Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД, депозирана чрез адв. Радева против Решение №1041/10.01.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №9520/2024 г. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД против Заповед № 12/70-01-2 от 19.08. 2024 г. на директора на РЗОК – гр. Монтана и е осъдил дружеството да заплати разноски.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Посочва се, че съдът не обсъдил представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което в съдебния акт липсвали констатации за съставомерност на деянието, като такова, заради което на дружеството е наложена посочената в заповедта санкция. Съдът приложил неправилно материалния закон, защото не изтълкувал вярно понятието „непосредствено„ и дал вяра на неговото неправилно интерпретиране от страна на контролните органи на РЗОК – Монтана. Нарушени били основни принципи на АПК – чл. 6 и чл. 13, което водело до противоречие на административния акт с целта на закона.
Моли за отмяна на порочното съдебно решение и произнасяне по същество на правния спор, като се отмени оспорената заповед на директора на РЗОК – Монтана.
Ответникът - директорът на РЗОК – Монтана, чрез процесуален представител К. Петкова е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли да се отхвърли.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е частично основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния административен съд е Заповед № 12/70-01-2 от 19.08.2024 г. на директора на РЗОК – гр. Монтана, с която на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Индивидуален договор № 120678/30.06.2022 г. В заповедта е посочено, че са констатирани получени суми без правно основание в размер на 446,00 лева и е разпоредено тяхното внасяне ведно с лихва в размер на 20,42 лева по посочена сметка на РЗОК – Монтана.
По делото от фактическа страна се установява, че на основание чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ между НЗОК и “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД е сключен Индивидуален договор № 120678 от 30.06.2022 г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съображения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/ доплащани от НЗОК. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора изпълнителят се задължава да отразява в специализирания софтуер на НЗОК дейностите по отпускане на ПСПСМИ непосредствено след извършването им.
Във връзка с предвиденото в чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 27.06.2022 г., глава VI от договор № 24-2073/ 01.07.2022 г. и Заповед № 12/РД-17-ПСПСМС-10 от 07.08.2024 г. на директора на РЗОК - Монтана, на дружеството е била извършена проверка за периода от 07.08.2024 г. до 09.08.2024 г. Съгласно предметния обхват на проверката същата е относно дейността на търговски обект с рег. № 1200005, с адрес гр. Монтана, [улица], собственост на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД. Проверката включва контрол по изпълнение на Индивидуален договор №120678/30.06.2022 г. и на допълнително споразумение № 2/11.07.2023 г.
Резултатите от проверката са били изложени в Протокол №12/РД-17-ПСПСМС-10/09.08.2024 г., надлежно връчен на представител на дружеството. В протокола е установено от съответните длъжностни лица, че за ЗОЛ Й. И. на дати 13.02.2024 г. и 21.02.2024 г. в ИИС са отчетени и заплатени отпуснати ПСПСМИ по одобрение № 2402900079/30.01.2024 г. - [наименование] по индивидуална мярка на стойност 233 лева /общо 446 лева/, което не съответства на отразената дата на отпускане върху приемо-предавателен протокол за получени ПСПСМИ/Ремонтни дейности - 12.02.2024 г. Протоколът е връчен на представител на дружеството на 09.08.2024 г. По така направените констатации е постъпило възражение от “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД.
Със Заповед № 12/70-01-2 от 19. 08. 2024 г. на директора на РЗОК – гр. Монтана на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД за описаното в протокола нарушение е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Индивидуален договор № 120678/30.06.2022 г., възстановяване на недължимо получена сума в размер на 446 лева и законна лихва в размер на 20,42 лева.
Видно от съдържанието на заповедта, депозираното от управителя на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД възражение вх. № 12/70-00-109/16.08.2024 г. срещу констативния протокол е обсъдено, но е прието за неоснователно.
При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава извод за законосъобразност на оспорения административен акт поради липса на основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна.
Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
Видно от законодателното разрешение, което е възприето в чл. 19а, ал. 1 АПК в производствата пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес само когато е предвидено в специален закон. Специалният закон в случая е Закон за здравното осигуряване, Закона за хората с увреждания, както и подзаконови нормативни актове по приложението на закона.
Според чл. 45а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17 ЗЗО. По делото не е било спорно, че процесният договор е административен, както и анексите към него, защото тяхното сключване е изрично предвидено в чл. 45а, ал. 1 във връзка с чл. 45, ал. 1, т.15 и чл. 45, ал. 16 ЗЗО.
Следователно, в какъвто смисъл са и правните изводи на първоинстанционния административен съд, оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и чл.12 от административния договор. Също така, с § 9 от сключеното между страните споразумение, в разпоредбата на чл. 23а, ал. 2, т. 1 от договора е уредено правомощието на директора на РЗОК да потвърди констатациите на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО и да издаде мотивирана заповед за налагане на санкции в случаите, когато изпълнителят оспори установеното от проверяващите лица.
На основание чл. 43 (Нов - ДВ, бр. 49 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК /само „Наредбата“/, за предоставяне на ПСПСМИХУ по чл. 42 НЗОК сключва договори по чл. 45, ал. 16 ЗЗО с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.
Задължението в чл. 16, ал.1, т.1 от индивидуалния договор, заради неизпълнението на което, дружеството е санкционирано, има своето нормативно основание в чл. 45, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 49 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) от Наредбата. Същата предвижда, че лицата със сключени договори по чл. 43, ал. 1 отразяват в специализирания софтуер на НЗОК по чл. 44, ал. 1, т. 4 дейностите по предоставяне на ПСПСМИХУ или извършване на ремонт непосредствено след извършването им. Достъпът до специализирания софтуер на НЗОК се осъществява с КЕП съгласно чл. 44, ал. 1, т. 5.
Анализирайки цитираните текстове от Наредбата следва извод, че въз основа на нормативната делегация на чл. 43, ал.1 от Наредбата страните са сключили процесния договор и анексите към него. В тях са уредени условията и ред за извършване на дейностите по предоставяне и ремонт на ПСПСМИХУ, права и задължения на страните, документация и отчетност, условия и ред за контрол и санкции при неизпълнение. Договорите се сключват по образец, утвърден от управителя на НЗОК. Налагането на санкции и техния размер е договорен между НЗОК и изпълнителите на предоставяната помощ, което в случая се установява от Индивидуален договор № 120678 от 30.06.2022 г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съображения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/ доплащани от НЗОК и анексите към него.
На дружеството е наложена санкция – „финансова неустойка“ в размер на 150 лева, поради констатирано нарушение на договора, а именно на чл.16, ал.1, т.1, за това, че в качеството му на изпълнител не е отразило в специализирания софтуер на НЗОК дейностите по предоставяне на ПСПСМИ непосредствено след извършването им. Необходимо е да се посочи, че нито договорът и анексите към него, нито цитираната по-горе Наредба, съдържат легална дефиниция на понятието „непосредствено“, чийто вложен смисъл от страните по договора, обосновава съставомерността на едно деяние, да бъде определено като нарушение по чл. 16, ал.1, т.1 от него.
Процесното задължение в чл. 16, ал.1, т.1 от договора, чието нарушение е скрепено със санкция по чл. 18 от допълнителното споразумение от 11.07.2023 г., е нормативно установено в чл. 45, ал.1 от Наредбата. Спорът по делото е съсредоточен върху това как да се изпълни от длъжника по смисъла на чл. 45, ал.1 от Наредбата задължението по чл. 16, ал.1, т.1, щото изпълнението да е точно, т.е. да е непосредствено след предоставяне на ПСПСМИХУ.
Съгласно „Речник на българския език“ на БАН, понятието „непосредствено“ се разбира: който се осъществява, се намира, става или следва веднага, направо, без посредничеството на някого или на нещо; непосреден, пряк, директен. Доколкото по делото не е установено друго в посочената хипотеза от договора, понятието „непосредствено“ следва да се разбира като период от време, който според обстоятелствата е необходим, без посредничеството на някой или нещо, веднага да се изпълни точно поетото по договора задължение в чл. 16, ал.1, т.1.
В този смисъл отпуснатите от “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД ПСПСМИ/ремонтни дейности на 12.02.2024 г., съгласно приложения протокол, отразени в специализирания софтуер на НЗОК на 13.02.2024 г. т.е. на следващия календарен ден съответстват на понятието „непосредствено“, доколкото се касае за обичайна търговска дейност на дружеството осъществявана без прекъсване, без посредничество на някого или нещо и това разбиране според обстоятелствата по делото най - пълно съответства на възможността дружеството да изпълни точно задължението си по чл. 16, ал.1, т.1 от договора.
Безспорно обаче е налице нарушение на чл. 16, ал.1, т.1 от индивидуалния договор, след като дружеството е отразило в специалния софтуер на НЗОК ПСПСМИ/ремонтни дейности на 21.02.2024 г., но отпуснати на 12.02.2024 г. Изпълнението на задължението със забава от 9 дни след дата 12.02.2024г. обаче не е непосредствено по смисъла на договореното между страните, нито според обстоятелствата по делото, може да се приеме, че е изпълнение за време, което обичайно е необходимо на дружеството да изпълни задължението си точно и в срок.
В този смисъл органът правилно е наложил на дружеството предвидената в договора санкция - финансова неустойка в размер на 150 лева, дължима съгласно допълнителен анекс към индивидуалния договор от 11.07.2023 г. на основание чл. 24б, т.18, б. “а“ от договора, за това че, дружеството изпълнител не е отразило непосредствено, а с 9 дни закъснение отпуснатите ПСПСМИ/ремонтни дейности на 12.02.2024 г.
При издаването на процесната заповед за налагане на санкции органът е допуснал нарушение на изискванията за форма на акта и нарушение на административнопроизводствените правила в частта, в която не е изложил фактически твърдения защо счита, че сумата от 446 лева е получена без правно основание от “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД. Напротив, от доказателствата по делото е видно, а това се признава и в протокола за извършената проверка, че ЗОЛ Й. Б. И. е получил [наименование] по индивидуална мярка - всеки чифт на стойност 223 лева., както и, че те са отчетени и заплатени по одобрение №2402900079/30.01.2024 г. на административния орган. При тази констатация няма данни сумата да е получена без правно основание и да се дължи нейното връщане. Сумите се възстановяват само ако са неоснователно получени.
Доколкото в чл. 16, ал.1, т.1 от индивидуалния договор се съдържа съчетание между санкция „финансова неустойка“, която се налага със заповед за налагане на санкция по смисъла на чл. 72 и сл. ЗЗО и възстановяване на неоснователно получени суми, което реферира към издаване на писмена покана по смисъла на чл. 76а ЗЗО, то процедурата по налагане на санкциите от договора следва да бъде спазена на формално основание, като нарушението й опорочава издадения административен акт.
Освен това смисълът на законовите разпоредби е, че констатациите в санкционното производство по фактическия състав на нарушението не могат да се преразглеждат в производството по оспорване на писмената покана, основаваща се на същите фактически констатации /в този смисъл виж решение № 11882 от 04.12.2023 г. по адм. д. № 3274/2023 г., VІ отд. на ВАС, решение № 3651 от 08.04.2025 г. по адм. д. № 7946/2024 г., VІ отд. на ВАС, решение № 1299 от 06.02.2024 г. по адм. д. № 4609/2023 г., VІ отд. на ВАС/.
По така изложените съображения и като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен в частта, с която се постановява дружеството да внесе по сметката на РЗОК – Монтана сумата от 446 лева, като получена без правно основание и законната лихва от 20,42 лева, първоинстанционният съд в тази си част е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Неправилното съдебно решение в посочените части следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което да се отмени частично заповедта за налагане на санкции. В останалата обжалвана част първоинстанционното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на касатора се следват направените по делото разноски съразмерно с уважената част на жалбата и за двете съдебни инстанции - съответно за касационната инстанция сумата от 435 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, а за първата инстанция сумата от 225 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото или общо сумата от 660 лева.
На ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба или сумата от 50 лева за настоящата съдебна инстанция.
По компенсация на касационния жалбоподател се следва сумата от 610 лева, представляваща разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от жалбата.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 АПК и чл. 221, ал.2, изречение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1041/10.01.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №9520/2024 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД против Заповед № 12/70-01-2 от 19.08. 2024 г. на директора на Районна Здравноосигурителна каса – гр. Монтана, в частта, с която е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, както и в частта, с която “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД е осъдена да заплати в полза на Районна здравноосигурителна каса – Монтана разноски в размер на 50 лева /петдесет лева/.
ОТМЕНЯ Решение №1041/ 10.01.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №9520/2024 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД против Заповед № 12/70-01-2 от 19.08. 2024 г. на директора на Здравноосигурителна каса – гр. Монтана, в частта, с оято е постановено да се внесе в полза на Районна здравноосигурителна каса – Монтана сумата от 446 лева /четиристотин четиридесет и шест лева/ като получена сума без правно основание, ведно с дължимата лихва от 20,42 лева /двадесет лева и четиридесет и две стотинки/, както и в частта, с която “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД е осъдена да заплати в полза на Районна здравноосигурителна каса – Монтана разноски за горницата над 50 лева /петдесет лева/ до присъдената сума в размер на 100 лева /сто лева/, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ по жалба на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД с ЕИК 175275698 със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], Заповед № 12/70-01-2 от 19.08. 2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – гр. Монтана, в частта, с която е постановено да се внесе в полза на Районна здравноосигурителна каса – Монтана сумата от 446 лева /четиристотин четиридесет и шест лева/ като получена сума без правно основание, ведно с дължимата лихва в размер на 20,42 лева /двадесет лева и четиридесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр. София, да заплати на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД с ЕИК 175275698 със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], разноски за двете съдебни инстанции в размер на 610 лева /шестстотин и десет лева/.
Решението е окончателно.