РЕШЕНИЕ

№ 11217

София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

   
Председател: РУМЯНА БОРИСОВА
Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА
СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
     
при секретар Станка Ташкова и с участието
на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното
от съдията Светослав Славов  
по административно дело № 7291/2025 г.
 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ГИП – 60“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, [адрес], представлявано от управителя Д. Тодорова, подадена чрез процесуалния представител адв. Я. Димитров от Адвокатска колегия – София, против решение № 1115 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело № 490/2024 г. от Административен съд – Русе, с което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против Решение изх. № 03-260-РД/589 от 30.05.2024 г., издадено изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Касационния жалбоподател - „ГИП – 60“ ЕООД, редовно призован. В съдебно заседание се представлява от адв. Я. Димитров, който заявява становище с което поддържа касационната жалба по наведените доводи за неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Моли съда да постанови решение с което да бъде отменено.Претендира присъждане на направените по делото разноски за които прилага списък съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, както и доказателства за тяхното заплащане. Представя писмени бележки.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение № 1115 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело № 490/2024 г. от Административен съд – Русе, е отхвърлена жалбата на „ГИП – 60“ ЕООД, против Решение изх. № 03-260-РД/589 от 30.05.2024 г., издадено изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С него на основание чл. 20 и 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 21, т. 1 от ПМС № 114/2022 г. е отказано да бъдат предоставени средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на кандидат „ГИП – 60“ ЕООД с предложение за изпълнение на инвестиция (ПИИ) с № BG-RRP-6.004-2493, подадено по Процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“.

За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че решението, е издадено от компетентен орган и в изискваната от закона форма. Спазени били процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответствало и на целта на закона, поради което същото е законосъобразно.

В тази насока първоинстанционният съд е приел, че установената фактическа обстановка не се оспорва от страните, а спорът е правен и се свежда до това, към коя дата следва да се извърши проверка дали „ГИП – 60“ ЕООД се намира в затруднено положение, съгласно чл. 1, § 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14.12.2022 г. – дали към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиция (ПИИ), или към края на годината, предхождаща подаването на ПИИ. Изложил е мотиви, че процедурата за подбор на ПИИ е с краен срок за кандидатстване 20.12.2023 г. и към тази дата финансовата година не е приключила. Следователно последната приключила финансова година е 2022 г., а съобразно Условията за кандидатстване е налице изрично подчертаване, че оценяването ще се извърши въз основа на предоставени по служебен път счетоводни документи от Националния статистически институт за годините, предхождащи подаване на ПИИ. Прието е от съда, че не е спорно по делото, че съгласно чл. 2, § 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17.06.2014 г., към 31.12.2022 г. дружеството е било предприятие в затруднено положение, тъй като общият размер на собствения му капитал е отрицателна величина - минус 1012 хиляди лева, която надвишава половината от записания акционерен капитал, който е на обща стойност 5000 лева. Изложеното е мотивирало съда да приеме, че административният орган е постановил законосъобразно решение за отказ от предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Спорът по делото действително е правен и той обхваща преценката към коя дата следва да се извърши проверката за това, че кандидатът не е „предприятие в затруднено положение“ по смисъла на член 2, т. 59 от Регламент (ЕС) № 2022/2472. Според цитираната разпоредба „предприятие в затруднено положение“ означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. Нормата на член 2, параграф 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора /Регламент (ЕС) № 651/2014/ дава легалната дефиниция на понятието „предприятие в затруднено положение“ чрез изброяване на обстоятелства, от които поне едно следва да бъде изпълнено, но не определя датата, към която следва да се преценяват тези обстоятелства. Подобно е положението и в националното законодателство, защото релевантен период не се съдържа нито в приложимото Постановление на МС № 114 от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост /ПМС № 114/2022 г./, нито в Условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура № BG-RRP-6.004, утвърдени със заповед № РД09-1030 от 27.09.2023 година на министъра на земеделието и храните. В раздел 11.1 подточка 2 б.“г“ от УК е посочено единствено, че финансова помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472.

В настоящия случай, първоинстанционният съд е пренебрегнал обстоятелството, че в административното производство е отправено запитване № 138 от 03.11.2023 г. и даденото от управляващия орган /УО/ разяснение /л.109 от делото/, според което съгласно т. 2 от раздел 11. 1 от Условията за кандидатстване /УК/, условията за допустимост на кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на ПИИ /разяснението е публично достъпно на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните. Постъпилите въпроси от кандидати по процедура № BG-RRP-6.004 и разясненията по тях стават задължителни съгласно чл. 5, ал. 7 от ПМС № 114/2022 г. Според посочената разпоредба заинтересованите лица могат да искат разяснения по документите по ал. 1 до 21 дни преди изтичането на срока за кандидатстване. Разясненията се утвърждават от ръководителя на структурата за наблюдение и докладване. Разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. Идентично е възприетото в т. 9 от раздел 20 от УК, според която разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. От изложеното следва обоснованият извод, че при постановяване на отказа изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл в противоречие с влязъл в сила общ административен акт, какъвто се явяват Условията за кандидатстване.

Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на административния съд, че след като дружеството декларира, че не е предприятие в затруднено положение, то е запознато с обстоятелството, че проверката за съответствие на декларираните обстоятелства с това условие се извършва на база предоставени по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019, 2020, 2021 г. и 2022 г., за което е дал съгласие с декларацията съгласно Приложение № 1. В цитираната декларация изрично е посочено, че това съгласие се дава само ако е приложимо. Видно от доказателствата по делото, процедурата по оценка на предложението и одобряването на оценителния доклад се е развила в първото четиримесечие на 2024 г. /Оценителният доклад е одобрен на 25.04.2024 г., л. 113 - 134 от първоинстанционното дело/, т. е. след приключване на финансовата 2023 г. Счетоводният баланс за посочената година вече е бил достъпен, следователно административният орган не само е можел, но е бил длъжен да го изиска служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 АПК и в съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, където изрично е посочено, че условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно. Съдът счита, че предвид даденото от УО разяснение на запитване № 138 от 03.11.2023 г. и обстоятелството, че към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиция с № BG-RRP-6.004-2493/15.12.2023 г./ е била изминала почти цялата 2023 г., то именно към този момент оценителната комисия е следвало да изиска и събере необходими доказателства за извършване на проверка дали дружеството е било в затруднено положение. На свой ред административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая оспореното решение № 03-260-РД/589 е издадено на 30.05.2024 г., поради което преценката дали „ГИП – 60“ ЕООД е предприятие в затруднено положение е следвало да бъде извършена най-малкото при съобразяване на данните от представения от кандидата счетоводен баланс към 15.12.2023 г.

След като първоинстанционният съд е приел, че проверката дали дружеството жалбоподател се намира в затруднено положение, следва да се извърши към приключилата финансова 2022 г., която е годината предхождаща подаването на ПИИ, е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени оспорения акт, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по подадено от „ГИП – 60“ ЕООД предложение за изпълнение на инвестиция с референтен № BG-RRP-6.004-2493.

Предвид изхода на спора заявената претенция от касационния жалбоподател за присъждане на сторените от него разноски по настоящото дело съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, следва да бъде уважена предвид приложените доказателства да тяхното заплащане, а именно за сумата, представляваща внесена държавна такса в размер на 1700 лева за образуване на касационно производство и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 1115 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело № 490/2024 г. от Административен съд – Русе, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение изх. № 03-260-РД/589 от 30.05.2024 г., издадено изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с което на основание чл. 20 и 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 21, т. 1 от ПМС № 114/2022 г. е отказано да бъдат предоставени средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на кандидат „ГИП – 60“ ЕООД с предложение за изпълнение на инвестиция (ПИИ) с № BG-RRP-6.004-2493, подадено по Процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“.

ВРЪЩА преписката на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подадено от „ГИП – 60“ ЕООД предложение за изпълнение на инвестиция с референтен № BG-RRP-6.004-2493, съгласно указанията по приложението на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „ГИП – 60“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, [адрес], разноски в размер на 3700 /три хиляди и седемстотин / лева.

Решението е окончателно.

 

     
Вярно с оригинала, Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА
 
секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА СЪДИЯ РУМЯНА БОРИСОВА

Не съм съгласна с така определения краен резултат. При правилно установена фактическа обстановка са направени незаконосъобразни изводи. Изведените правни изводи на първата инстанция са правилни и следва изцяло да бъдат споделени и правилно жалбата е била отхвърлена. Фактите са, че са изнесени данни за счетоводните 2019,2020,2021 и 2022 г. и преценката за общия размер на капитала е отрицателна величина и е към 3.12.2022г.

На първо място, изцяло с така изведените в настоящето решение изводи, се подменя волята по подаденото заявление, което е било с краен срок – 20.12.2023г. – изрично в Постановление №114 на МСК от 8.6.2022 г. и едно от изискванията е било да е налице баланса към 2022г. Кандидатът, след проверка, не отговаря на изискванията на т.2, буква „г” от Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите” от Условията за кандидатстване, тъй като е предприятие, което се намира в затруднено положение съгласно чл.1, §5 от Регламент (ЕС) №2022/2472 на Комисията от 14.12.2022г. Проверката, извършена от оценителната комисия за съответствие на декларираните обстоятелства с цитираното условие към датата на подаване на ПИИ, е извършена на база предоставени по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., за което кандидатът е дал своето съгласие в декларация.

Всякаква друга преценка, включваща друга година, следваща и по-благоприятна за заявителя го поставя в неравностойно положение с останалите кандидати, които също подават заявленията си съм 20.12.2023г. Единствената завършена счетоводна година към момента на подаване е 2022г. В случая се касае за механизъм за възстановяване и устойчивост и следователно получавайки възможност по този механизъм, следва заявителя към момента на подаване на документите си да посочи и представи такива, които са актуални, коректни и да не се променя проверявания период, тъй като е факт, който подлежи на оценяване.

По никакъв начин не би могло да се приеме, че следва към момента на издаване на административния акт да се преценяват наличието на условия, които биха променили направеното вече заявление като се включва следващата година. Така тези условия за кандидатстване на заявителя във всичките им варианти биха могли да бъдат подменяни до момента на издаване на административния акт и всеки път биха могли да бъдат все по-благоприятни за заявителя. Което го поставя в благоприятна позиция спрямо другите, на които още при подаване на заявлението документацията е била изрядна. Приетото от основния състав е промяна и подмяна на факт, който подлежи на оценка от административния орган при предоставяне на съответните средства.

Съгласно чл.2 ал.2 от Постановление 114 на МС от 8.6.2022г….Средствата от Механизма се предоставят в съотвествие с принципите на свободната конкуренция, равно третиране, публичност и недопускане на дискриминация. Изместването на преценката относно задължително предоставяни от Националния статистически институт официални данни, същите да са за годината следваща личното заявление за молителя, към момента на издаване на акта променя изцяло посочените принципи, още повече, че е налице и срок за подаване на заявление за предоставяне на средства на крайните потребители.

Получаването на средствата е резултат от поискването им и при условия по Постановлението и именно въз основа на това поискване същите, след съответните преценки се предоставят или не. Към момента на подаване на ПИИ не е бил налице счетоводен баланс за 2023г., поради което и такъв не би могъл да се преценява към момента на подаване на предложение за изпълнение на инвестиция.

Посочен е краен срок за подаване на предложения и съгласно чл.10 ал.1 от Постановлението ръководителят на структурата назначава със заповед комисия, която да извърши оценяване и класиране на предложенията по процедурата. Следователно всички тези предложения трябва да са били подадени при дадените условия и да бъдат вече преценявани.

Следва да се посочи и още едно ограничение по чл.15 ал.5 от Постановлението, който текст забранява при подаване на възражение по ал.4 вр. с ал.3, да се представят нови документи, които не са били част от първоначалното предоставено предложение и/или не са допълнени по реда на ал.2 на същия текст – чл.15. Но дори и да е била налице някаква нередовност, то тя касае липса на документи, но не и подмяна на периода, за който изрично се изискват официални данни от НСИ.

Във всички разпоредби на Постановлението се сочи пълна преценка на предложението, така както е подадено и при отстранени, ако се е наложило недостатъци, но не и при подмяна на периода, за който се подава декларация от заявителя и се дават сведения от НСИ.

Всички останали разсъждения, включително и относно дадени указания, както и общите разпоредби на АПК, излизат извън рамките на правните преценки по Постановление №114 на МС и изместват изцяло правния спор.

СЪДИЯ РУМЯНА БОРИСОВА