Производство по чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр. Севлиево против решение № 46/14.01.2025 г. по адм. дело № 340/2024 г. на Административен съд – Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Габрово не изразява становище.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
С решение № 46/14.01.2025 г. по адм. дело № 340/2024 г. Административен съд – Габрово е отхвърлил жалбата на МБАЛ“Д-р Стойчо Христов“ – гр. Севлиево срещу заповед за налагане на санкции № 07/РД-26-ЗСЛЗ-216 от 16.08.2024 г. на директора на РЗОК-Габрово. Присъдил е разноски.
Приел е, че оспореният акт не страда от пороците по чл.146 АПК, което прави оспорването неоснователно.
Решението е правилно.
По делото е установено, че директорът на РЗОК – Габрово е разпоредил извършването на тематична, извънпланова, първична проверка на лечебното заведение за болнична помощ – жалбоподател по делото, за контрол на договор № 070247 от 18.10.2023 година, за съответствие с общите и специални условия на НРД за МД 2023-2025, Приложения № 17, 18 и 19 от НРД за МД 2023-2025 и ЗЗО, във връзка с анализ на постъпващата информация по чл. 405 от НРД за МД 2023-2025, по чл. 13 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1-3 от ЗБНЗОК за 2024 година – контрол преди заплащане на дейност за м. юни 2024 година.
За резултатите от извършената проверка е изготвен протокол № 357/28.06.2024 година, като болничното заведение е подала възражение досежно отразените в него констатации.
Арбитражната комисия се е произнесла с решение № РД-26-АР-3 от 26.07.2024 година, с което е потвърдила констатациите на лекарите – контрольори, отразени в констативния протокол.
При издаване на оспорения пред първоинстанционния съд санкционен акт административният орган се е позовал на фактическите установявания, посочени в Протокол № 357 от 28.06.2024 година и арбитражното решение, които са възпроизведени накратко в заповедта, а размерът на санкцията е определен след извършена преценка по чл. 454 от НРД за МД 2023-2025.
Пациентите по двата случая (ИЗ № 2473/2024 г. и № 2554/2024 г.), за които са констатирани нарушения са хоспитализирани по КП № 158 и за всеки един от тях не са установени индикации за хоспитализация.
Допуснатите нарушения са по чл. 321, т. 5, б. „а“ от НРД за МД 2023-2025 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО.
И двамата пациенти са били приети по спешност с анамнези – абсцес на първи пръст на дясното ходило, като лекарите-контрольори са намерили, че параклиничните изследвания не потвърждават диагнозата Абсцесус дигити I педис декстра и случаите са без индикации за хоспитализация по КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“, като извършените оперативни процедури са обект на извънболничната медицинска помощ, включени в пакета на специалиста по хирургия.
И за двата случая Арбитражната комисия е приела, че липсват индикации за хоспитализация по КП № 158, доколкото не се установява инфекция, каквато се изисква да е налична за прием в лечебно заведение от болничната помощ.
Тези изводи се подкрепят и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗО, в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ.
Санкциите, наложени за процесните нарушения са в предвидените от закона граници и са нормативно обосновани. Макар и лаконични, но са налице конкретни мотиви във връзка с упражнените от административния орган дискреционни правомощия при тяхното налагане.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46/14.01.2025 г. по адм. дело № 340/2024 г. на Административен съд – Габрово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.