РЕШЕНИЕ

№ 9812

София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

   
Председател: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
Членове: СТЕЛА ДИНЧЕВА
НЕЛИ ДОНЧЕВА
     
при секретар Мирела Добриянова и с участието
на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното
от съдията Стела Динчева  
по административно дело № 2878/2025 г.
 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ц. С.-Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина" ЕООД против Решение № 386/13.01.2025 год. постановено по адм. дело № 1165/2024 год. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед № РД-11-390/12/13.05.2024 год. на Директора на РЗОК Варна.

Касационният жалбоподател излага подробни доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че с оспорената заповед правилно е наложена санкция на лечебното заведение – частично прекратяване на сключения с НЗОК договор по отношение на д-р Ц. Г. С.. Поддържа, че в случаите, при които дейността по договора се осъществява от един лекар, който е и управител на дружеството, „частичното прекратяване“ означава пълно прекратяване на договора. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което заповед № РД-11-390/12/13.05.2024 год. на Директора на РЗОК Варна да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът Директорът на РЗОК Варна с подаден отговор чрез процесуален представител главен юрисконсулт Сотирова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Ц. С.-Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина" ЕООД против заповед № РД-11-390/12/13.05.2024 год. на Директора на РЗОК Варна, с която на лечебното заведение по т.1 на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, буква "а" във връзка чл. 159, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2023-2025 год. е наложена санкция „Прекратяване на договор“ – Частично по пакет „първична дентална помощ“ по отношение на д-р Ц. Г. С., по т.2 на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, буква "а" във връзка чл. 159, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2023-2025 год. е наложена санкция „Прекратяване на договор“ – Частично по пакет „първична дентална помощ“ по отношение на д-р Ц. Г. С., по т.3 на основание чл.152, ал.1 от НРД за денталните дейности за 2023-2025 год. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 150 лева и по т.4 на основание чл.152, ал.1 от НРД за денталните дейности за 2023-2025 год. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 150 лева.

За да постанови решението си съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правните основания за нейното издаване, а в хода на административното производство са спазени процесуалните правила и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита на адресата. По отношение на съответствието на акта с материалния закон при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е приел за доказани по делото фактическите констатации на органа изложени в т. 1 и т. 2 от оспорената заповед - отчетени дентални дейности като извършени за заплащане на лечебното заведение от РЗОК чрез подадените електронни финансови месечни отчети на лечебното заведение за месец септември 2023 год. и месец януари 2024 год., които не са били извършени на здравно осигуреното лице от д-р Ц. Г. С.. Тези обстоятелства са счетени за съставомерни по чл. 59, ал. 11, т. 1, б "а" от ЗЗО, чл. 159, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2023-2025 год. и обосноваващи от фактическа и правна страна налагането на санкция по чл. 59, ал. 13 от ЗЗО.

По отношение на т.3 и т.4 от процесната заповед съдът е приел, че е налице установеното от органа нарушение на чл.91, ал.5 от НРД за дентални дейности 2023-2025 год., съгласно който при попълване на ЗОК на ЗОЛ се спазва хронологията по календарни години. Отхвърлено е възражението на лечебното заведение, че случаят следва да се квалифицира като маловажен такъв като са изложени мотиви, че процесния случай не попада в обхвата на §1, т.4 от ДР на НРД за дентални дейности, където е описано кои случаи са маловажни.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

От фактическа страна е установено следното: По време на извън планова самостоятелна проверка на изпълнителя на дентална помощ "Ц. С.-Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина" ЕООД по изпълнение на индивидуален договор № 031630/10.10.2023 год. и договор № 031630/05.02.2020 год. за оказване на първична извънболнична дентална помощ извършена въз основа на заповед на Директора на РЗОК Варна е установено, че за м. септември 2023 год. и м. януари 2024 год. са отчетени, но неизвършени дейности от д-р Ц. Г. С. на здравно осигурено лице М. В. В. и е установено нарушение при попълване на ЗОК на лицето изразяващо се в неотразяване в хронологичен ред на извършените дейности.

Отчитането на дейност, която не е извършена от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ по определен пакет съставлява основание за прекратяване на договора - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 159, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2023-2025 год. При наличие на такива безспорно установени факти директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор между две алтернативни наказания, санкцията "прекратяване на договор" по отношение на лекаря, отчел неизвършена дейност. Правилен и съобразен с актуалната съдебната практика е изводът на съда, че макар д-р Ц. Г. С. да е единственият лекар изпълняващ лечебната дейност, както и че договорът с НЗОК е сключен за един пакет, то с налагане на санкцията този договор не се прекратява изцяло. Частичното прекратяване на индивидуалния договор по отношение на единствения лекар в индивидуалната практика, регистрирана като юридическо лице по Търговския закон, именно поради спецификата на правноорганизационната си форма няма за резултат цялостното фактическо прекратяване на договорните взаимоотношения с НЗОК. Изпълнителят на дентална помощ може съобразно нуждите и обема на извършената лечебна дейност да наема персонал със съответното образование и квалификация.

Като е отхвърлил подадената жалба на лечебното заведение Административен съд Варна е постановил правилен съдебен акт, за който не се установяват касационни основания за отмяна и следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника на основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 3 и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Ц. С.-Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина" ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на Районна здравноосигурителна каса Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. Първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 386/13.01.2025 год. постановено по адм. дело № 1165/2024 год. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА "Ц. С.-Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина" ЕООД ЕИК 202841370 гр. Варна да заплати на Районна здравноосигурителна каса Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението е окончателно.

 

 

     
Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
 
секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА