Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. Х. от гр. София, срещу Решение №9616 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело №4066/2024 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Декатлон България“ЕООД със седалище в гр. София срещу ЕР №22 от зас. №015 от дата 21.03.2024г. на НЕЛК, Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ.

Ответникът – Национална експерта лекарска комисия(НЕЛК) не взема становище по така депозираната касационна жалба.

Ответникът – „Декатлон България“ЕООД, чрез адв. Кумпикова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Претендира разноски.

Ответникът – ТЕЛК при УМБАЛ „св. Иван Рилски“ЕАД – Първи състав, не взема становище по така депозираната касационна жалба.

Ответникът – „АИППИМП Д-р Н. Д.“ЕООД, не взема становище по така депозираната касационна жалба.

Ответникът – Агенция за хората с увреждания, не взема становище по така депозираната касационна жалба.

Ответникът – РДСП – София град, не взема становище по така депозираната касационна жалба.

Ответникът – ТП на НОИ – София град, не взема становище по така депозираната касационна жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК.

Разгледана по същество за неоснователна.

За да отмени акта на специализирания състав на НЕЛК, първостепенният съд е приел, че органът е допуснал нарушения на съществени процесуални правила в хода на развитие на производството пред него.

Настоящият касационен състав намира изводът на първоинстанционния съд за законосъобразен.

Не е спорно, че произнасянето на НЕЛК, Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ, е по обжалван от осигурителя - „Декатлон България“ ЕООД болничен лис(БЛ) №Е20182610752, издаден на касационния жалбоподател на дата 04.08.2021г. от практиката на Д-р Н. Г. Д. в гр. София, [улица], с който е установено състояние на временна неработоспособност на А. Х. за времето 04-17 август 2021г., като е определен и режим на лечение „домашен-амбулаторен“, поради настъпило „общо заболяване“, като е вписана диагноза [заличен текст]. БЛ е издаден въз основа на съставен от лекаря Амбулаторен лист от същата дата с час на издаване 13,11 ч., в който в графа анамнеза е посочено, че лицето е от предния ден(което ще рече 03 август 2021г.) с клинични данни за [заличен текст].

Повод за развитие на производство е била жалба на работодателя –осигурител на Х. - „Декатлон България“ЕООД срещу така издадения му болничен лист с твърдения в жалбата, че служителят се е явил на работното си място в магазин на [улица] гр. София на 05 август 2021г., без да представи или съобщи за издаден му болничен лист и констатирано състояние на временна неработоспособност още от предния ден. Едва когато от работника са изискани обяснения за негова дейност при осигурителя, с оглед ангажиране на дисциплинарната му отговорност, последващо и чак след края на работния ден, е уведомен прекият ръководител за издаден болничен лист с период на неработоспособност от 04 август 2021г.

Или още от самото начало основното възражение на осигурителя касае оспорване периода на временната неработоспособност, а именно началната и дата – 04.08.2021г. Отделно и на следващо място е оспорено дали лицето действително е страдало в конкретния ден от заболяването, което е прието за основание за издаване на БЛ.

По тази жалба е налице произнасяне на ЛКК при ДКЦ „XXIII София“ООД с решение №600 от 29.09.2021г., в което е вписано, че комисията „потвърждава частично“ БЛ, а в мотивите листът е потвърден изцяло.

Това решение е било предмет на оспорване пред ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕАД – Първи състав, която с ЕР от 13.11.2023г. е потвърдила акта на ЛКК, въпреки че е констатирала липсва на каквито и да е изложени от ЛКК мотиви в издаденото от последната решение.

В провереното от съда ЕР на НЕЛК, Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ, е разгледал жалбата на осигурителя срещу акта на ТЕЛК, като е потвърдил изводите на произнеслите се по предвидения в закона ред органи на експертиза на временната неработоспособност, касателно издадения болничен лист на Х. и установеното с него общо заболяване.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че и ЛКК, и ТЕЛК, а и НЕЛК са разгледали изключително „тясно“, предмета на проверка извършван от тях по реда на чл.112 от Закона за здравето. Това е така, защото в актовете на органите на медицинската експертиза на работоспособността следва да има мотивирано произнасяне не само по относимите медицински въпроси, но и по цялостното съответствие на проверявания по реда за обжалване акт с материалноправните изисквания за издаването му.

По напрактика основното възражение на осигурителя, че незаконосъобразно е издаден БЛ, който включва и датата 04 август 2021г., няма никакво обсъждане, въпреки събраните данни, че самият Х. се е явил на работното си място на дата 05 август 2021г., след като е бил длъжен да спазва определения му режим на лечение „домашно-амбулаторен“ в издадения му ден преди това БЛ, за който е следвало да уведоми и осигурителя.

Правилно първостепенния съд е отбелязал, че при наличното поправяне на датата в представения по делото регистър на издалия БЛ лекар(а и тази на предходния издаден такъв под №1520), не са били събрани надлежни доказателства съобразно посоченото в чл.7 ал.1 от Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им. Следвало е НЕЛК да събере необходимата релевантна информация от регистъра, поддържан от НОИ, чрез която да се установи кога лекарят, издал БЛ чрез предоставяната от НОИ уеб-услуга е инициирал автоматичното генериране на уникалния номер(Е20182610752) на болничния лист, т.е. да се установи по този начин и момента на най-ранното му съществуване в правния мир.

Последващо и ако се установи, че този номер е генериран за това осигурено лице на друга, различна от датата 04 август 2021г., то е следвало да се провери дали е била изпълнена някоя от хипотезите на чл.9 ал.1, ал.4 или ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза, с визираните там конкретни предпоставки и дали те са били надлежно отразени в създадената медицинска документация.

На този основен спорен въпрос не е даден отговор нито с акта на НЕЛК, нито в тази на ТЕЛК или ЛКК, поради което и след като съдът не е сам инстанция по същество, то той не може да замести липсващата преценка на административния орган. Или законосъобразно първостепенният съд е отменил решението на специализирания състав на това основание.

Следва за пълнота да се отбележи, че в преписката, изпратена от РКМЕ към РЗИ – София град е налична и жалба изх. №5001-21-282#1 от дата 12.08.2021г. на Директор ТП на НОИ – София град срещу същия болничен лист, в която са посочени мотиви, че данните за БЛ са предоставени в регистъра на НОИ едва на 05 август 2021г. В тази връзка и доколкото е налице жалба и друг оправомощен субект по чл.112 ал.1 от Закона за здравето, НЕЛК, при новото разглеждане, ще следва да установи каква е била съдбата на жалбата на осигурителния орган, респ. защо същата не е била разгледана по установения за това ред в производство с жалбата на осигурителя(тъй като тази жалби също препятства стабилизацията на обжалвания болничен лист, независимо от произнасяне по тази на осигурителя с участието като заинтересована страна на ТП на НОИ – София град, но само когато правото на обжалване не е било упражнено от този субект).

По това, а и по останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.

По отношение на визираните в касационната жалба твърдения за допуснати нарушения на съществени процесуални правила от страна на административния съдия, касаещи непризоваване на лицето, след първото по делото открито съдебно заседание, то те се приемат за неоснователни. Видно е в тази връзка, че за о.с.з. на 18.06.2024г. заинтересованата страна А. Х. не е бил призован, поради което съдът не е дал ход на делото, разпоредил е неговото призоваване. Такова е извършено с изпращане на призовка за страна, получена редовно на дата 08.07.2024г. Съобразно новелата на чл.138 ал.2 АПК „На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден“. В този смисъл от първоинстанционния съд не е било допуснато нарушение, касаещо неуведомяване на страната за следващите по делото съдебни заседания.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По разноските.

С оглед изхода, разноски са дължат на „Декатлон България“ЕООД, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 1 440 лева, представляващи заплатено възнаграждение за упълномощения адвокат за осъществената защита пред касационната инстанция, съобразно представения списък на разноските. С оглед на това следва А. Х. да бъде осъден да заплати на дружеството сумата от 1 440 лева разноски за тази съдебна инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9616 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело №4066/2024 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА А. Л. Х. от гр. София да заплати на „Декатлон България“ЕООД със седалище в гр. София разноски по делото за тази инстанция в раз­мер на 1 440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева.

Решението е окончателно.