Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от директора на СТОЛИЧНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА /СЗОК/, чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение № 10578/26.03.2025г. на Административен съд - София- град по адм. дело № 12313/2024г. С него се отменя Заповед за налагане на санкции № РД-12-326/18.11.2024г., издадена от директора на СЗОК на ПСПСМИ -СОФИМЕД"ООД, ЕИК203195828, представлявано от управителя И. М..
Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, И. В. М. в качеството на управител и представляващ " ПСПСМИ-СОФИМЕД" ООД чрез процесуален представител, адвокат Стойкова взема становище за неоснователност на жалбата, като съображения са изложени от адвокати Стойкова и Д. Стоева в писмен отговор на касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доводите на ответника, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея е наложена санкция "прекратяване на договора" за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК № 22-8047/01.07.2022г.
Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от приложената административна преписка, а от фактическа страна не е спорно между страните, че на 16.08.2024г. са получени средства /ППСМИ/ по заявление от П. Д. З., упълномощила съпруга си П. З. с пълномощно, който получил средствата на дата 16.08.2024г., като на 14.08.2024г. П. Д. З. е починала, съгласно акт за смърт № 0330 от 16.08.2024г. което обстоятелство не е било съобщено от съпруга П. З.. Така установеното от фактическа страна, преценено като нарушение в хипотезата на чл. 16, ал. 3, т. 7 от Индивидуалния договор и санкционирано по чл. 24б, т. 30, "б" а" съдът приел за несъставомерно. Приел от приложения договор и клаузите към него, че в конкретния случай няма как изпълнителят да установи на 16.08.2024г., когато са получени заявените средства, от пълномощник на заявителя, че последният е починал, при съставен акт за смърт от същата дата - 16.08.2024г. Приел също, че няма задължение по договор за извършване на такава проверка, още повече, че е бил въведен в заблуждение от преживелия съпруг, който не съобщил това настъпило обстоятелство по причина, че ги е взел в помощ на друго лице. При така установените факти съдът приел от правна страна, че нарушението не е извършено, поради което отменил изцяло заповедта.
Решението е правилно.
Предвидената забрана в индивидуалния договор да не се отпускат средства, когато се установят починали лица към момента на отпускане-чл. 16, ал. 3, т. 8 от договора е спазена в настоящият случай. Не може да се изисква от изпълнителя да извършва проверка в някоя от системите по гражданско състояние, без това да е предвидено като задължително поведение като страна по договор или по закон, без да бъде осигурен регламентиран достъп до такава информация. След като установяването на такава информация не е част от договорното поведението на изпълнителя, е фактически въпрос дали е установил към момента на отпускане- предаване на помощните средства, че заявителят е починал. Правилно в настоящият случай такова знание не може да се приеме , че е било налице, при съставяне на акта за смърт на 16.08.2024г. и на същата дата са предадени помощните средства на преживелия съпруг, който е премълчал този факт.
Пред изложеното не е достатъчно в случая да е налице обективно съществуващ факт, че заявителят на помощните средства е починал, и същевременно са отпуснати в него полза помощни средства, тъй като липсва установяване на този факт от изпълнителя на индивидуалния договор, поради което липсва за него представно съзнание за извършването на нарушение.
Решението като правилно следва бъде оставено в сила, като настоящата инстанция споделя напълно мотивите на първата.
При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 1200 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10578 от 26.03.2025г. на Административен съд - София - град по адм. дело 12313/2024г.
ОСЪЖДА НЗОК да заплати в полза на "ПСПСМИ-СОФИМЕД" ООД, с ЕИК 203195828, с адрес на обекта в гр. София, [улица], представлявано от управителя И. В. М., със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа гр. София, [улица], адвокати Стойкова и Стоева, сумата от 1200/хиляда и двеста/лева представляваща разноски, възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.