Производството е по чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по оспорване от П. Т. З., чрез процесуален представител адвокат Б. Бойчев, против Наредба за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България /Приета с ПМС № 274 от 09.10.2006 г., Обн. ДВ. бр.85 от 20 октомври 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 април 2008г., изм. ДВ. бр.5 от 14 януари 2011г., изм. ДВ. бр.63 от 12 август 2016г., изм. ДВ. бр.50 от 14 юни 2024г./.

Навежда се довод за нарушаване правилата на чл.2а / отм. - ДВ, бр.46 от 2007г., в сила от 01.01.2008г./ от Закона за нормативните актове /ЗНА/, при издаване на Наредбата, като не е публикуван проекта на Наредбата поне 30 дни преди нейното издаване, при което са нарушени принципите на съгласуваност, стабилност, откритост, предвидимост, прозрачност и обоснованост.

Твърди, че не може с процесната наредба да се възлагат правомощия на органите на граничния здравен контрол, да отказват влизане или напускане на страната и зони от нея на български граждани, което е в противоречие с основния закон, както и че липсва анализ за съответствие на Наредбата с правото на Европейския съюз. Иска наредбата да бъде отменена изцяло. Претендира разноски.

Конституираните с определение от 17.09.2025г. по реда на чл.189 АПК страни Н. Р. Н. и Т. И. Д., и двете чрез процесуален представител адвокат Бойчев, в молби за присъединяване излагат идентични доводи с тези на оспорващия З.. Молят за отмяна на Наредбата. Претендират разноски.

В писмени бележки подадени чрез адвокат Бойчев, от името на всички оспорващи се иска прогласяване наредбата за нищожна, алтернативно отмяната й като незаконосъобразна.

Заинтересованата страна –министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Смята същата за неоснователна. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът - Министерски съвет на РБ, не изразява становище по жалбата. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна, а оспорената Наредба е приета при допуснати пропуски, съществено нарушаващи реда за приемане на подзаконови нормативни актове, който е императивен и регламентиран така, че да гарантира обективността, безпристрастността и качеството на актовете, приемани от министерски съвет и съставлява основание за незаконосъобразност по чл.146, т.3 вр. чл.196 АПК.

Настоящата инстанция смята, че жалбата е процесуално допустима при наличие на правен интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, предвид приетите по делото доказателства и потенциалната възможност от засягане на права и законни интереси на жалбоподателя, включително по отношение присъединилите се към оспорването лица Н. Р. Н. и Т. И. Д..

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.75, ал.1 от АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, а съгласно ал.2 Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.

Предмет на оспорване e нормативен административен акт, чиято законосъобразност е обусловена от наличието на материалната компетентност на нейния издател, както и от спазването на изискуемата форма и на предвидения в чл.77 и сл. от АПК процесуален ред.

Съгласно чл.76, ал.1 от АПК нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.

В процесния случай Наредба за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България /НУРПГЗКРБ, Наредбата/ е издадена от компетентен орган- Министерски съвет на РБ, предвид §2 от заключителните разпоредби на Наредбата вр. чл.57, ал.2 от Закона за здравето.

По отношение спазване на административнопроизводствените правила по издаване на подзаконовия нормативен акт, настоящият състав приема следното:

Спазено е правилото на чл.75, ал.3 АПК, като процесния нормативен административен акт има наименование, сочещо вида и автора на акта и главния му предмет.

На следващо място, текстът на Наредбата е удостоверен по реда на чл.78, ал.1, т.2 АПК от нейния издател. Изпълнено е изискването на чл.78, ал.2 АПК за обнародване на подзаконовия нормативен акт в "Държавен вестник" като условие за неговата валидност.

Видно от предметния обхват и съдържанието на Наредбата, същата урежда само материята, за която законът предвижда издаването й. Спазени са разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.12 от Закона за нормативните актове.

Основателни са доводите на жалбоподателя, че Наредбата е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно – издадена в разрез с нормата на чл.2а ЗНА (Нов - ДВ, бр. 55 от 2003 г., в сила от 18.12.2003 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.), в относимата към казуса редакция ДВ, бр. бр.55 от 2003 г., в сила от 18.12.2003г.

Съгласно текста на посочената норма, лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.

По делото не е спорен факта (установен и с влязло в сила решение №1110 от 31.01.2024г. по адм. дело №2391/2023г. по описа на ВАС-осмо отделение), че при приемане на процесната наредба не е извършеното уведомяване на всички лица, за които възникват задължения или ограничения по силата на разпоредбите на този нов подзаконов нормативен акт.

Проектът на Наредбата не е изпращан до представителни организации на заинтересованите лица, не е публикуван в средства за масово осведомяване, в Интернет, не е оповестен по друг подходящ начин, като не е предоставена възможност в срок не по-кратък от един месец да се представят предложения и възражения до компетентния орган.

От приетата по делото като доказателство справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване на проект на Наредба за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България се установява, че са налице становища на министерство на правосъдието, министерство на околната среда и водите, министерство на икономиката и енергетиката, министерство на вътрешните работи, министър по европейските въпроси, министерство на държавната политика при бедствия и аварии, министерство на държавната администрация и административната реформа и министерство на външните работи ), които са получени в съответствие с процедурата по чл.58, ал.1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация от 2005г. (отм. ДВ. бр.78 от 2 октомври 2009г.), но не и становища на други заинтересовани лица, а в административната преписка по издаване на оспорената наредба, липсват доказателства за извършено оповестяване по какъвто и да е подходящ начин.

Налице е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 2а ЗНА (в приложимата редакция), което нарушение, противно на тезата на ответната по делото страна е от категорията на съществените, прието от законодателя като самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, в случая оспорената Наредба (чл.146, т.3 АПК).

Спазването на реда за издаване на нормативния административен акт (чл.77 АПК), т.е. на определените условия за формиране волеизявлението на съответния административен орган, презумира добросъвестно и точно упражняване компетентността на този орган, включително при неговата преценка за начина на регулиране на съответния вид обществени отношения, във връзка с целите за синхрон на акта с по-високите по степен законодателни актове, съответно за неговия времеви, обществен и политически стабилитет, и следователно има пряк ефект спрямо правилността и законосъобразността на издадения подзаконов акт.

В този смисъл неспазването на законоустановеното изискване в чл.2а ЗНА (отм.) за уведомяване на лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт преди неговото приемане, винаги е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото това задължение на органа по своята същност е такова за събиране на факти и обстоятелства, които според законодателя са относими в производството по издаване на нормативните административни актове.

По изложените съображения оспореният подзаконов нормативен акт е незаконосъобразен на основанията по чл.146, т.3 АПК - съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл.2а (отм.) от ЗНА, поради което трябва да бъде отменен, без настоящият състав да се произнася относно материалната законосъобразност на акта.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя П. Т. З. и присъединилите се към оспорването лица Н. Р. Н. и Т. И. Д., следва да се присъдят разноски:

-в полза на П. Т. З. сума в размер на 1840 лева, от които 10 лева държавна такса, 30 лева такса за обявление в ДВ и 1800 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Б. Бойчев от 19.05.2025г., предвид липсата на възражение за прекомерност от ответната по делото страна- Министерски съвет на РБ, върху която страна се възлагат разноските.

-в полза на Т. И. Д. сума в размер на 1210 лева, от които 10 лева държавна такса и 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Б. Бойчев от 19.05.2025г., предвид липсата на възражение за прекомерност от ответната по делото страна- Министерски съвет на РБ, върху която страна се възлагат разноските.

-в полза на Н. Р. Н. сума в размер на 1510 лева, от които 10 лева държавна такса и 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Б. Бойчев от 01.09.2025г., предвид липсата на възражение за прекомерност от ответната по делото страна- Министерски съвет на РБ, върху която страна се възлагат разноските.

Воден от горното и на основание чл.193, ал.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на П. Т. З. и присъединени на страната на оспорващия лица Т. И. Д. и Н. Р. Н., Наредба за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България, приета с Постановление № 274/09.10.2006 г. на Министерски съвет, Обн. ДВ. бр.85 от 20 октомври 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 април 2008г., изм. ДВ. бр.5 от 14 януари 2011г., изм. ДВ. бр.63 от 12 август 2016г., изм. ДВ. бр.50 от 14 юни 2024г.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България с адрес: гр. София, [улица], да заплати на П. Т. З. с [ЕГН], с адрес: Димитровград, [улица], [адрес], сумата от 1840 (хиляда осемстотин и четиридесет ) лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България, гр. София, [улица]да заплати на Т. И. Д., [ЕГН], с адрес: гр.Димитровград, [улица], [адрес], сумата от 1210 (хиляда двеста и десет) лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България, гр. София, [улица]да заплати на Н. Р. Н., [ЕГН], с адрес: гр.Хасково, [улица], сумата от 1510 (хиляда петстотин и десет) лева, разноски по делото.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

На основание чл.194 АПК съдебно решение, с което се отменя подзаконовия нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от съда, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".