността е била установена и регистрирана и доколкото не е засегнато правото на защита на бенефициера, УО на ОПРР е счел, че е необходимо да се издаде коригирано решение за определяне на финансова корекция.
Прави искане обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отхвърлена жалбата на Министерството на здравеопазването. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, в случай че същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуванията на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22.
Ответникът по касационната жалба – Министерството на здравеопазването, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че възраженията на касатора за нарушение на съдопроизводстваните правила са бланкетни.
Правилно АССГ е приел, че процедурата за определяне на финансова корекция е започнала по инициатива на административния орган и поради това отмяната на Решение № РД- 02-14-377 от 29.03.2024 г. не възстановява висящността на производството. Органът може да издаде нов акт за определяне на финансова корекция, но следва да инициира и проведе отделно производство, самостоятелно и независимо от предходното и да гарантира участието на получателя на помощта, като го уведоми за започналото производство и осигури правото му на защита в изпълнение на изискванията на чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.)
В акта си УО на ОПРР твърди, че M3 е допуснало нарушение на ЗОП, но доколкото същото не е възложител на обществената поръчка, няма как да е извършило цитираните в акта нарушения. Недопустимо е да се презумира отговорното лице за твърдените нарушения, без да е посочено ясно и конкретно правно основание за понасянето на отговорността.
Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представлява се от адв. Христова
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:
На 20.05.2022 г. между УО на ОПРР и МЗ – бенефициер е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) РД-02-37-6, за изпълнение на проектно предложение „Укрепване капацитета на болничната мрежа за реакция при кризи“. Видно от чл. 46 ал. 1 от договора за безвъзмездна финансова помощ (БФП) бенефициерът изпълнява проекта при условията на приложение Е2 и партньорско споразумение със следните партньори, като по т. 6 е посочена община Омуртаг. Договорът е подписан от МЗ и ръководителя на УО на ОПРР, но не и от посочените в него партньори. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Общите условия към АДБФП, бенефициерът е отговорен пред УО на ОПРР за действията на партньорите и външните изпълнители при изпълнение на проекта/бюджетната линия (финансовия план) чрез поемане за собствена сметка на всички рискове, включително недопустими разходи и финансови корекции, за сметка на безвъзмездната финансова помощ от бюджета на проекта/бюджетната линия (финансовия план).
Кмета на Община Омуртаг, като възложител по Споразумение за партньорство № РД-13-781 от 29.10.2021 г. с МЗ, е обявил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Текущ ремонт на 3 етаж от тяло "А" от съществуваща сграда на "Ковид – отделение" на "МБАЛ – Омуртаг" ЕАД, приключила със сключването на Договор № BG16RFOP001-9.001-0002-C01-S-01 от 20.01.2023 г. с изпълнител „Радита“ ООД.
На 11.03.2024 г. ръководителят на УО на ОПРР е уведомил МЗ за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция.
На 26.03.2024 г. от МЗ е представило възражение.
На 29.03.2024 г., с Решение № РД-02-14-337, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 и с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПРР е определил на МЗ финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по Договор №BG16RFOPO01-9.001-0002-C-01-S-01 от 20.01.2023 г. с изпълнител „Радита“ ООД, за нередност за нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано по т. 11, б. “б” от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
С Решение № 1446 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. дело № 12199/2024 г. е отменено Решение № 19484 от 10.10.2024 г., на Административен съд – София-град по адм. дело № 5040/2024 г. и вместо него е отменено Решение № РД-02-14-377 от 29.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР.
На 24.02.2025 г., с Решение № РД-02-14-390, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 и с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПРР е определил на МЗ финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по Договор №BG16RFOPO01-9.001-0002-C-01-S-01 от 20.01.2023 г. с изпълнител „Радита“ ООД, за нередност за нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано по т. 11, б. “б” от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Компетентността на издателя на решението е доказана с приложена по делото Заповед № РД-02-14-109 от 22.01.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е определен ръководител на УО на ОПРР.
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила.
Приел е, че е налице е ясно регламентирана отговорност на бенефициера - МЗ в АДБФП, както и ясна взаимовръзка с възложителя Община Омуртаг, в качеството му на партньор, за чиито действия пред ръководителя на УО отговорност носи бенефициерът.
Изложил е, че процедурата за определяне на финансова корекция е започнала по инициатива на административния орган, а не по искане на бенефициера за признаване или защита на негови права или законни интереси. Поради това отмяната на Решение № РД-02-14-377 от 29.03.2024 г. на ръководителя на УО не възстановява висящността на производството, което да е необходимо да приключи с нов административен акт.
Счел е, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, тъй като на бенефициера не е осигурена възможност да представи възражения в рамките на новото административно производство, приключило с оспорения акт. От органа са обсъдени неотносими възражения, представени в рамките на вече приключило производство.
Въз основа на горното, съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Изпратил е преписката на ръководителя на УО на ОПРР за последващо процедиране при спазване задължителните указания, дадени с мотивите на настоящото решение.
Решението е правилно, в частта, с която административният акт е отменен и неправилно, в частта, с която преписката е изпратена на органа за ново произнасяне.
Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото нарушение на чл. 73 ЗУСЕФСУ.
Обоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че при издаването на акта административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспореният акт съдържа властническо волеизявление на административен орган по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което пряко засяга законни права и интереси на жалбоподателя. Именно поради това законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Спазването на цитираната правна норма е гаранция, от една страна, за правата на адресата на акта, а от друга - за постановяването на акта след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на адресата, т.е. за спазване на изискванията на чл. 35 АПК.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства, административният съд правилно е приел, че това нормативно изискване не е било спазено.
УО на ОПОС не е осигурил на МЗ възможността да упражни правото си на възражения по основателността и размера на финансовата корекция, която възнамерява да определи. По делото липсват данни, преди постановяването на оспорения акт, МЗ да е било уведомено за откритата процедура за определяне на финансова корекция, съответно за основанието и размера на финансовата корекция - вида на констатираните нарушения, нормативните разпоредби, които са нарушени и избрания метод за определяне на корекцията.
Посоченото нарушение не може да бъде санирано, предвид факта, че в предходна процедура за определяне на финансова корекция, приключила с административен акт, който в последствие е бил отменен, на МЗ е предоставена възможност за възражение по основателността и размера на финансовата корекция. Идентичността на установените в предходния и в обжалвания административен акт нарушения на ЗОП и квалификация на нередността по Наредбата не отменят задължението на органа при стартиралата нова процедура за определяне на финансова корекция на бенефициера да бъде предоставена възможност за възражение. Не може да се приеме, че с предоставянето на възможност за възражение в предходното производство за определяне на финансова корекция, УО е изпълнил императивното изискване на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ в настоящото.
В проведеното ново производство пред административния орган, приключило с оспорения акт, ръководителят на УО на ОПРР не може да се позовава на даденото от МЗ Становище с вх. № 99-00-6-78 /1/ от 26.03.2024 г. в предходното проведено пред него производство, за да обоснове изпълнение на задължението си по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ.
С оглед изложеното, верен е направеният от АССГ извод, че административният орган не е провел законосъобразна процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в посочената част.
Неправилно обаче съдът е приел, че след отмяната на акта преписката следва да бъде изпратена на УО на ОПРР за последващо процедиране.
Тъй като административното производство за определяне на финансова корекция започва по инициатива на административния орган, а не по искане на бенефициера за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси, отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. С отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената от бенефициера защита. Преписката не следва да бъде изпращана на административния орган за ново произнасяне, тъй като в случая не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК. Изложеното води до извод за неправилност на решението на АССГ, в частта в която преписката е изпратена на УО на ОПРР и то следва да бъде отменено в посочената част.
Ако прецени, позовавайки се на релевантните фактически обстоятелства, органът може да издаде нов акт за определяне на финансова корекция, но тогава следва да инициира и проведе отделно производство, самостоятелно и независимо от предходните. В тази процедура за определяне на финансова корекция органът следва да гарантира участието на получателя на помощта, като го уведоми за започналото производство и осигури правото му на защита в изпълнение на изискванията на чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ.
С оглед на изхода от спора, направено от страните искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор да заплати на Министерството на здравеопазването направените и своевременно претендирани по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на касационната жалба. Видно от доказателствата по делото същите са за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 972,80 лв., от които МРРБ следва да бъде осъдено да заплати 1 578,24 лв. Неоснователно е направеното от МРРБ възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото съответства на фактическата и правна сложност на делото.
От своя страна Министерството на здравеопазването следва да бъде осъдено да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор направените и своевременно претендирани по делото разноски, съразмерно с уважената част на касационната жалба. Видно от доказателствата по делото същите са за държавна такса в размер на 100,00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, от които МЗ следва да бъде осъдено да заплати 20,00 за държавна такса и 20,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно с уважената част на касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во и 2-ро АПК, Върховният административен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №20029 от 11.06.2025 г., поправено с Решение №22432 от 30.06.2025 г. на Административен съд – София – град по адм. дело №3127/2025 г., в частта с която преписката е изпратена на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020 г. за последващо процедиране при спазване задължителните указания, дадени с мотивите на решението.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20029 от 11.06.2025 г., поправено с Решение №22432 от 30.06.2025 г. на Административен съд – София – град по адм. дело №3127/2025 г. в останалата част.
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, [улица] да заплати на Министерството на здравеопазването, с адрес гр. София, [адрес], разноски по делото в размер на 1 578,24 (хиляда петстотин седемдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки) лева.
ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването, с адрес гр. София, [адрес] да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, [улица], разноски по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.
Решението е окончателно.