Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Търговска банка Д“ АД ЕИК 121884560 срещу Решение № 24875 от 26.11.2024 г. по адм. д. № 8215/2024 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил отказ на банката за откриване на платежна сметка за основни операции на М. С. и е върнал преписката за ново произнасяне. Според касационния жалбоподател решението е недопустимо, тъй като липсва годен предмет на оспорване. Твърди, че не е формиран отказ за откриване на платежна сметка за основни операции, тъй като липсва редовно сезиране. По делото не се съдържа надлежно попълнено искане за откриване на такава сметка, а само искане за ползване на банкови продукти, което дори не е подписано от заявителя. На следващо място, за да се формира мълчалив отказ, трябва да е изтекъл срокът за произнасяне, като в настоящия случай този срок не е изтекъл, тъй като жалбата е подадена още в същия ден, в който е посетена банката. При условия на евентуалност излага доводи за неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че според съда актът е постановен в устна форма, това обаче не е установено с допустими доказателства, нито се твърди от заявителя, който търси защита срещу мълчалив отказ.
Ответникът - М. С., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Обжалваното съдебно решение е изменено в частта на разноските с Определение № 3110 от 30.01.2025 г. по адм. д. № 8215/2024 г. на Административен съд София-град. С това определение съдът е намалил присъдените в полза на М. С. разноски от 1 010 лв. на 10 лв. Мотивите на съда са, че лицето не е представило доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Срещу това определение е подадена частна жалба от чуждия гражданин, в което се твърди, че плащането се доказва от фактура и договор за адвокатски услуги.
Ответникът по частната жалба - „Търговска банка Д“ АД, чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
1. По касационната жалба.
Върховният административен съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
С обжалваното решение съдът е отменил отказ на банката, постановен в устна форма на 21.06.2024 г. за откриване на платежна сметка за основни операции на М. С. и е върнал преписката на „Търговска банка Д“ АД за ново разглеждане и произнасяне съобразно мотивите, дадени с настоящото решение.
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.06.2024 г. М. С., гражданин на Бангладеш, придружен от адв. Г. Петков, посетил офис в гр. Русе на „Търговска банка Д“ АД, където чрез служител на банката попълнил Искане за ползване на банкови продукти – платежна сметка без карта, с очакван начин на захранване на сметката - приходи от трудова дейност/възнаграждения по договор с „Арика Комерс“ ЕООД за заемана длъжност „работник овощна градина“, с размер на получаван месечен доход (заплата) - до 2 000 лв. Към искането жалбоподателят е представил паспорт с виза, трудов договор между него и „Арика комерс“ ЕООД от 01.04.2024 г.; доказателства, че е регистриран в Агенцията по заетостта за осъществяване на краткосрочна заетост от 30.05 до 26.08.2024 г. Искането е подписано само от служителя на банката. В преписката се съдържа документ за платена такса в полза на банката в размер на 100 лв. Като основание за плащане на таксата е вписано „разгл. документи приемане/отказ обслужва на ЧФЛ“. Видно от приложената по делото Тарифа на „Търговска банка Д“ АД за таксите и комисионите за физически лица, т. 9.4.1 предвижда, че за разглеждане на документи относно приемане/отказ за обслужване като клиент на чуждестранно физическо лице таксата е в размер на 100 лв.
По делото липсват доказателства за произнасяне по искането в устна или писмена форма, поради което съдът неправилно е приел, че отказът е постановен в устна форма. Това обаче не опорочава нито извода на съда за допустимост на оспорването, нито извода му по съществото на спора – за основателност на оспорването. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства касационната инстанция приема, че отказът е мълчалив. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за липса на формиран отказ поради нередовно сезиране на банката. Първо, в попълнения формуляр за банкови продукти изрично е маркирано полето за платежна сметка без карта. След като в представеното искане за ползване на банкови продукти лицето е заявило, че желае да ползва платежна сметка, в тежест на служителя на банката, в случай че отправеното искане му е било неясно относно вида на сметката, чието откриване се иска, е да даде указания за нейното уточняване, съответно да предложи за попълване надлежния формуляр. Второ, съдът правилно е отбелязал, че липсата на подпис съгласно чл. 30, ал. 1 АПК е основание да се дадат указания на заявителя да подпише същото и не може да служи като аргумент, че не е формиран отказ. Неоснователно е и възражението за преждевременно подадена жалба. Въпросът за допустимостта на жалбата се преценява във всеки един момент на съдебното производство. Действително жалбата е подадена в деня на посещение на банката, но и понастоящем липсва изрично произнасяне, поради което спорът не е лишен от предмет по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК.
Съгласно чл. 119, ал. 6 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) в случай на отказ за откриване на платежна сметка банките уведомяват потребителя за отказа, както и за конкретното основание за отказа веднага щом вземат решението, освен ако разкриването на тази информация би било в противоречие с целите на националната сигурност, обществения ред или законодателството относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Уведомлението се извършва писмено и за него не се събира такса. С уведомлението банките информират потребителите за процедурата по подаване на жалби срещу отказа по реда на чл. 174 и за възможността да се обърнат към БНБ и Помирителната комисия за платежни спорове, като им предоставят данни за контакт.
В настоящия случай по повод подаденото искане заявителят не е бил уведомен за каквито и да било нередовности или несъответствия в неговите документи, нито са му дадени указания за тяхното отстраняване. Нито е постановен мотивиран писмен акт, в който да са изложени фактическите и правните основания за отказа.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че с оглед характера на регулираните обществени отношения и при изричната разпоредба на чл. 119, ал. 6 ЗПУПС сезираната банка е задължена да се произнесе с мотивиран писмен акт по заявлението. Тя е длъжна да разгледа искането, като събере относимите доказателства, като обсъди релевантните по закон основания и в зависимост от това да открие сметка или да постанови мотивиран писмен отказ, за който да уведоми лицето. В случая банката не се е произнесла в предвидения 10-дневен срок в чл. 119, ал. 3 ЗПУПС въпреки вмененото й по закон задължение, поради което формираният мълчалив отказ е незаконосъобразен (в този смисъл Решение № 11117 от 5.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2930/2022 г., VII о.). Неправилната преценка на съда относно формата и датата на отказа не рефлектира върху правилността на крайния му извод за незаконосъобразност на отказа.
По горните съображения решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменен отказът.
В останалата част, с която съдът е върнал преписката за произнасяне на органа, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Към момента на постановяване на съдебното решение вече е изтекъл срокът на законно пребиваване на чуждия гражданин (визата е със срок до 12.09.2024 г.), поради което по аргумент от чл. 119, ал. 2 ЗПУПС няма основание за откриване на платежна сметка за основни операции на лицето за бъдещ период. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено.
2. По частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество е основателна.
Действително представеният по делото договор за правна помощ няма характер на разписка, а единствено доказва постигнатото съгласие относно размера на адвокатското възнаграждение, но към договора е приложена фактура, в която се съдържа волеизявление и подпис и на двете страни за извършено плащане в брой. Представянето на документи (фактура, квитанция, преводно нареждане, извлечение и пр.), в които се съдържат данни за извършеното плащане - размер, начин и основание за плащане, какъвто е настоящият случай, са достатъчни за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение (в този смисъл Определение № 11083 от 5.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10599/2021 г., III о.). По изложените съображения искането за разноски е основателно в пълен размер, поради което съдът неправилно е изменил решението в частта му за разноските. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде поставено друго за отхвърляне на искането на „Търговска банка Д“ АД за изменение на решението в частта му за разноските.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 24875 от 26.11.2024 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8215/2024 г. в частта, с която е върната преписката на „Търговска банка Д“ АД ЕИК 121884560 за ново произнасяне.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ Определение № 3110 от 30.01.2025 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8215/2024 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Търговска банка Д“ АД ЕИК 121884560 за изменение в частта на разноските на Решение № 24875 от 26.11.2024 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8215/2024 г.
Решението е окончателно.