Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Фератум България“ ЕООД срещу Решение № 611/24.03.2025 г. на Административен съд (АС) – Сливен, постановено по адм. дело № 127/2025 г.
С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне на достъп до лични данни по подаденото от И. Н. С. заявление от 13.01.2025 г.; преписката е върната на „Фератум България“ ЕООД за произнасяне по подаденото от И. Н. С. заявление от 13.01.2025 г., при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението; определен е 14-дневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на решението; „Фератум България“ ЕООД е осъдено да заплати разноски по делото.
Касационният жалбоподател сочи, че оспореното решение е недопустимо, алтернативно неправилно – като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че съдебното решение е недопустимо, тъй като съдът неправилно е приел, че е налице формиран мълчалив отказ по твърдяно от жалбоподателката отправено искане за предоставяне на лични данни. Твърди, че за дружеството не е възникнало задължение за произнасяне, тъй като искането е изпратено чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Сочи, че от Политиката за поверителност на дружеството е видно, че „Фератум България“ ЕООД е предоставило два официални имейл адреса, на които всеки един субект на лични данни може да упражни гарантираните му с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ права. Сочи, че жалбоподателката е отправила искане за достъп до информация за обработваните й лични данни чрез ССЕВ, който е различен комуникационен канал, използван за комуникация с държавни и административни органи. Позовава се на т. 54 от Насоки 01/2022 относно правата на субектите на данни – право на достъп версия 2.1, приета на 28.03.2023 г. Излага съображения че към датата на подаване на жалбата не е бил изтекъл срокът му за произнасяне. Моли съдът да обезсили, алтернативно да отмени решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Цанов и адв. Вълов.
Ответникът по касация – И. Н. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Павлов.
Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Обжалваното решение е недопустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Н. С.. Видно от посоченото в същата, жалбата е против мълчалив отказ на „Фератум България“ ЕООД по заявление по чл. 37в, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), от 13.01.2025 г., връчено на дружеството на 16.01.2025 г. в 00:43:44 ч. чрез ССЕВ.
От фактическа страна съдът е установил, че на 13.01.2025 г. И. Н. С. по електронен път, чрез ССЕВ, подала, чрез адв. П. С. Павлов от САК, заявление до „Фератум България“ ЕООД, гр. София с искане за предоставяне на лични данни във връзка със сключен между нея и дружеството – адресат договор за потребителски кредит. Със заявлението, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, е поискано да й бъдат предоставени свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно какви суми, в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашение на всеки от сключения договор, както и за погашение на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми (в т.ч. главница, лихви, такси, неустойки и др.). Към заявлението било приложено и пълномощно, с което С. е упълномощила адв. П. Павлов да я представлява и защитава пред всички банки и небанкови финансови институции, като от нейно име и за нейна сметка извършва всички правни и фактически действия, свързани със сключен от С. договор за потребителски кредит и използвани кредитни услуги, в т.ч. да подава молби за изискване на документи и упражняване на законоустановени права, да води извънсъдебни преговори и пр.
Заявлението е подписано с електронен подпис от пълномощника адв. П. Павлов – САК. Изпратено е чрез ССЕВ на 13.01.2025г. и е получено от адресата „Фератум България“ ЕООД на 16.01.2025г. в 00.43 ч.
Съдът е установил, че не са представени доказателства, че дружеството в качеството му на администратор на лични данни е предоставило исканите по заявлението данни.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че непроизнасянето на дружеството в срок до 16.02.2025 г. по подаденото от И. С. заявление по чл. 37б ЗЗЛД, налага извода, че е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и е налице годен за оспорване административен акт. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 2 АПК,от легитимирано лице, поради което е допустима.
Този извод на съда е неправилен и е довел до недопустимост на съдебното решение.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че администраторът на лични данни – „Фератум България“ ЕООД не е предоставил достъп до личните данни на жалбоподателката, което е довело до формиране на мълчалив отказ. По смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, мълчалив отказ е налице при бездействие на административен орган, който има нормативно установено задължение да се произнесе по отправено до него искане, но не упражни компетентността си в предвидения срок. За да се приеме наличие на мълчалив отказ, следва искането да е надлежно подадено по предвидения в закона или от органа ред, с което да се постави началото на административна процедура. В случая такава редовна процедура не е възникнала, поради което не е формирано и задължение за произнасяне, респективно не може да се приеме наличие на мълчалив отказ.
Съгласно чл. 37б, ал. 1 и 2 от Закона за защита на личните данни, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за електронното управление (ЗЕУ) и Закона за електронната идентификация (ЗЕИ).
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. По смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпореди (ДР) на Закона за електронно управление (ЗЕУ), информационна система е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация, а съгласно т. 23 на § 1 ДР на ЗЕУ, електронен адрес е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления.
От служебно извършената от съда проверка на интернет адрес https://www.ferratum.bg/politika-za-poveritelnost е видно, че администраторът на лични данни – „Фератум България“ ЕООД е определил и публично оповестил в Политиката си за поверителност два официални електронни адреса, на които субектите на данни могат да упражняват своите права по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, а именно: [email protected] и [email protected]. Посочването на тези електронни адреси представлява ясно и недвусмислено определяне от страна на администратора на информационната система за електронна комуникация във връзка с обработването на лични данни.
В т. 54 от Насоки 01/2022 г. относно правата на субектите на данни - право на достъп, е предвидено, че администраторът не е задължен да действа по искане, изпратено до случаен или неточен адрес на електронна поща (или пощенски адрес), който не е предоставен пряко от администратора, или до друг комуникационен канал, който очевидно не е предназначен за получаване на искания относно правата на субекта на данните, ако администраторът е предоставил подходящ канал за комуникация, който може да бъде използван от субекта на данните.
В конкретния случай, заявлението на С. е изпратено на 13.01.2025 г. чрез ССЕВ, което обстоятелство не се отрича от жалбоподателя (сега ответник по касация), която не е сред посочените и изрично обявени от администратора за тази цел. С оглед това и предвид нормативната уредба, същото не може да се счита за редовно постъпило в информационната система, предназначена от администратора за приемане на такива заявления. Първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си доводите на ответника, свързани с начина на подаване на заявлението, а именно ССЕВ, който не е сред официално обявените от администратора на лични данни адреси за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679.
Съгласно § 1, т .31 от ДР на ЗЕУ „Система за сигурно електронно връчване“ е електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и система, чрез която се удостоверява моментът на изпращане, получаване и връчване, както и се гарантират идентификацията на лицето, което изпраща, получава или връчва електронни документи или електронни изявления чрез системата, както и авторството и целостта на тези документи. При наличието на обявени от администратора канали за комуникация със администратор на лични данни изпращането чрез ССЕВ на заявление за упражняване на правата по чл. чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 не променя извода, че заявлението не е отправено до определения от администратора на лични данни канал за комуникация.
Следователно, при липса на постъпило заявление по предвидения и обявен от администратора ред, не може да се приеме, че е възникнало задължение за последния да се произнесе по искането по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД. В тази връзка, не може да се приеме, че е налице и мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като не е налице валидно отправено искане, по което администраторът да се произнесе в законоустановения срок. При положение, че такова искане не е надлежно получено, не възниква и задължение за произнасяне, поради което не се формира и отказ – нито изричен, нито мълчалив.
Приемайки, че жалбата е срещу мълчалив отказ на „Фератум България“ ЕООД да предостави информация по заявлението по чл. 37б ЗЗЛД на И. Н. С., съдът е постановил недопустимо решение.
По изложените съображения и в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка, настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението на АС-Сливен трябва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати.
С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 3655,79 лв., от които 370 лв. държавна такса за касационната инстанция, 1760,24 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 1525,55 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от касационния жалбоподател не се уважава. Не са изложени конкретни доводи, защо трябва да се намали адвокатското възнаграждение. Правната и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия от двамата процесуални представители не обосновават прекомерност на възнаграждението.
Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 611/24.03.2025 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. дело № 127/2025 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА И. Н. С., [ЕГН] да заплати на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406 сумата от 3655,79 лева (три хиляди шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.