Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане, подадено от Н. Й. Ц., [ЕГН], с адрес град Ботевград, [улица]чрез адвокат М. Стоянова за отмяна на влязло в сила Решение № 12332/14.11.2024г., постановено по aдм.д.№ 5085/2024г. по описа на ВАС, първо отделение, с което е отменено Решение № 379/26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 116/2024 г. по описа на Административен съд - София-област и е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 01- 230 - 6500/122 #4 от 15.01.2024 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие" — rp. София. Като правно основание на искането за отмяна е посочено основанието по чл. 239, т. 5 от АПК.
Искателят твърди, че е лишен от правото на защита в две съдебни инстанции, тъй като спорът не е разгледан по същество от първоинстанционния състав, който е отменил оспорения пред него административен акт, без да изложи мотиви относно материалната му законосъобразност. Поддържа, че касационният състав на първо отделение на ВАС е отменил съдебния акт на първата инстанция, като на основание чл. 221, ал. 2 от AПK за първи път е решил спора по същество и се е произнесъл с окончателно решение. т.е. спорът е разгледан по същество единствено от касационния състав на ВАС, постановил решението, чиято отмяна се иска.
Ответникът по молбата - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие" — rp. София оспорва като неоснователно искането за отмяна по подробно изложени доводи в писмено възражение.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК.
Разгледано по същество искането за отмяна е основателно на посоченото основание-чл. 239, т. 5 АПК.
Производството по делото е образувано пред Административен съд София-област по жалба на Н. Й. Ц. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 01- 230 - 6500/122#4 от 15.01.2024 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие" — rp. София. С Решение № 379/26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 116/2024 г. по описа на Административен съд - София-област е отменил гореописания АУПДВ. В мотивите на решението е посочено, че "липсата на издадено уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. по отношение извършените оторизации и плащания по подаденото заявление за подпомагане, и издаването на АУПДВ при отсъствието на подобен акт, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е ограничена възможността на заявителя да изложи своите възражения срещу констатациите на проверяващите органи, което респективно го е лишило от упражняването на ефективна защита на засегнатите му права и интереси". По изложените мотиви съдът е приел, че процесният АУПДВ, като постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, се явява незаконосъобразен, поради което се следва неговата отмяна.
Решението на АССО е обжалвано пред Върховния административен съд, който с Решение № 12332/14.11.2024г., постановено по aдм.д.№ 5085/2024г. е отменил Решение № 379/26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 116/2024 г. по описа на Административен съд - София-област и е отхвърлил жалбата на Н. Й. Ц. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 01- 230 - 6500/122#4 от 15.01.2024 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие" — rp. София.
Н. Й. Ц. е недоволна от окончателното решение на Върховния административен съд, първо отделение и го оспорва по реда на извънредния способ за отмяна на влязло в сила решение, позовавайки се на разпоредбите на чл. 237 и чл. 239, т. 5 АПК. В искането за отмяна са изложени оплаквания, че вследствие на нарушаване на съответните правила е нарушено правото на защита на страната в производството- основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Това твърдение е мотивирано с факта, че първата инстанция не е разгледала съществото на спора, а е отменила акта само заради нарушение на административнопроизводствените правила.
С разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК е уредено основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, което предвижда три хипотези, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе адекватно участие в процеса, поради което законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се за спорното право факти или доказателства.
В случая първоинстанционният съд е отменил процесния АУПДВ единствено поради нарушение на административнопроизводствените правила – приел е, че липсата на издадено уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е съществено нарушение и само на това основание е отменил акта. В мотивите на съдебното решение не са изложени никакви съображения за материалната законосъобразност на административния акт. Не са обсъдени подробните оплаквания в първоинстанционната жалба относно оспорването на констатациите, обективирани в доклада за проверка на място, които са цитирани в оспорения АУПДВ, както и твърдението, че са неверни констатациите в АУПДВ, че върху площите не са осъществявани агротехнически мероприятия, както и че същите са недопустими са подпомагане.
Спорът е разгледан по същество единствено от касационния състав на ВАС,първо отделение, постановил решението, чиято отмяна се иска. В него е посочено, че липсата на Уведомително писмо неправилно е прието от първостепенният съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които опорочават крайният акт - АУПДВ. След горния извод обаче вместо да върне делото за ново разглеждане на спора от първоинстанционния съд за първи път касационната инстанция е разгледала оплакванията срещу АУПДВ, като е приело, че "установеното при извършената проверка на място за времето от 04.10.2022 г. до 24.10.2022 г. от органа е, че е налице недопустима култура за подпомагане и това е безспорно установено и не е спорен факт между страните по делото." Този извод на касационната инстанция противоречи на подробно посочените още в първоинстанционната жалба оплаквания срещу констатациите в доклада за проверка на място и констатациите в АУПДВ, от които е видно, че точно този факт е спорен между страните. В случая и двете инстанции не са се произнесли по това спорно обстоятелство - първата, защото е отменила акта само на процесуално основание, а касационната - тъй като е счела факта за безспорен. Освен това касационната инстанция е приела, че жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства от съответните държавни институции за наличието на форсмажорни обстоятелства относно изсъхването, респ. измръзването на вишневите дръвчета, без да отчете обстоятелството, че първоинстанционният съд не е събирал такива доказателства и не е изложил мотиви по този спорен факт.
Съгласно разпоредбата на чл. 131 АПК, съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, т. е. развиват се в две отделни и самостоятелни производства. Първоинстанционният съд е този който следва да разгледа спора по същество, като именно пред този съд се реализира в най-пълен обем процесуалното право на страната да участва в процеса, като релевира възражения за незаконосъобразност и да сочи доказателства, които съдът следва да събере, и след като извърши собствен анализ на установените факти, да формира правни изводи, които да мотивират произнесения съдебен акт. Касационната инстанция, съгласно уредбата, предвидена в Административнопроцесуалния кодекс, е контролно-отменителна и нейната задача е да провери валидността, допустимостта и правилността на постановеното от първата инстанция съдебно решение. С решението, чиято отмяна се иска, касационният състав на ВАС е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил жалбата срещу АУПДВ, като е решил спора по същество и се произнасъл с окончателно решение.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че касационната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 131 АПК, вследствие на което страната е лишена от възможност да упражни правото си на защита по същество пред две съдебни инстанции. Това нарушение на процесуалните правила лишава страната от възможност да защити правата си като формулира и аргументира доводи по отношение на фактическите установявания, възприети за първи път в касационното съдебно решение. Допуснатото нарушение дава основание за отмяна на съдебното решение, като с оглед осигуряване на възможност за разглеждане на спора от две съдебни инстанции, така както изисква императивната разпоредба на чл. 131 АПК, следва да се отмени и първоинстанционния съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-област.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че следва да бъде отменено Решение № 12332/14.11.2024г., постановено по aдм.д.№ 5085/2024г. по описа на ВАС, и Решение № 379/26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 116/2024 г. по описа на Административен съд - София-област. След отмяната делото следва да се върне на Административен съд София-област за ново разглеждане от друг състав на съда, като само по този начин ще се гарантира спазване на изискването на чл. 131 от АПК за двуинстанционно съдебно производство във връзка с оспорване на административен акт.
При този изход на делото и с оглед тълкуването, дадено в т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г. разноски по делото не се дължат.
Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 239, т. 5 АПК Решение № 12332/14.11.2024г., постановено по aдм.д.№ 5085/2024г. по описа на ВАС, както и Решение № 379/26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 116/2024 г. по описа на Административен съд - София-област.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-област.
Решението не подлежи на обжалване.