Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на СЗОК, чрез гл. юриск. Шкодрев, срещу Решение №4644 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело №11816/2023 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е отменена негова Писмена покана относно възстановяване на суми, получени без правно основание изх. №29-02-59 от 23.06.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Многопрофилна болница за активно лечение – Болница Европа“ООД със седалище в гр. София срещу цитираната по-горе писмена покана. Претендира разноски.

Ответникът – „Многопрофилна болница за активно лечение – Болница Европа“ООД, чрез адв. Николова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК.

Разгледана по същество за неоснователна.

За да отмени издадената от касационния жалбоподател писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, първостепенният съд е приел, че в хода на административното производство са били допуснати нарушения на съществени административнопроизводствени правила, а от друга страна неправилно е приложен и материалния закон.

Настоящият касационен състав намира последния извод за обоснован.

Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните.

Не е спорно, че между „Многопрофилна болница за активно лечение – Болница Европа“ООД и НЗОК е сключен договор №22-4837/24.03.2021г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни и клинични процедури, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО, действащия НРД за МД и клаузите на самия индивидуален договор.

Установено било, при извършената от длъжностни лица контрольори в СЗОК и НЗОК съвместна планова проверка в болницата, че изпълнителят, при лечение на ЗОЛ: Х. Х. по ИЗ №269/2021г.; В. К. по ИЗ №263/2021г.; Б. П. по ИЗ №260/2021г.; И. Д. по ИЗ №247/2021г.; Д. Д. по ИЗ №253/2021г.; И. Ж. по ИЗ №258/2021г.; Ц. С. по ИЗ №271/2021г.; В. В. по ИЗ №12/2022г.; Н. Л. по ИЗ №13/2022г.; О. М. по ИЗ №14/2022г. и Е. Н. по ИЗ №19/2022г., същите се лекувани по съответна клинична пътека при условията на извършен планов прием, в период, за който са били издадени: Заповед на Министъра на здравеопазването №РД-01-890 от 03.11.2021г. (за първите седем случая) и Заповед на Дириктор СРЗИ №РД-01-8 от 10.01.2022г. (за последните четири случая), забраняващи осъществяване на планов прием, с което лечебното заведение е нарушило чл.27 и чл.278 ал.1, т.3, във вр. с чл.289 ал.6 от приложимия НРД за МД 2020-2022г.

С оглед на това Директор СЗОК е издал и обжалваната писмена покана от 23.06.2022г., с която е приканил болничното заведение да възстанови получените по тези общо 11 ИЗ суми в размер на 31 300,50 лева.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че не следва да се споделят констатираните от първостепенния съд като съществени процесуални нарушения.

Тъй като писмената покана е издадена на основание чл.76а ЗЗО, то относими към нея са правилата посочени там, а именно в случаите, когато е без значение дали е извършено нарушение на закона или действащия НРД, то се съставя протокол за неоснователно получени суми. Подаването на писмено възражение в случая обаче няма значение за отпочване на процедура по арбитраж, която е приложима само при издаване на заповед за налагане на санкции за извършени нарушения, а допуснатите грешки в протокола не могат да се приемат за съществени след като в писмената покана същите са били отстранени. Именно и за това е възражението на изпълнителя.

Както е посочил и съставът на ВАС при първото разглеждане на делото, то важно е било да се установи, вкл. и чрез специални знания в областта на медицината, дали в процесните 11 случая става въпрос за осигурени лица с онкологични заболявания, които са били изключени от забраната за планов прием по двете цитирани заповеди на Министъра и Директора на СРЗИ.

Именно в тази насока е прието и пълното и неоспорено във фактическите си констатации заключение на в.л. д-р А. Н., който ясно сочи в разпита си в о.с.з. на 20.11.2024г., че и при единадесетте случая става въпрос за лица с констатирани новообразувания, класифицирани впоследствие(вкл. след хистология) за доброкачествени такива, поради което и са отразени в епикризите на всичките лица кодове по МКБ-10 за такива в рубриките D10-46.

В тази връзка при внимателен прочит на двете относими части на заповедите, които се твърди, че не са спазени, се установява, че за дейности, свързани с диагностика и лечение на пациенти с онкологични и онкохаматологични заболявания, забраната за планов прием е неотносима.

В разглежданите 11 случая е извършена именно такава диагностика – по установяване на характера на неопластичните синдроми, които са били доказани безспорно. Това, че впоследствие тези образувания са класифицирани като „доброкачествени“ е без значение, след като по заключение на вещото лице и растежа на едно доброкачествено иначе образувание в даден момент може да доведе до животозастрашаващо състояние, особено след като в девет от случаите се касае за разпространение на процеса в [заличен текст].

Или правилно е обосновано от първоинстанционния съд, че приетите за диагностика и лечение чрез планов прием ЗОЛ, за които са индикирани новообразувания, са били изключени от забраната, въведена в периодите на лечение по двете заповеди, тъй като медицинските дейности са били свързани именно с диагностиката им, която няма как да се осъществи, след като не са били налице индикации за приема им в условията на „спешност“.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По разноските.

С оглед изхода, разноски са дължат на МБАЛ „Болница Европа“ООД, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 500 лева за осъществената защита от адвокат за тази съдебна инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4644 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело №11816/2023 г. по описа на Административен съд – София град .

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр. София, [улица]да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Болница Европа“ООД със седалище в гр. София направените в тази инстанция разноски по делото в раз­мер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.