Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане от М. Ц. В., действаща чрез законен представител В. Л. Д., представлявана по пълномощие от адвокат К. Михайлова от САК, за допълване на Решение №8111/23.07.2025 г., постановеното по адм. дело №3953/2025 г. по описа на Върховния административен съд в частта му за разноските. Наведени са доводи, че на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокат К. Михайлова е осъществила в полза на М. Ц. В. безплатна правна помощ и съдействие, поради което й се следват разноски за две съдебни инстанции, в съответствие с Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Ответната страна - Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - гр. София, не взема становище по направеното искане за допълване на решението в частта му за разноските.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че подаденото искане е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, в нормативно установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

С Решение №8111/23.07.2025 г., постановено по адм. дело №3953/2025 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение №491/06.01.2025 г. по адм. дело №6031/2024 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него е постановено друго, с което е отменена Заповед №РД-Е-113-01-1027 от 22.05.2024 г., издадена от вр.и.д. управител на НЗОК. Административната преписка е изпратена на управителя на НЗОК за ново произнасяне по Заявление с вх.№Е113-01-547/20.03.2024 г., подадено от В. Л. Д., законен представител на М. Ц. В., за заплащане на медицински и други услуги – за операция: “[заличен текст]“, гр. Мюнхен, Германия, транспорт и престой на детето и един негов придружител, както и преводачески услуги при необходимост, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, в едномесечен срок. В полза на М. Ц. В., действаща чрез законен представител В. Л. Д., са присъдени съдебно - деловодни разноски в общ размер на 680 лева.

В молбата по чл. 248 ГПК е посочено, че с постановеното решение съдът не се е произнесъл по претенцията за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции, въведена от адв. К. Михайлова с първоначалната жалба до АССГ, съответно с касационната жалба, както и по време на проведеното по делото на 02.06.2025 г. съдебно заседание пред ВАС, в рамките на което е представен списък с разноски, в който е отбелязано, че се иска присъждане на адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 38 ЗА. Идентично искане е направено и в депозиран пред първата инстанция списък с разноски по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) урежда ред за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл. 78 ГПК. В разглежданата хипотеза не се търсят реално направени от страната разноски.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.

Новелата на чл. 38, ал. 2 ЗА установява, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

По делото не е представен договор за правна защита и съдействие. Съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда.

В представените пълномощни пред първоинстанционния съд и касационната инстанция липсва позоваване на разпоредбата на чл. 38 ЗА, обуславящо безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие.

В настоящия случай нито в пълномощните, нито в останалите документи по делото се съдържат данни, от които да се установи волята на адвоката и неговия клиент по отношение на кое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1 -3 ЗА са постигнали съгласие за оказване на безплатна адвокатска помощ. Въведената със списъка за разноски от страна на адвоката, претенция за присъждане на разноски по чл. 38 ЗА, е без правна стойност, тъй като не е подписана от страната по делото.

Едва с молбата по чл. 248 ГПК за допълване на решението е посочено, че правната помощ е предоставена в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА - материално затруднено лице. Подобни доказателства по делото не са ангажирани, нито е поставян въпроса за предоставяне на безплатна правна помощ по Закона за правната помощ. Приложените към молбата по чл. 248 ГПК, извадки от вайбър кореспонденция от 09.12.2024 г. между страната и процесуалния представител и писмо от електронна поща от 16.01.2025 г., предвид че не са подписани от лицата, не могат да се квалифицират като частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

При отсъствието на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретна хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗА, в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита по делото, няма основание на пълномощника – адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В същия смисъл е съдебната практика, както следва: Определение № 6811 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2017 г., VI о., Определение № 662 от 17.01.2018 г. по адм. д. № 14646/2017 г., VII Отд. на ВАС, Определение № 11407 от 29.09.2017 г. по адм. д. № 11927/2016 г., V Отд. на ВАС. Определение № 7023 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6431/2018 г., V о., Определение № 677 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2024 г., VI о., Определение № 4853 от 19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7081/2021 г., VI о., Определение № 8410 от 12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 317/2021 г., 5-членен с-в, др.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,

ОТХВЪРЛЯ искането на М. Ц. В., действаща чрез законен представител В. Л. Д., представлявана по пълномощие от адвокат К. Михайлова от САК, за допълване на Решение №8111/23.07.2025 г., постановеното по адм. дело №3953/2025 г. по описа на Върховния административен съд в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.