Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба на „Кубик М3“ ЕООД – гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Ц. Попова за изменение на решение № 4713/08.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2657/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение в частта за разноските, като вместо „Осъжда „Кубик М3“ ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационната инстанция в общ размер на 2 102,99 лв.“, да бъде вписано „Осъжда „Кубик М3“ ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационната инстанция в общ размер на 1 566,58 лв.“, както и вместо „Осъжда Национална агенция за приходите да заплати на „Кубик МЗ“ ЕООД разноски за касационната инстанция в общ размер на 2 119,05 лв.“ да бъде вписано „Осъжда Национална агенция за приходите да заплати на „Кубик М3“ ЕООД“ разноски за касационната инстанция в общ размер на 9 188,76 лв.“
В молбата за изменение на решението в частта за разноските е посочено, че решението на първоинстанционния съд – АССГ е обжалвано в потвърдената част на РА № Р – 22220222003736 – 091 – 001/29.03.2023 г., както следва: по ЗДДС поради непризнаване на право на данъчен кредит в общ размер на 3 940,08 лв. за данъчни периоди на месеците август, септември, ноември и декември 2021 г.; както и за януари, февруари, март, април, май и юни 2022 г. и по ЗКПО за определен допълнителен корпоративен данък за 2021 г. в размер на 12 304,96 лв. и лихви за забава в общ размер на 699,17 лв. Молителят сочи, че посоченият по – горе ревизионен акт е бил отменен в частта по ЗДДС за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 50 183,75 лв. по фактури, издадени от доставчиците „Ти Ес Ти Груп“ ЕООД за данъчни периоди за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г., както и за януари, февруари, март, април, май и юни 2022 г., а по отношение на доначислен ДДС на основание чл. 86, ал.1 и 2 във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 2 ЗДДС за данъчни периоди на месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г., ведно с начислените лихви за забава в общ размер на 6 302,80 лв. и по ЗКПО определен корпоративен данък за 2021 г. в размер на 30 529,64 лв. и лихви за забава в общ размер на 2 686 лв. В тази връзка в молбата се сочи, че с решението си Върховният административен съд е оставил в сила решението на АССГ, с което ревизионният акт е окончателно отменен за сумата от 89 702,19 лв. (главница и лихви) и е потвърден в останалата част – за сумата от 17 376,62 лв. (главница и лихви), респ. отменената част на ревизионния акт е 84%, а потвърдената част – 16 %. Молителят иска изменение на решението в частта за разноските, като съдът съобрази, че за касационната инстанция са направени реално разноски в общ размер на 10 939 лв., от които държавна такса – 139 лв. и адвокатско възнаграждение – 10 800 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП не е изразил становище по молбата.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е подадена в двумесечния срок от постановяване на касационното съдено решение и е процесуално допустима, като по същество е основателна поради следните съображения:
С решение № 4713/08.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2657/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение настоящият съдебен състав е оставил в сила решение № 1779/16.01.2025 г. по адм. дело № 7366/2023 г. на Административен съд – София – град. С последното е изменен, респ. отменен за определени задължения за корпоративен данък за 2021 г. и за ДДС за днъчни периоди на 2021 г. и 2022 г. РА № Р – 22220222003736 – 091 – 001/29.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, мълчалило потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП. Разноските, присъдени с решението на ВАС, Първо отделение са, както следва:„Кубик М3“ ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите разноски – юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за касационното обжалване в размер на 2 102,99 лв., а Национална агенция за приходите да заплати на „Кубик М3“ ЕООД сумата от 2 119,05 лв. адвокатско възнаграждение и държавна такса за касационното обжалване.
Правилно в молбата на „Кубик М3“ ЕООД по чл. 248 ГПК е посочено, че в отменената част на ревизионния акт от първоинстанционния съд общата сума главница и лихви е 89 702,19 лв., а в отхвърлената част е 17 376,62 лв. и като се има предвид постановеният от касационната инстанция резултат по делото, ще следва да се измени решението на ВАС, Първо отделение в частта за разноските по чл. 248 ГПК, като вместо присъдените на Национална агенция за приходите разноски в размер на 2 102,99 лв., да се измени на 1 566,58 лв., а вместо присъдени разноски на „Кубик М3“ ЕООД от 2 119,05 лв., да се измени на 9 188,76 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение
ИЗМЕНЯ решение № 4713/08.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2657/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение в частта за разноските, като: вместо присъдените разноски на „Кубик М“ ЕООД в размер на 2 119,05 лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса за касационното обжалване, да се измени на 9 188,76 лв., както и вместо присъдените разноски на Национална агенция за приходите от 2 102,99 лв. разноски – юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, да се измени на 1 566,58 лв.
Определението не подлежи на обжалване.