Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област Варна, чрез гл. юрк. С. Василев, срещу Решение № 3069 от 19.03.2025г., постановено по адм. дело № 371/2021г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на СУ „Св. Климент Охридски“ срещу действие на Началника на Службата по геодезия картография и кадастър /СГКК/ Варна по промяна собствеността на поземлен имот /ПИ/ 10135.2565.101 и заличаване на обекти с идентификатор 10135.2565.101.1 и 10135.2565.101.2, находящи се в ПИ 10135.2565.101, по заявление на „Проприете Марин“ ЕАД. В касационната жалба се релевират доводи за необоснованост и неправилност на процесното решение, като постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби и със събрания по делото доказателствен материал. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата да бъде уважена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Това становище се поддържа и в допълнителна молба депозирана по делото. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът – Началника на СГКК Варна, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Ответникът – „Проприете Марин“ ЕАД, чрез адв.Димов, в писмен отговор и в съдебно заседание, взима становище за неоснователност на касационната жалба .
Ответникът - СУ „Св. Климент Охридски“, не взима становище по касационната жалба, не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на СУ „Св. Климент Охридски“, срещу действие на Началника на СГКК Варна, изразяващо се в промяна собствеността на ПИ 10135.2565.101 и заличаване на обекти с идентификатор 10135.2565.101.1 и 10135.2565.101.2, находящи се в ПИ 10135.2565.101, във връзка с подадено от „Проприете Марин“ ЕАД заявление. За да постанови обжалваното решение, съдът приел, че вписан собственик на процесния имот в кадастралния регистър, към момента на подаване на заявлението, е дружеството „Проприете Марин“ ЕАД, придобило имота от И. Я. С., М. Я. Т., Я. Я. А. и И. Х. С. с Нот.акт №9, том III, рег.№6825, по дело №382 от 18.12.2020г. на помощник нотариус К. З. район на действие РС Варна, и само то е било легитимирано да иска актуализация на данните в кадастралната карта. Действията по изменение на данните в КРНИ на гр. Бургас са извършени от компетентен орган – началника на СГКК Бургас, в рамките на неговите правомощия по чл. 51 от ЗКИР вр. чл. 53а от ЗКИР. Поради липсата на законово изискване изменението да бъде извършено в писмена форма, фактическите и правни основания за действията на органа се съдържат в документите по административната преписка. Счел, че при извършване на изменението е спазено разписаното в чл. 51 ал. 3 от ЗКИР правило - административното производство е започнало с подаване на заявление от вписания в кадастралния регистър собственик на поземления имот до началника на СГКК - Варна, придружено от документ за собственост на имота, обект на кадастъра. Приел е и наличието на основание за извършеното отразяване на настъпили промени в КККР и за сгради с идентификатори 10135.2565.101.1 и 10135.2565.101.2 по КККР на гр. Варна.
В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил и съдът е приел като доказателство Решение № 110 от 08.06.2023г. по в.гр.д. № 45/2023г. на Апелативен съд Варна, с което се признава за установено по отношение на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, че И. Я. С., М. Я. Т., Я. Я. А. и И. Х. С. не са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2565.101 по КККР на гр. Варна и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК отменя нотариален акт № 8/6.7.2001г., том IV, peг. 6390, дело 468/2001г. на нотариус А. Г., район на действие PC – Варна. С определение № 5033/05.11.2024г. по к.гр.д. № 4980/2023г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 110 от 08.06.2023г. по в.гр.д. № 45/2023г. по описа на Апелативен съд Варна. По този факт административният съд приел, за неоснователни възраженията на СУ „Св. Климент Охридски“, че предвид приключилият спор за собственост между него и праводателите на заинтересованото лице, извършеното вписване е незаконосъобразно. Аргументирал се, че съгласно чл. 142 ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което повдигнатия спор за собственост не се отразява на законосъобразността на оспореното в настоящото производство вписване/заличаване. Исковата молба по спора за собственост била вписана на 01.02.2021г., т.е. след извършване на оспореното вписване от 21.01.2021г., поради което началник СГКК - Варна правилно е приложил материалния закон.
Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно и допустимо,но е неправилно.
Процесният акт е издаден в процедурата по чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменението, т. е. с извършеното действие по изменение в случая както на КК, така и на КР, което по смисъла на чл. 21 АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Този вид изменение на КК и на КР /без изрична заповед/ е въведен от законодателя след изменението на ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014г./, но само в изрично уредените хипотези по чл. 52, чл. 53, 53а, 53б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР. В настоящия случай, по искане на заявителя „Проприете Марин“ ЕАД, легитимиращ се като собственик на процесния имот, е извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изразяващо в записването му в КККР, като собственик на имот 10135.2565.101, и в заличаване в КККР на сгради с идентификатор 10135.2565.101.1 и 10135.2565.101.2., тъй като последните не представляват обект на кадастъра, годен за отразяване в кадастралната карта.
Пред първоинстанционният съд са били представени и приети доказателства, че с влязло в сила съдебно решение праводателите на „Проприете Марин“ ЕАД, от които дружеството е придобило процесния ПИ с идентификатор 10135.2565.101 по КККР на гр. Варна, не са собственици на този ПИ и е отменен нотариалния акт, с който те са го придобили. Следователно още към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение, е било установено, че „Проприете Марин“ ЕАД е придобило процесния ПИ от несобственици, поради което не може да се легитимира като негов собственик. При това положение не са налице материално правните предпоставки да бъде вписано в КККР като собственик на процесния ПИ, както и да иска заличаване на съществуващи в него сгради от КККР. Тези релевантни факти, осъществили се и установени по делото след издаване на обжалвания акт, попадат в хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, и водят до извод за незаконосъобразността на оспореното действие на Началника на СГКК Варна по вписане на „Проприете Марин“ ЕАД като собственик на ПИ 10135.2565.101 и заличаване на обекти с идентификатор 10135.2565.101.1 и 10135.2565.101.2, находящи се в същото ПИ, към момента на приключване на устните състезания, поради отпадане на легитимацията на това дружество, като собственик на процесното ПИ. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му, но не и след това. Изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 АПК, в случая е приложимо, тъй като са установени нови факти от значение за делото, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, настъпили са след издаването на оспорения акт и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. В случая, безспорно е налице новонастъпил доказателствен факт, който препятства възможността на „Проприете Марин“ ЕАД да се легитимира като собственик на процесното ПИ, съответно да бъде вписано като такъв в КККР и да иска заличаването на съществуващи в този имот сгради.
По посочените съображения, обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отменено действие на Началника на СГКК Варна по вписване в КККР на гр.Варна на „Проприете Марин“ ЕАД като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2565.101 и заличаване на обекти с идентификатор 10135.2565.101.1 и 10135.2565.101.2, находящи се в ПИ 10135.2565.101.
При този изход на спора и своевременно направеното искане от касатора, както в настоящото дело, така и пред първата инстанция, за присъждане на сторените разноски по делото само за юрисконсултско възнаграждение, следва да му бъдат присъдени такива, които съдът определя в размер на по 100 /сто/ лева за всяка от съдебните инстанции или общо в размер на 200 /двеста/ лева.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Второ отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3069 от 19.03.2025 г., по адм. дело № 371/2021 г. по описа на Административен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ действие на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Варна по вписване в КККР на гр.Варна на „Проприете Марин“ ЕАД като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2565.101 и заличаване на обекти с идентификатор 10135.2565.101.1 и 10135.2565.101.2, находящи се в ПИ 10135.2565.101.
ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър Варна, да заплати на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, направените в двете съдебни производства разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 /двеста/ лева.
Решението е окончателно.