Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Сдружение „Българска Федерация по автомобилен спорт“ срещу Определение № 15956 от 12.05.2025 г. по адм. дело № 1303/2025 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на федерацията за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-10-2/15.01.2025 г. на министъра на младежта и спорта. С посочената заповед на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 20, т. 3 и 9 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) е отнет безсрочният спортен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт „автомобилен спорт“.

В частната жалба се твърди, че съдът е постановил обжалваното определение, без да обсъди конкретните оплаквания, изложени във връзка с вредите от предварителното изпълнение на заповедта. Същите оплаквания са доразвити и в частната жалба. Водещите аргументи са за вреди от прекратяване на два договора за спонсорство (с „Богалюб“ ЕООД на стойност 80 000 лв. и с „ИА Транс“ ЕООД на стойност 120 000 лв.) поради предварителното изпълнение на заповедта за отнемане на лиценза, за увреждане на доброто име на федерацията и за засягане на обществеността в резултат от преустановяване на дейността на федерацията.

Ответникът – министърът на младежта и спорта, изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

По същество частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на Сдружение „Българска Федерация по автомобилен спорт“ за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-10-2/15.01.2025 г. на министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 20, т. 3 и 9 ЗФВС е отнет безсрочният спортен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт „автомобилен спорт“. Мотивите на съда са, че оспорващият обосновава твърденията си за вреди с осуетяване изпълнението на сключени спонсорски договори, както и със заплащане от негова страна на предвидените в тях неустойки при прекратяване на договорите в резултат от отнемане на лиценза. Според съда тези обстоятелства не могат да се приемат като новонастъпили, тъй като и двата договора са били сключени преди издаването на процесната заповед. Също така претърпяването на тези вреди не може да се приеме като събитие, което е настъпило или ще настъпи със сигурност, тъй като същото зависи както от волята на страните по договора, така и от решението на съда по съществото на спора.

Определението е правилно.

Правилен е крайният извод на съда за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение, но по различни от изложените в него мотиви.

Допуснатото от административния орган или по закон предварително изпълнение може да бъде спряно от съда на основание чл. 166, ал. 2 и 4 АПК - когато предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Предварителното изпълнение на административния акт несъмнено представлява намеса в правната сфера на засегнатото от акта лице. Затова и предпоставките, при осъществяването на които се допуска или спира предварителното изпълнение, във всички случаи съобразяват баланса между частния и обществения интерес.

В настоящия случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона – чл. 26, ал. 3 ЗФВС. Ответникът основателно възразява, че при защитата срещу предварителното изпълнение следва да се обосноват вреди за оспорващия, а не за обществото. Общественият интерес се гарантира именно от допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а не се засяга, както неправилно твърди частният жалбоподател. По горните съображения необсъждането на аргументите на титуляря на лиценза за засягане на обществения интерес не е опорочило правилността на обжалвания съдебен акт.

Правилен е изводът на съда, че не се потвърждават оплакванията за настъпване значителна или трудно поправима вреда за титуляря на лиценза. Правилно е прието от съда, че прекратяването на договорите за спонсорство в случай на „спиране на действието на лиценза“ за повече от 6 месеца, е бъдещо несигурно събитие, тъй като зависи от волята на спонсора. В чл. 4, ал. 2 от договорите изрично се записано, че при горните обстоятелства спонсорът има право да прекрати договора. По делото няма данни, че същият има такова намерение или вече е упражнил това право. Няма данни също така дали страните са изпълнявали останалите задължения по договорите. И двата договора са сключени непосредствено преди отнемане на лиценза - с „Богалюб“ ЕООД на 20.12.2024 г., а с „ИА Транс“ ЕООД на 10.01.2025 г. Договорите за спонсорство са представени в съдебното производство на 09.05.2025 г. без приложени към тях доказателства, че реално се изпълняват. Няма данни и за останалите приходи и разходи на федерацията, поради което е възпрепятствана преценката за степента на засягане на дейността на федерацията от евентуалното прекратяване на тези два договора за спонсорство.

Необосновано и недоказано е също така оплакването за увреждане на доброто име на титуляря на лиценза от предварителното изпълнение на заповедта за отнемане на лиценза. Оплакването е напълно бланкетно, оспорващият не сочи конкретно съдържание и размер на вредите.

По горните съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 15956 от 12.05.2025 г. по адм. дело № 1303/2025 г. на Административен съд София-град.

Определението е окончателно.