Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от УМБАЛ „Софиямед“ ООД гр. София чрез процесуалния представител С. Джилдов против решение № 14891/16.08.2024г, постановено по адм. дело № 11679 / 2023 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите за доказано извършване на вменените нарушения на НРД за МД 2020-2022г и правилната им правна квалификация. Според касатора съдът не е извършил в пълнота дължимата проверка за законосъобразност на акта по чл. 168 от АПК и не е назначил поисканата съдебномедицинска експертиза. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на издадената заповед, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане и назначаване на експертиза, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът Управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Х. Тодоров, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за по следните съображения:
Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба от УМБАЛ „Софиямед“ ООД гр. София против Заповед за налагане на санкция № РД-25/3С-483/31.10.2023г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса. С решение № 14891/16.08.2024г, постановено по адм. дело № 11679 / 2023 г. по описа на Административен съд София град, заповедта е изменена в частта на наложената санкция по т.6 и т.7, като е определена санкция от 350 лв за всяко нарушение и е определен общ размер на санкцията от 2 800 лева.
Съдебният акт е допълнен с решение № 15341/07.05.2025г като е добавен диспозитив за отхвърляне на жалбата в останалата част. Касационна жалба е постъпила само срещу решение № 14891/16.08.2024г преди допълването му, което определя предмета на контрол в настоящото производство единствено относно правилността на съдебния акт за изменение на наложените санкции по т.6 и т.7 от оспорената заповед .
От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед №РД-25-578 от 17.08.2023г. на управителя на НЗОК е наредено да бъде извършена тематична извънпланова проверка на дейността на УМБАЛ „Софиямед“ ООД гр. София по сключения с НЗОК Договор №22-3981/27.02.2020г. за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД 2020-2022г и е определен екипът от проверяващи длъжностни лица. След проверка на медицинската и финансова документация е констатирано, че в три ИЗ на ЗОЛ Г. Я. С. са констатирани нарушения, отразени в протокол № РД-25-578-2 от 01.09.2023г, въз основа на които е издадена оспорената заповед за налагане на санкции.
По ИЗ №20814/2023г са установени:
1) Липса на Декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни продукти – нарушение на чл.294, ал.2, т.3 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв;
2) Липса на дата и час на извършване на изследването в протокола за извършена абдоминална ехография - нарушение на чл.295,т.8 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв;
3) Липса на подпис на лицето, което е извършило изследването, в протокола за извършена електрокардиограма - нарушение на чл.295,т.8 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв;
4) Издадена епикриза в деня на дехоспитализацията, в която не е отразена извършената абдоминална ехография - нарушение на чл.293, ал.3,т.6 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв;
5) Издадена епикриза в деня на дехоспитализацията, в която не са отразени придружаващи заболявания - нарушение на чл.293, ал.3, т.3 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв;
6) Издадена епикриза в деня на дехоспитализацията, в която в частта „Терапевтична схема“ не е отразена назначената терапия с MEDAXON - нарушение на чл.293, ал.3, т.8 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена максималната санкция от 500 лв;
По ИЗ №21044/2023г е установено:
7) Издадена епикриза в деня на дехоспитализацията, в частта „Терапевтична схема“ на която не е отразена назначената терапия с MEDAXON - нарушение на чл.293, ал.3, т.8 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена максималната санкция от 500 лв;
По ИЗ №22420/2023г е установено:
8) Липса на дата и час на извършване на изследването в протокола за извършена абдоминална ехография - нарушение на чл.295,т.8 и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД МД 2020-2022г. е наложена санкция от 350 лв.
За всички констатирани нарушения на НРД е направена препратка към чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, касаещи случаи на нарушения, свързани с условията и реда за оказване на медицинска помощ, т.е. с документирането в хода на хоспитализацията.
При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта първоинстанционният съд е изложил мотиви, че е издадена от компетентния орган по чл.76, ал.2 от ЗЗО – управител на НЗОК и в предвидената писмена форма. След анализ на събраните писмени доказателства е прието, че констатациите в заповедта за извършени нарушения на посочените разпоредби от НРД за МД за 2020-2022 г. изцяло се потвърждават и те не представляват маловажни деяния. Възраженията на жалбоподателя за неправилна квалификация на нарушенията и относно размера на наложените санкции (извън т.6 и т.7) са приети за неоснователни. По отношение на нарушенията по т.6 и т.7 наложената максимална санкция е приета за немотивирана и поради това е изменена до средния размер от 350 лева, определен за останалите нарушения.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички значими за спорното право факти и обстоятелства и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съобразени са доводите на страните в изразените от тях становища като са обсъдени заявените аргументи.
Предвид представените по делото доказателства правилно и обосновано е прието от съда, че нарушенията, описани в т.6 и т.7 от заповед за налагане на санкция № РД-25/3С-483/31.10.2023 г. на управителя на НЗОК, са безспорно извършени, с което УМБАЛ „Софиямед“ ООД гр. София е нарушила изискванията на НРД за МД 2020-2022г за условията и реда за оказване на медицинска помощ и правилно е санкционирана на основание чл.414, ал.3 от същия НРД.
Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение с неуважаване на искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза е изцяло неоснователно, доколкото предмет на спора не е извършването или не на всички необходими дейности от диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека, а тяхното документално отразяване. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че точното документално отразяване на извършените диагностични и терапевтични процедури, включително в епикризата, е част от реда за оказване на медицинската помощ. То е от значение за здравния статус на ЗОЛ и за по-нататъшното му състояние и лечение и дава възможност за последващ контрол върху дейността на лечебното заведение. В тази връзка обосновано е аргументирано, че изискванията за документирането на клиничното проследяване на хоспитализираните пациенти и документацията при дехоспитализацията им са уредени в раздела „Условия и ред за диагностика и лечение по клинични пътеки“ на НРД за МД 2020-2022, респективно неизпълнението им се санкционира по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022г. Напълно се споделят и мотивите на съда по отношение размера на санкцията, която е намалена до предвидения в закона минимум предвид липсата на мотиви за налагането й в максимален размер и липсата на конкретни отегчаващи обстоятелства.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.
По делото само касаторът е претендирал разноски, но предвид изхода на спора такива не му се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14891/16.08.2024г, допълнено с решение № 15341/07.05.2025г, двете постановени по адм. дело № 11679 / 2023 г по описа на Административен съд София-град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.