Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на "Хидроенерджи - БГ" ООД срещу решение № 945/24.02.2025 г. по адм. дело № 1147/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на задължение № П-22000123222414/21.05.2024 г., издаден от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София, потвърден с Решение № АУ-8/31.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП София.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Директорът на ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител надлежно упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявената жалба за неоснователна, а административният акт за законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Административният съд е стигнал до извод, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу него.
Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.
Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано — пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
С оспорения в настоящото производство Акт за установяване на задължение № П-22000123222414/21.05.2024 г. е констатирано, че оспорващото дружество, като производител на електрическа енергия, не е заплатило изцяло дължимите целеви вноски към ФСЕС, определени по реда на Пар. 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБПЗОК за 2022 г. и с оспорения АУЗ е установено публично държавно вземане в размер на разликата между дължимите целеви вноски към ФСЕС, определени по реда на Пар. 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБПЗОК за 2022 г. и целевите вноски, които лицето е изчислило по Пар. 8, ал. 1 от същия закон в общ размер на 199 761,59 лева по периоди, както следва: за м. декември 2022 г. – сума за довнасяне в размер на 78 335,97 лева, за м. януари 2023 г. – сума за довнасяне в размер на 50 979,03 лева, за м. февруари 2023 г. – 34 485,98 лева, за м. март 2023 г. – сума за довнасяне в размер на 21 641,10 лева, сума за довнасяне за м. април 2023 г. – 14 319,51 лева. За невнесените в срок дължими целеви вноски с АУЗ е начислена и съответната лихва за забава в общ размер на 32 487,85 лева. В АУЗ органът по приходите е посочил, че, доколкото „ХИДРОЕНЕРДЖИ – БГ“ ООД има валиден и действащ договор за компенсиране с премии, сключен с ФСЕС, със срок на действие до 10.07.2029 г., дружеството е задължено да подава декларации с данни за дължимите целеви вноски и да внася същите съгласно Пар. 8, ал. 7 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г. и целевите вноски е следвало да бъдат с изчислен размер по Пар. 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.
Тези съображения са приети за основателни от решаващия състав на първоинстанционния съд, което настоящата инстанция счита за неправилно и необосновано заключение.
Съдът намира, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяването на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението. В настоящия случай няма данни това изискване на закона да е изпълнено. Няма данни конкретно органът по приходите изрично да е поканил декларатора (оспорващото дружество) да отстрани по предвидения в закона ред несъответствията в подадените декларации. В описаната фактическа обстановка фактът, че не е спазен редът по чл. 103 от ДОПК от органа по приходите, издал оспорения АУЗ, обосновава отмяна на акта само на това основание. Жалбоподателят действително е бил лишен от правата му, предоставени по закон и гарантиращи правото му на участие в производството – като сочи и представя доказателства и изразява становища по събраните от административния орган доказателства, в защита на твърденията си и правата си.
В разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ДОПК се съдържа процедура по отстраняване на несъответствията в декларация, подадена от данъчен субект и данните, които съществуват при приходната администрация или трети лица, на декларатора се изпраща покана за отстраняване на установените несъответствия в 14-дневен срок от съобщението. В процесния случай такава покана по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК не е изпращана на подателя на декларацията. Освен това в разпоредбата на чл. 107 ДОПК, в която се съдържа правомощието на органа по приходите да издаде АУЗД е налице изрично позоваване на чл. 103 ДОПК, което означава, че процедурата по чл. 103 ДОПК следва да бъде изпълнена и едва когато несъответствията въпреки указанията на органа по приходите не бъдат отстранени, да се издаде АУЗ.
На следващо място, неправилно първоинстанционният съд приема, че не е налице основание за подаване на декларация от страна на Касатора за дължимите целеви вноски на основание §8, ал. 1 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022г., ЗДБО за 2022г. и ЗБНЗК за 2022г., а следвало да бъде подадена декларация на основание §8, ал. 3, т. 2 от същия закон. Безспорно се явява обстоятелството, че касаторът е изпълнил задължението си и е подал надлежно декларации към ФСЕС за м. 12.2022 г.? м. 01.2023 г., м. 02.2023 г., м. 04.2023 г. и м. 05.02.2023 г. с декларирани вноски на основание §8, ал. 1 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022г., ЗДБО за 2022г. и ЗБНЗК за 2022г. Подаването на процесиите декларации е обусловено от липсата на валиден Договор за премии №ВЕИ-291/23.08.2019 г., сключен между „Хидроенерджи-БГ“ ООД и ФСЕС. Съгласно т. 25 от Договора за премии, съшият е със срок до края на месеца, в който е подадено последното заявление на производителя и са изпълнени условията по т. 6 за изплащане на премия за количеството електрическа енергия, произведено от енергийния обект. Доколкото по делото не са налице данни производителят да е подавал заявления за изплащане на премии, то Договор за премии № ВЕИ-291/23.08.2019 г., сключен между "Хидроенерджи-БГ" ООД и ФСЕС е прекратен.
От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на административния акт.
Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 54 428 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 945/24.02.2025 г. по адм. дело № 1147/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение № П-22000123222414/21.05.2024 г., издаден от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София, потвърден с Решение № АУ-8/31.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП София.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на “ХИДРОЕНЕРДЖИ-БГ“ ООД, с ЕИК 101747593, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ж.к. Запад, бл. 40, ет. 5, ап. 9 сумата от 54 428 лв., разноски за две инстанции.
Решението е окончателно.