Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на заместник кмета на Община Ямбол, подадена чрез пълномощника служител с юридическо образование М. Караиванова, срещу определение № 1257 от 12.09.2025 г., постановено по адм. дело № 273/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу постановеното по същото дело определение № 1205 от 15.08.2025 г.
Частният жалбоподател счита, че с атакуваното определение неправилно е приложен чл. 200, ал. 2 АПК, а съдът е следвало да проведе производството по общия ред на чл. 145 и сл. АПК, тъй като издаденият от него акт е постановен на основание чл. 56 АПК, вр. чл. 124а от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От ответните страни отговор по частната жалба е подал „Марвик инженеринг“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат М. Попова, с който оспорва жалбата. Не претендира разноски.
Като съобрази доводите на частния жалбоподател и в рамките на проверката по чл. 218, вр. чл. 236 АПК, Върховен административен съд, второ отделение приема за установено следното:
Атакуваното определение е постановено по проверка допустимостта на частната жалба на основание чл. 213а, ал. 2, вр. чл. 215 АПК. Оспореното с нея определение № 1205 от 15.08.2025 г. е постановено в производство по чл. 197 и сл. АПК. С него е отменено издаденото от заместник кмета на Община Ямбол решение № ТУ/02-0043 от 17.06.2025 г. и преписката му е върната за произнасяне по същество. С решението си органът на основание чл. 56 АПК, вр. чл. 124а ЗУТ е прекратил процедурата, образувана по заявление „Марвик инженеринг“ ЕООД за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация за посочени имоти.
За да постанови обжалваното определение, Административен съд Ямбол е приел, че частната жалба срещу определение № 1205 от 15.08.2025 г. е недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване от този частен жалбоподател. Съдът се е позовал на тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълк. дело № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегии на ВАС, съгласно което не е допустимо обжалване на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Начинът, по който е формулиран текстът на чл. 200, ал. 2 АПК, е израз на изрична воля за ограничаване на легитимираните да подадат жалба субекти до заинтересованите страни, претендиращи правото на административно производство, каквато всъщност е целта на защитата по реда на чл. 197 и сл. АПК. За органа като страна в съдебната фаза на процеса определението на съда, с което го задължава да приключи административното производство с акт по същество, е окончателно. Разпоредбата въвежда изключение от общото правило за принадлежността на правото на частна жалба на адресатите на неблагоприятни съдебни актове и не може да бъде тълкувана корективно.
Не може да бъде споделено възражението на частния жалбоподател, че производството е следвало да бъде проведено по общия ред, а не по реда на чл. 197 и сл. АПК, тъй като издаденият от него акт е постановен на основание чл. 56 АПК, вр. чл. 124а ЗУТ. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 56 АПК на който органът е основал решението си е категорична, че актовете за прекратяване на производството, постановени именно на основание чл. 56 АПК, се обжалват по реда на глава десета, раздел IV, т. е. по чл. 197 и сл. АПК.
При този резултат на делото право на разноски имат ответниците, но никой от тях не е поискал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. чл.236 АПК Върховният административен съд, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1257 от 12.09.2025 г., постановено по адм. дело № 273/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол.
Определението е окончателно.