Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров, против решение № 20045/ 11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1062/2025 год. по описа на Административен съд София град, с което по жалба от Кооперация "Групова практика за първична медицинска помощ-Студентска" гр. София е отменена заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-20/14.01.2025 г. на управителя на НЗОК. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за на неправилност на решението, които се свеждат до постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че делото не е изяснено от фактическа страна поради неизпълнение на служебните задължения на съда да назначи експертиза и да разпита свидетели. Намира за незаконосъобразен изводът, че с оспорената заповед неправилно е наложена санкция на лечебното заведение – частично прекратяване на сключения с НЗОК договор по отношение на д-рд-р С. П. С.. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-20/14.01.2025 г. на управителя на НЗОК. Претендира присъждане на разноските, направени в първоинстанционното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Ответникът Кооперация "Групова практика за първична медицинска помощ-Студентска", със седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски, ул. „Акад. Ст.Младенов“ № 8, с подаден отговор чрез процесуаления представител адвокат Б. Колев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде отменено.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София град е отменил по жалбата на Кооперация "Групова практика за първична медицинска помощ-Студентска" гр. София заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-20/14.01.2025 на Управителя на НЗОК, с която на лечебното заведение, на основание чл.74, ал. 5 и чл. 59, ал. 13 в случаите по чл.59, ал.11, т.1, предл. първо, б.“а“ от ЗЗО, чл. 103, ал. 2 и чл.462, ал.1, предл. първо, б.“а“ от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.) е наложена санкция - прекратяване договор № 221525/18.10.2023 г. за оказване на първична медицинска извънболнична помощ, частично, по отношение на лекаря д-р С. П. С..
По делото е установено, че въз основа на заповед № РД-25-825/20.11.2024 г. на управителя на НЗОК е извършена пълна и тематична проверка, със задача - контрол по изпълнение на договор № 221525/18.10.2023 г. за оказване на извънболнична медицинска помощ болнична помощ във връзка с жалба с вх. № 04-04-597/11.11.2024 г. на НЗОК на изпълнителя Кооперация "Групова практика за първична медицинска помощ-Студентска" гр. София. Констатирано е в протокол № РД-25-825-1/29.11.2024 г, че два профилактични прегледа от 2023 г. и 2024 г., отчетени с АЛ № 231115064211/21.04.2023 г. и АЛ № 241137015105/22.04.2024 г., не са извършени на ЗОЛ А. Ц. А. – лице от пациентската листа на д-р С. П. С..
За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, при спазване на правилата по ЗЗО за проверки на лечебните заведения, но в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като органът не е изяснил релевантните факти и обстоятелства от значение за случая и не е събрал служебно необходимите доказателства, съгласно чл. 36 АПК, за да прецени наличието или липсата на основания за издаване на акта на база фактите, установени в хода на административното производство. Съдът е приел за недоказани по делото фактическите констатации на органа, изложени в оспорената заповед. След обсъждане на констатираните при проверката нередности при отчитането на два амбулаторни листа е направил извод, че не са съществени и не са от такова естество, че да обосноват наложената санкция - частично прекратяване на договора.
Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат, но не по всички изложени в него мотиви.
В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигнал е до правилен краен правен извод за незаконосъобразността му и го е отменил.
Отчитането на дейност, която не е извършена от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, съставлява основание за прекратяване на договора - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 103, ал.2 от НРД за медицински дейности за 2023-2025г.
Оспорената заповед е издадена с оглед отчитане с АЛ № 241137015105/22.04.2024 г. на дейност, която не е извършена за ЗОЛ А. Ц. А.. Заповедта съдържа фактическите основания за нейното издаване, но те не са подкрепени с доказателствата по делото, ангажирани от страните във връзка с разпределената им в съдебния административен процес доказателствена тежест. В хода на административното и на съдебното производство административният орган, чиято е доказателствената тежест да установи съществуването на посочените в акта фактическите основания, не е ангажирал убедителни доказателства, удостоверяващи по несъмнен и категоричен начин приетата от него липса на извършен профилактичен преглед, отчетен с АЛ № 241137015105/22.04.2024 г. за ЗОЛ А. Ц. А., като основание за налагане на санкция на лечебното заведение. Не е спорно между страните, че този АЛ е подписан и към него е приложен документ за извършена ЕКГ. Трябва да се отбележи, че документална проверка не е извършвана за останалите посочени в АЛ изследвания, а относно ЕКГ няма убедителни данни, че не е реално направено, независимо от липсата на вписване в журнала, доколкото по преписката е приложена разпечатка. А. е декларирала на 28.11.2024 г, че подписът не е нейн, но не и че преглед или изследвания не са извършвани, както изрично е направила това за АЛ № 231115064211/21.04.2023г, който не е послужил за обосноваване на нарушеното изискване на ЗЗО и НРД за МД 2023-2025г да се отчитат за заплащане само реално извършени медицински дейности.
При тези данни настоящият съдебен състав също приема, че административният орган е издал оспорената заповед без да изпълни задължението си по чл.35 АПК, а именно да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. При обжалване по съдебен ред на основание чл.170, ал.3 от АПК съдът разпределя доказателствената тежест като възлага на административния орган да установи фактическите основания, посочени в заповедта. При проявената процесуална пасивност на административния орган не може да се приеме за оборена материалната доказателствена сила на медицинския документ – АЛ № 241137015105/22.04.2024г, съдържащ поставен подпис на ЗОЛ, единствено с оглед представената писмена декларация от посоченото в АЛ лице, че не го е подписало. На съда е предоставена преценката дали да разпитва лица на основание чл.171, ал.1 от АПК, дали да назначава почеркова експертиза служебно или по искане на страните. След като АЛ дори не е оспорен по надлежния ред първоинстанционният съд няма служебно задължение да събира доказателства за автентичността му. Като официален удостоверителен документ той се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти, в частност, че на 22.04.2024г е извършен преглед на ЗОЛ А.. Поради това правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е налице отчетена дейност от лечебното заведение, която не е извършена, като предпоставка за налагане на санкцията по чл. 462, ал.1, предл. първо, б.“а“ от НРД за МД 2023-2025г.
Само при наличие на безспорно установен факт на отчетена неизвършена дейност директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор между алтернативни наказания, санкцията "прекратяване на договор" по отношение на лекаря, отчел неизвършена дейност. Нормативната уредба не посочва други критерии за преценка при налагане на санкцията - брой, поредност, тежест на нарушенията или други важни обстоятелства от значение за практиката на лекаря. Затова не може да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че заповедта също така е несъответна на целта на закона и нарушава принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, аргументирано с нарушение само за едно ЗОЛ, ниска стойност на получената сума и риск за много лица да останат без личен лекар. Целта на закона е да се разходват средства от бюджета на НЗОК само за осъществена и изпълнена медицинска дейност съгласно договореното между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. А целта на санкцията е да се понесат правните последици от нарушението и да не се допуска лечебно заведение, извършило такова по вид нарушение на НРД при изпълнение на сключения договор, да продължи да получава публични средства.
По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил акта си в съответствие и при правилно приложение на закона. Неоснователни са сочените в касационната жалба доводи за отмяна на оспореното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане на ответника следва да се присъдят разноски само за касационната инстанция, тъй като за първата е налице произнасяне от решаващия съд. На основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК НЗОК следва да бъде осъдена да заплати на Кооперация "Групова практика за първична медицинска помощ-Студентска" гр. София разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 200 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева при уважаване на възражението за прекомерност на претендирата сума от 2000лв с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от пълномощника.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20045/ 11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1062/2025 год. по описа на Административен съд София град
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на КООПЕРАЦИЯ „ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – СТУДЕНТСКА“ гр. София разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева за касационната инстанция.
ОТХВЪРЛЯ искането на Кооперация "Групова практика за първична медицинска помощ-Студентска", със седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски, ул. „Акад. Ст. Младенов“ № 8 за присъждане на разноски в първата инстанция.
Решението е окончателно.