Производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на "ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКАЛ" ЕООД гр. Пловдив подадена чрез адв.Ю. Дацев против решение № 1726/21.02.2025 год. постановено по адм. дело № 2063/2024 год. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО, както и на чл.28, т.2 от индивидуалния договор, като се твърди, че заявлението за сключване на договора и декларациите към него не отговарят на чл.44, ал.1 от Наредба № 10 и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане съдът да отмени решението и да отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба директорът на Районна здравноосигурителна каса София област чрез юрисконсулт Димитрова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК е основателна.
С решение № 1726/21.02.2025 год. постановено по адм. дело № 2063/2024 год. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКАЛ" ЕООД гр. Пловдив срещу писмо изх. № 23-1297-2/24.07.2024 год. на директора на РЗОК София- област за едностранно прекратяване на договор № 231297/01.07.2024 год. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт заплащани от НЗОК потвърдено от управителя на НЗОК с писмо изх. № 20-23-239/02.09.2024 год.
Не е спорно между страните, че между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса София -област, в качеството и на възложител и "ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКАЛ" ЕООД гр. Пловдив представлявана от управителя Н. Василев в качеството на изпълнител е сключен договор № 231297/01.07.2024 год. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт заплащани от НЗОК. При извършена проверка от страна на административния орган е установено, че при подаване на заявлението за сключването на договора дружеството е декларирало неверни данни, а именно-за обект находящ се в гр.Ботевград е декларирано работно време на обекта четвъртък от 15 часа до 17 часа и е посочен отговорник на обекта Р. М. М.. "Медико-техническа лаборатория Новеламед" ЕООД е сключила договор с НЗОК за търговски обект в гр.Плевен с посочено работно време всеки работен ден от 13, 30 часа до 17, 30 часа и отговорник на обекта Р. М. М.. На основание чл.28, т.1 от сключения индивидуален договор директорът на РЗОК София-област с обжалваното пред първата инстанция писмо е прекратил едностранно договора на "ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКАЛ" ЕООД гр. Пловдив с НЗОК, тъй като същият е сключен въз основа на невярно декларирани обстоятелства. Срещу това писмо е подадена жалба от дружеството до управителя на НЗОК, който с писмо изх.№20-23-239/02.09.2025 год. е оставил жалбата без уважение като е преповторил мотивите на директора на РЗОК София-област.
Писмото на директора на РЗОК София-област е обжалвано пред Административен съд Пловдив, който с оспореното решение е отхвърлил жалбата. За да постанови акт с процесното съдържание съдът е приел, че писмото е издадено от компетентен административен орган, съобразно правомощията му по чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО и чл.42, т.16 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК, съдържа правни и фактически основания за издаването му и е постановен при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.28, т.1 от индивидуалния договор възложителят прекратява договора без предизвестие с писмено уведомление, когато се установи, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на НЗОК въз основа на невярно декларирани от изпълнителя обстоятелства. Съдът се е позовал на приложените към административната преписка доказателства, от които е видно, че две дружества "ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКАЛ" ЕООД гр. Пловдив и "Медико-техническа лаборатория Новеламед" ЕООД са сключили договори за търговски обект на един и същи обект и с един и същ отговорник на обекта, което означавало, че към момента на сключване на договора е налице неверни данни свързани с работното време на отговорника Р. М., което води до фактическа невъзможност да бъде изпълняван сключения договор с РЗОК София-област. Поради изпълнение на фактическия състав на чл.28, т.1 от ИД съдът е приел, че правилно договорните отношения са прекратени на основание чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО.
Решението е неправилно.
Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Действително съгласно чл.28, т.1 от ИД възложителят прекратява договора без предизвестие с писмено уведомление, когато се установи, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на НЗОК въз основа на невярно декларирани от изпълнителя обстоятелства. В случая органът твърди, че невярно декларираните обстоятелства са свързани с работното време на обекта, което е декларирано от управителя на "ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКАЛ" ЕООД гр. Пловдив Н. Василев в подадена към заявлението за сключване на договора декларация.
Редът за сключване на договори по чл.45, ал.16 от ЗЗО с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания е уреден в НАРЕДБА № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК /Наредбата/. Съгласно чл.43, ал.2 от Наредбата договорите се сключват по образец утвърден от Управителя на НЗОК. В чл.44, ал.1 от Наредбата са изброени условията, на които следва да отговоря кандидатът за да сключи договор с НЗОК. За да се сключи договор се подава заявление по образец утвърден от управителя на НЗОК, в което се вписват данни за единния идентификационен код на търговеца от търговския регистър. Към заявлението се прилагат следните документи: документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната друга държава на кандидата – само за дружествата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 2. удостоверение за вписване в регистъра по чл. 88, ал. 1 ЗХУ; 3. декларация/декларации от лице, представляващо кандидата, за: а) наличието на граждански договор за управление или трудов договор на отговорника на обекта; б) наличието на договор с ремонтна база, в случай че лицето по чл. 88, ал. 1 не разполага със собствена такава; в) осигурена техническа възможност за ползване на софтуера по чл. 44, ал. 1, т. 4; г) осигурен КЕП по чл. 44, ал. 1, т. 5. Т.е. към заявлението лицето е длъжно да представи определени документи и да декларира наличието на точно определени обстоятелства посочени в б.“а“, „б“, „в“ и „г“ от чл.44, ал.2 от Наредбата.
В процесния случай управителят на дружеството подава заявление по образец с изискуемите приложения към него в това число и декларация според образеца утвърден от управителя на НЗОК. В декларацията управителят декларира, че представляваното от него лице по чл.88, ал.1 от ЗХУ няма публични задължения; обектът, в който ще се извърша дейността е включен в списъка с обектите по отношение, на които е издадена заповед за вписване в регистъра по чл.88, ал.1 от ЗХУ; налице е граждански договор за управление с отговорника на обекта; разполага със собствена ремонтна база; в обекта, в който ще се извършва дейността е осигурена техническа възможност за използване на софтуер, чрез който да има връзка със специализирания софтуер на НЗОК за дейностите по предоставяне, отчитане, контрол и заплащане на ИСПСМИ/ремонтни дейности; в обектът, в който ще се извършва дейността е осигурен квалифициран електронен подпис за връзка със специализирания софтуер на НЗОК; търговският обект ще работи със следното работно време – четвъртък от 15 часа до 17 часа; в търговския обект работи едно лице- Р. М. М..
Както бе посочено по-горе обстоятелствата, което се декларират при подаване на заявлението са лимитирано посочени в наредбата и сред тях не е работното време на обекта. В действителност наредбата дава правомощието на управителя на НЗОК да утвърди образци на заявление и съответните декларации към него, но същите следва да имат нормативно определено с наредбата съдържание. В случая утвърденият образец на декларация не съответства на нормата на чл.44, ал.2 от Наредбата, където изрично е посочено какви обстоятелства се декларират от заявителя като работното време на обекта не е сред тях.
С оглед на така извършения анализ на приложимите правни норми се налага изводът, че след като няма нормативно задължение за деклариране на работното време на обекта не може да се говори за невярно декларирани обстоятелства, които да са основание за прекратяване на договора. Такова основание би било евентуално невярно деклариране на обстоятелство по б.“а“, „б“, „в“ и „г“ на чл.44, ал.2 от Наредбата, каквото не се установява, а и не се твърди от административния орган. Единственото фактическо обстоятелство дало основание за постановяване на едностранното прекратяване на договора с изпълнителя е невярното деклариране на работното време на обекта, което в случая не е налице.
При това положение настоящият състав на ВАС не споделя изводът на административния съд за правилност на обжалваното писмо. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Налице е касационното основание по чл.209, т.3 от АПК, а именно неправилно приложение на материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго /с оглед изясняване на спора от фактическа страна/, с което писмото на директора на РЗОК София-област да се отмени.
Предвид изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Следва да се осъди НЗОК да заплати на "ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКАЛ" ЕООД гр. Пловдив разноски за производството пред Административен съд Пловдив в размер на 2000 лева адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса, както и разноски за касационната инстанция в размер на 1300 лева адвокатски хонорар и 200 лева държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1726/21.02.2025 год. постановено по адм. дело № 2063/2024 год. на Административен съд Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ писмо изх. № 23-1297-2/24.07.2024 год. на директора на РЗОК София-област за едностранно прекратяване на договор № 231297/01.07.2024 год. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт заплащани от НЗОК потвърдено от управителя на НЗОК с писмо изх. № 20-23-239/02.09.2024 год.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса гр. София да заплати на "ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКАЛ" ЕООД гр. Пловдив ЕИК 206290103 разноски за производството пред Административен съд Пловдив в размер на 2000 /две хиляди/ лева адвокатски хонорар и 50 /петдесет/ лева държавна такса, както и разноски за касационната инстанция в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева адвокатски хонорар и 200 /двеста/ лева държавна такса.
Решението е окончателно.