Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет на Република България чрез правен съветник Р. Я. Иванова срещу решение № 7296/03.07.2025 година на тричленен състав на Върховен административен съд по адм.д. № 11718/2024 година. С последното е отменена разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 02.03.2018 г.), в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование". Релевира касационния основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Приема за правилни изводите на съда, по отношение на Постановление № 242 от 22.10.2002 г. на Министерския съвет, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като при изготвяне, приемане и влизане в сила на измененията не са действали административнопроизводствените правила, предвиждащи изготвянето на мотиви към проекта на нормативен акт, за публично оповестяване на проекта на нормативен акт, заедно с мотивите към него, както и за провеждане на обществени консултации. Сочи, че е неправилен и необоснован изводът на съда, че такива съществени нарушения са допуснати по отношение на измененията на разпоредбата, извършени с Постановление № 177 от 07.08.2012 г. на Министерския съвет и Постановление № 186 от 22.07.2016 г. на Министерския съвет. Обосновава, че по делото са представени доклади, които съдържат всички необходими реквизити, съгласни чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и всички изисквания на закона са спазени. По отношение на материалната законосъобразност на акта твърди, че изводите на съда са неправилни, формални и необосновани. Посочва, че съдът неправилно се позовава на чл. 94, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО), като твърди, че в Постановление № 90 от 26.05.2000 г. на Министерски съвет се съдържат условията, на които трябва да отговарят студентите, за да получат стипендия от държавния бюджет, от което следва, че не е налице противоречие между нормативни актове от различна степен, а в подзаконов нормативен акт са уредени обществени отношения, за които в закона няма уредба. Посочва, че изключването на студенти, които се обучават срещу заплащане от правоимащите лица за получаване на стипендии от държавния бюджет е израз на държавната политика в областта на висшето образование. Според касатора съдът посочва нормата на чл. 8 от ЗВО без да я анализира, като изводите му са в противоречие с Решение № 5 от 09.04.2024 г. на Конституционния съд по к.д. № 20/2022 г. Излага съображения, че средствата за стипендии се осигуряват от държавния бюджет (т.е. ограничен публичен ресурс), като законодателят е дефинирал лицата, които могат да получават, като е определил, че това са тези, чието обучение държавата субсидира, като средствата имат своето целево предназначение и се разпределят по определен от държавата ред. Обосновава, че предвиденото в оспорената разпоредба на Постановление № 90 от 26.05.2000 г. на Министерски съвет студентите платено обучение да бъдат изключени от правото да получават стипендии от държавния бюджет, произтича от закона, а не е въведено като първична уредба в подзаконовия нормативен акт. Посочва като неотносими към спора изводите на съда относно нормата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. В заключение твърди, че в оспорената разпоредба не е налице дискриминация по отношение на студентите, обучаващи се срещу заплащане, с оглед непредоставянето на стипендия от държавния бюджет. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение.

Ответниците, С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К., оспорват касационната жалба като неоснователна. Представят списък с разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, петчленният състав на Върховния административен съд приема същата за подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К. срещу чл. 1, ал. 1, т.1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., посл. изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 07.11.2023 г., в сила от 01.07.2023 г.) по отношение на думите „в редовна форма на обучение“ и „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование“.

С Решение № 7062 от 10.06.2024 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение, по адм. дело № 2788/2024 г.,е отменена разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., изменена с ПМС № 27 от 23 февруари 2018 г. и обн., ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 2.03.2018 г.), по отношение на думите „в редовна форма на обучение“ и „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование“. Съдът е осъществил контрол върху процедурата по приемане на Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации, и процедурата по приемане на Постановление № 27 на Министерски съвет от 23 февруари 2018 година, с което обжалвания административен акт е изменен, като е обосновал, че при издаване на ПМС № 27/23 февруари 2018 година са допуснати съществени процесуални нарушения, като мотивите от доклада на министъра на образованието и науката не съдържат информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал.2, т.1,2 и 4 от ЗНА. С това съдът е обосновал процесуална незаконосъобразност на обжалваното норма в частта на израза: „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование“. В частта на израза: „в редовна форма на обучение“ тричленният състав на ВАС е приел, че ЗВО борави единствено с понятието „студенти“ и „докторанти“, като условие за получаване на стипендии е единствено те да са учащи и отличния успех. Недопустимо е въвеждането на разграничение в категориите лица – учащи се в редовна форма, за първи път в подзаконовия нормативен акт, ако законодателят не го е сторил със закона, в изпълнение на който е издаден същият този акт, поради което е приел, че този текст е добавен в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Решението е обжалвано и с Решение № 13203 от 05.12.2024 г. по адм. дело № 8906/2024 г. на 5-членен състав на ВАС същото е отменено, в частта с която е отменена разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации, по отношение на израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование" и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Петчленният състав на ВАС е приел, че процесното изменение на разпоредбата с добавяне на израза „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование“ от т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет е извършено с приети три изменения на текста, както следва: С ПМС № 242 от 22 октомври 2002г. са допълнени думите „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за висшето образование“, С ПМС № 177 от 07 август 2012г. в т. 1 след думите „по реда на чл. 21, ал. 2“ е добавено „ и 3“, С ПМС № 186 от 22 юли 2016г. в чл.1, ал. 1, т. 1 след думите „по реда на“ е добавено „чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б"“. Приел е, че тези изменения не са обсъдени от тричленния състав на ВАС, не са събрани и доказателства в тази насока, поради което и извода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е необоснован, не е обсъдена процедурата, с която е изменен обжалвания текст, а е обсъдена процедурата по приемане на ПМС № 27 от 23 февруари 2018 г., с което изменение обаче са добавени единствено думите „и граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство“, които не са предмет на обжалване в производството. В останалата част, с която се отменя разпоредбата от чл. 1, ал. 1, т.1 на Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет, в частта на думите „в редовна форма на обучение“, петчленният състав е оставил в сила решението.

След връщане на делото тричленният състав на ВАС с обжалваното в настоящото производство решение № 7296/03.07.2025 година по адм.д. № 11718/2024 година, приема, че оспорената по делото разпоредба на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 02.03.2018 г.), в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование" следва да бъде отменена. Тричленният състав на ВАС с оглед указанията дадени с Решение № 13203 от 05.12.2024 г. по адм. дело № 8906/2024 г. на 5-членен състав на ВАС е обсъдил процесните три постановления, с които са изменени обжалваните разпоредби и е приел, че при издаването на оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 143, т. 3 от АПК по отношение на измененията на разпоредбата, извършени с ПМС № 177 от 07 август 2012 г. и ПМС № 186 от 22 юли 2016 г., поради неизпълнение на изискванията по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, както и на тези по глава Пета, раздел Трети от АПК, касаещи изработването на проекта, публикуването и приемането му. Съдът намира, че към приетите по делото с ПМС № 177 от 07 август 2012 г. и ПМС № 186 от 22 юли 2016 г., са приложени доклади от министъра на образованието, младежта и науката и заместник министър председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, но в тях липсват реквизитите по чл. 28, ал.2 ЗНА. Не се установяват причините за направените изменения и целите; липсва анализ на приложимото право на ЕС, преценка за пропорционалност на ограничението. На самостоятелно основание не са представени доказателства за публикуване на проекта и мотивите на интернет страницата на съставителя в нарушение на чл. 26, ал.2 ЗНА, както и за задължително обсъждане на проекта, становищата, предложенията и възраженията, съгласно чл. 77 АПК. Относно извършеното с ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г. изменение на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет, с което след думите „в страната“ се поставя запетая и се добавя "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за висшето образование" съдът е посочил, че същото е направено преди влизане в сила на АПК, при действието на ЗАП и ЗНА (в относимата редакция ДВ. бр. 65 от 21 юли 1995 г.) и отменения Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (приет с ПМС № 209 от 25.11.1999 г., обн. ДВ. бр. 103 от 30 ноември 1999 г., отм. ДВ. бр. 84 от 21 октомври 2005 г.), поради което не се установяват съществени процесуални нарушения, досежно извършеното с ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г. изменение на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. По отношение на материалната законосъобразност, съставът на ВАС е приел, че направените с ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г., ПМС № 177 от 07 август 2012 г. и ПМС № 186 от 22 юли 2016 г. изменения и допълнения на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ПМС № 90 от 26 май 2000 г. са материално незаконосъобразни. Обосновал е, че ЗВО урежда правото на стипендия на студентите в държавните висши училища, като не предвижда разграничение между студентите, чието обучение е субсидирано от държавата и приеманите за обучение срещу заплащане студенти, като от законодателя е използвано единствено понятието „студенти“, без да се прави подобно диференциране в зависимост от обстоятелството дали обучението е платено или е субсидирано от държавата, и с въвеждането на подобно разграничение, подзаконовият нормативен акт е ограничил правото на стипендия на студентите, приемани за обучение срещу заплащане. Обосновал е, че създаденото с измененията и допълненията на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. ограничаване на правото на получаване на стипендия на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, е в нарушение на принципа за равенството на гражданите пред закона и недопускане на привилегии, основани на имуществено състояние, установен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, както и, че противоречат и на чл. 3, буква "в" от Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният петчленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не сочи възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Но твърди, че поради „технически пропуск“ от страна на МС не е представена цялата административна преписка, която се представя пред настоящия петчленен състав на ВАС в рамките на второ по ред касационно производство.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт:

Първоинстанционният съд, въз основа на анализ на събраните в хода на производството доказателствени средства, е установил фактическа обстановка относно релевантни за решаването му факти, която се споделя от петчленния състав на ВАС, като съответстваща им.

Без да повтаря установяванията при предходното разглеждане на спора по инстанции относно компетентността, процедурата и приложението на материалния закон, настоящият петчленен състав на ВАС приема за неоснователно възражението на касатора досежно същността на спора при новото разглеждане на същия.

Видно от протокол от 14.04.2025 година по адм.д. № 11718/2024 година по описа на ВАС, пълномощникът на МС, правен съветник Иванова на въпрос на съда изрично е заявил, че е представил цялата административна преписка по Постановленията, съгласно указанията на петчленния състав на ВАС по адм.д. 8906/2024 година. Съдът е постановил решението си по адм.д. № 11718/2024 година по описа на ВАС съобразно така представените доказателства и изявлението за пълнота на преписката по сочените Постановления на МС, като изводите му са напълно съответстващи на доказателствата по делото.

При новото, второ по ред разглеждане на делото от 5-членен състав на ВАС, правен съветник  за МС прави изявление за непълнота на преписката и представя писмени доказателства, наименувани като: 1. Административна преписка по приемането на Постановление № 177/07.08.2012 г.: Доклад от С. И. - министър на образованието, младежта и науката; Проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Постановление № 90 на Министерски съвет от 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации; Становища на министерствата по проекта и справка за отразяването им; Проект на съобщение за средствата за масово осведомяване; Доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 26 от ЗНА. 2. Административна преписка по приемането на Постановление № 186/22.07.2016 г.: Доклад на М. К. - заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката; Проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Постановление на Министерски съвет № 90/26.05.2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научните организации; Одобрена финансова обосновка; Становища на министерствата и на ведомствата; Справка за отразяване становищата на министерствата и на ведомствата; Проект на съобщение за средствата за масово уведомяване.

Настоящият петчленен състав на ВАС приема, че анализиринето на представените доказателства не променя крайният извод на състава на ВАС по адм.д. № 11718/2024 година за допуснати съществени процесуални нарушения при приемането на ПМС № 177 от 07 август 2012 г. и ПМС № 186 от 22 юли 2016 г., както и за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба в посочената от съда част. На първо място: прилагането на непопълнени таблични справки, без дата и без мотиви, не може да се приеме като доказателство за обсъждане на предложения, забележки, мотиви; нито недатирани съобщения до средства за масови информация могат да се приемат като изпълнение на задължения за публикуване на мотиви/доклади/проекти.

Предвид представените писмени доказателства едва при второто разглеждане на делата пред 5 – членен състав на ВАС, дори и да се направят нови фактическия установявания в частта досежно процедурата по приемане на ПМС № 177 от 07 август 2012 г. и ПМС № 186 от 22 юли 2016 г., не се променя по никакъв начин крайния извод на първоинстанционния съд при второто разглеждане на делото за материална незаконосъоразност на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 02.03.2018 г.), в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование.

Предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 02.03.2018 г.), в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование.

Промяната на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 на ПМС № 90 от 26 май 2000 г. с добавяне на израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование" е извършена с приети три изменения и допълнения, извършени съответно с ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г., с което след думите „в страната“ се поставя запетая и се добавя "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за висшето образование"; с ПМС № 177 от 07 август 2012 г. в т. 1 след думите "по реда на чл. 21, ал. 2" е добавено "и 3" и с ПМС № 186 от 22 юли 2016 г. в чл. 1, ал. 1, т. 1 след думите "по реда на" е добавено "чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и“. ПМС № 90 от 26 май 2000 г. е издадено на основание чл. 9, ал. 3, т. 8 от Закона за висшето образование, съгласно който Министерският съвет утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища.

Правото на образование е гарантирано от чл. 53 Конституцията на Република България (КРБ), съгласно който всеки има право на образование. Чл. 53 от КРБ третира правото на образование като основно право на гражданите. Разпоредбата на чл. 2 от Допълнителния протокол на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи прогласява правото на образование като основно човешко право, свързано с развитието на личността, като въвежда забрана за лишаване на когото и да било от него. Това право, съобразно законово дефинираното му съдържание, се упражнява ефективно в избрано от лицето училище и вид обучение съобразно личните предпочитания и възможности.

Правото на образование и придобиването на знания се стимулира с отпускане на стипендии.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 12 ЗВО студентите и докторантите имат право да получават стипендии. С тази разпоредба е въведено общо право на всички с оглед на качеството им на студенти да получават стипендии. Според ЗВО е достатъчно качеството на „учащ студент“, за да се получава стипендия за отличен успех. Независимо от формата на обучение - субсидирано или срещу заплащане, студентите изучават еднакви учебни дисциплини и към тях има еднакви изисквания за проверка и оценка на знанията и уменията при полагане на семестриалните изпити, които се изучават, като от значение за правото на стипендия за студентите обучаващи се в държавните висши училища е само критерия “среден семестриален успех”, без да се прави разграничение между студентите по отношение на реда, по който са приети.

По силата на чл. 94, ал. 1 ЗВО студентите и докторантите имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, стипендии, учредени от висшите училища, и стипендии на физически или юридически лица. Така утвърденото право на студентите да получават стипендия е без разграничение между платено обучение и обучение на останалите студенти и докторанти. Единственото разграничение по закон е във вида на получаваната стипендия, като се дава законова възможност на всеки един студент да кандидатства за стипендия не само от държавния бюджет, учредена от висшето училище, но и за такава, предоставена от физическо или юридическо лице.

Със ЗВО държавата създава достъп до висшето образование и условията за неговото свободно развитие, като Министерски съвет утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища съгласно чл. 9, ал. 3, т. 8 ЗВО. В съответствие с тази разпоредба е издадено и Постановление №90/26.05.2000 г., съгласно което Министерски съвет е стеснил приложното поле на закона, с подзаконов нормативен акт, като е определил, че стипендии се отпускат само на лицата учащи се по държавна поръчка.

Настоящият петчленен състав приема на първо място, че е недопустимо въвеждането на разграничително условие за получаване на стипендия в категориите лица, поставено като критерии за първи път в подзаконов нормативен акт. В случая е налице противоречие межди ЗВО и Постановление №90/26.05.2000 г. На следващо място текстът в ПМС № 90/26.05.2000 г. поставя в по-неблагоприятно положение студентите в платена форма на обучение в сравнение с формата на обучение по държавна поръчка. Така наложеното разграничаване поставя една група студенти в неравностойно положение спрямо друга, без да е основано на критерий, предвиден в закона или произтичащ от закона. Налице е нееднакво третиране на студентите в платена форма на обучение, чрез изключването им от правото да получават стипендии само въз основа на вида на техния прием.

Посоченото е и нарушение на принципа на равенство пред закона и на задължението за еднакво третиране, установени в чл. 6, ал.2 от КРБ. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора за неотносимост на разпоредбата към разглеждания спор. Равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължение за еднаквото им третиране. В случая студентите в платена форма на обучение не са еднакво третирани с останалите студенти по отношение на получаване на стипендия. Неоснователен е и изводът на касатора за липса на дискриминация по отношение на тези студенти, тъй като тази група лица не се намират в сравними сходни положения със студентите, които се обучават със средства от държавния бюджет. Всички студенти без значение от формата на обучение се намират в идентично фактическо и правно положение. Обучението на двата вида студенти не се различава с оглед изискванията за съответната специалност по учебен план.

Безспорно оспорената разпоредба на ПМС № 90/26.05.2000г. установява нееднаквото третиране на студентите приети в държавни висши училища срещу заплащане, въз основа на признаците лично положение и имуществено състояние, както и на признаци, установени в международен договор, по който Република България е страна, предвид разпоредбата на чл. 3, б. “в” от Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, по силата на която не се допускат никакви различия от страна на държавните органи по отношение на учащите се при предоставянето на стипендии, освен различията, основани на техния успех. Изключването на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, от кръга на лицата, които имат право на стипендия, не представлява различие, основано на техния успех или нужди по смисъла на чл. 3, буква "в" от Конвенцията.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което атакуваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, представените доказателства и своевременното искане, на ответниците - С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К. се дължат разноски по делото в общ размер на 80,00 лева, от които 50,00 лв. за заплатени общо държавни такси пред ВАС и 30,00 лв. държавна такса за обявление в „Държавен вестник“, съгласно представен списък с разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7296/03.07.2025 година на Върховния административен съд по адм.д. № 11718/2024 година.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България, гр. София да заплати на С. Л. Н. с [ЕГН], П. В. К. с [ЕГН], П. Е. Ф. с [ЕГН], Г. И. Д. с [ЕГН] и М. С. К. с [ЕГН], разноски по делото в общ размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.