Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив /РЗОК – Пловдив/, чрез процесуален представител старши юриск. Р. Лазаров, против Решение № 3057 от 01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2769/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-904/26.11.2024 г., издадена от директора на РЗОК- гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу оспорената заповед или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ответника по касация размер за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „Илмед“ ООД, редовно призован, не се представлява. В представен по делото писмен отговор, излага подробни съображения по същество на оспорването. Моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С Решение № 3057 от 01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2769/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът е отменил Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-904/26.11.2024 г., издадена от директора на РЗОК- гр. Пловдив, с която на „Илмед“ ООД, ЕИК: 200598012, за извършено нарушение по чл. 16, ал. 3, т. 2, на основание чл. 24б, т. 25, б „а“ от Индивидуален договор /ИД/ № 165477/30.06.2022 г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в общ размер на 3000 лева и възстановяване на неоснователно получени суми в общ размер на 2704 лева, ведно със законна лихва в размер на 57,60 лева. При постановяване на отмяна на издадената заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът е издал същата в противоречие с целта на закона, посочена в чл. 2 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ).

След преценка на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че по делото не е спорно, че между Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК – гр. Пловдив, като възложител и „Илмед“ ООД, ЕИК: 200598012, като изпълнител, е сключен Индивидуален договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия /ППСПСМИ/, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК № 165477 от 30.06.2022 г., като с Допълнително споразумение № 1, подписано между страните на 19.07.2023 г., договорът е анексиран, вкл. с клауза, която предвижда, че изпълнителят няма право да предоставя помощни средства на лица, различни от хората с увреждания или посочените в заявлението упълномощени лица, освен в случаите на приложено нотариално заверено изрично пълномощно.

От данните по делото се установява, че административното производство по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед № РД-25-1875 от 15.10.2024 г., издадена от директора на РЗОК-гр.Пловдив, с която е възложена проверка по изпълнение на Индивидуален договор № 165477 от 30.06.2022 г. на търговски обект с рег. № 1600015, находящ се в [населено място], [улица], собственост на „Илмед“ ООД, с ЕИК 200598012, със задача: „Проверка на дейността по договор с РЗОК № 165477 от 30.06.2022г.“. Заповедта е била връчена на дружеството чрез управителя му на 16.10.2024 г.

След извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка № РД-25-1875-1/25.10.2024 г., с който са констатирани следните нарушения:

Изпълнителят "Илмед" ООД предоставял помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания /ПСПСМИ/, респ. ремонтни дейности на лица, различни от лицата с увреждания или посочени в заявленията упълномощени лица, освен в случаите на приложено нотариално заверено изрично пълномощно и е нарушил чл. 16, ал. 3, т. 2 от ИД № 165477/30.06.2022 г. както следва: по Одобрение № 2416300267/11.06.2024 г. на М. С. К., в приемо-предавателен протокол приемаща страна е И. С. К., която не е упълномощено лице по заявлението и няма приложено нотариално заверено изрично пълномощно. Установено е, че сумата по одобрение № 2416300267/11.06.2024 г. в размер на 949,00 лв. е получена без правно основание и следва да бъде възстановена (т. 14.1. от протокола за извършена проверка); по Одобрение № 2419200866/10.07.2024 г. на Н. В. Б., в приемо-предавателен протокол приемаща страна е В. Н. Б., който не е упълномощено лице по заявлението и няма приложено нотариално заверено изрично пълномощно. Установено е, че сумата по одобрение № 2419200866/10.07.2024 г. в размер на 949,00 лв. е получена без правно основание и следва да бъде възстановена (т. 14.2. от протокола за извършена проверка); по Одобрение № 2419200779/10.07.2024 г. на Д. Д. К., в приемо-предавателен протокол приемаща страна е Е. В. З., която не е упълномощено лице по заявление и няма приложено нотариално заверено изрично пълномощно. Установено е, че сумата по одобрение № 2419200779/10.07.2024 г. в размер на 806,00 лв. е получена без правно основание и следва да бъде възстановена (т. 14.3. от протокола за извършена проверка).

В тази връзка, в протокола за извършена проверка, на основание чл. 23 от ИД № 165477/30.06.2022 г., са дадени препоръки за налагане на финансови неустойки за всяко едно от констатираните нарушение и възстановяване на получените без правно основание суми в съответствие с чл. 24б, т. 25, буква „а“ от ИД.

Протоколът от проверката е бил връчен на отговорника на търговския обект на дружеството на 04.11.2024 г. Срещу констатациите на проверяващите длъжностни лица, „Илмед“ ООД е подало възражение с вх. № 29-08-171/11.11.2024 г. срещу констатациите, обективирани в т. 14.1, т. 14.2 и т. 14.3 от Протокола за извършена проверка.

На 26.11.2024 г. е издадена оспорената в първоинстанционното производство Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-904, с която на „Илмед“ ООД, на основание чл. 24б, т. 25, буква „а“ от ИД № 165477/30.06.2022 г., са наложени три финансови неустойка всяка в размер на 1000 лв. за нарушения на чл. 16, ал. 3, т. 2 от сключения ИД, констатирани в т. 14.1, т. 14.2 и т. 14.3 от Протокол за извършена проверка № РД-25-1875-1/25.10.2024 г., и е постановено възстановяване на три неоснователно получени суми, както следва: в размер на 949,00 лв. /по Одобрение № 2416300267/11.06.2024 г./, в размер на 949,00 лв. /по Одобрение № 2419200866/10.07.2024 г./ и в размер на 806,00 лв. / по Одобрение № 2419200779/10.07.2024 г./.

Първоинстанционният съд, е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК, по критериите установени в чл. 146 АПК. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на актове, които подлежат на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Съдът правилно е приел, че макар оспорената заповед да е в съответствие със сключения индивидуален договор, то тя не е съобразена с целта на закона, което е послужило като основание за отмяната й.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Административният съд правилно е установил фактическата обстановка, която не е спорна между страните, а именно, че и в трите разглеждани случая изписаните помощни средства са били получени от заявителите. Спорен от правна страна е въпросът дали фактическото предаване на посочени от тях лица (които не са представили изрични нотариално заверени пълномощни), а писмени такива е нарушение, което следва да се квалифицира по чл.16 ал. 3, т.2, респ. да се санкционира по чл. 24б, т. 24, б. „а“ от сключения индивидуален договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 43 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК /Наредба №10/ за предоставяне на ПСПСМИХУ, НЗОК сключва договори по чл. 45, ал. 16 ЗЗО с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в съответен регистъра, като в тези договори се уреждат и условията и реда за извършване на дейностите по предоставяне и ремонт на ПСПСМИХУ, правата и задълженията на страните, документацията и отчетността, вкл. условията и реда за контрол и санкциите при неизпълнение.

В контекста на изложеното, се налага изводът, че уредбата, касаеща както условията и реда за извършване на дейностите по предоставяне на помощни средства, така и тази по предвиждане на условията и реда за контрол и санкции при неизпълнение, по силата на законовата делегация, е предвидено да се уреди в сключваните по образец индивидуални договори, които са административни по смисъла на чл.19а АПК. Поради това и общата правна рамка на административния договор, уредена в АПК, е приложима и към сключения между страните ИД № 165477/30.06.2022 г., анексиран с Допълнително споразумение № 1 от 19.07.2023г.

Във връзка с конкретната клауза, на която се основава ангажираната отговорност на изпълнителя /ответник/, от нейното съдържание става ясно, че на дружеството е вменено задължение да не „предоставя“ на лица различни от лицата с увреждания, или на посочените в заявленията упълномощени лица отпуснатите помощните средства, освен ако тези други лица не се легитимират с нотариално заверено изрично пълномощно.

В разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ППЗХУ изрично е предвидено, че помощните средства се предоставят от лицата по ал. 1 на човека с увреждане, на упълномощено от него лице или на лицето по чл.21, ал.2, т.2-4 от ЗХУ. От изложеното следва, че на вторично ниво на правно регулиране изрично е уреден въпросът как става предаването на одобрените /отпуснати/ помощни средства на заявителя – лице с увреждане. В съответствие с установените цели по чл.2 ЗХУ и осигурявайки гаранциите, посочени в чл.3 ЗХУ, са разписани ясно три начина за получаване на вече одобрените за предоставяне помощни средства: лично, на упълномощено лице или на лице по чл.21, ал.2, т. 2-4 от ЗХУ. Именно в тази насока е и утвърденият образец – Приложение № 6 на заявлението, което съответства изцяло на посоченото в Правилника.

В настоящия случай промените, станали на 19.07.2023 г. с анексирането на индивидуалния договор, не са били отразени в бланката-образец, а това е съществено от гледна точка упражняване правата на лицето с увреждания, а именно – да получи отпуснатите му вече средства.

В разглеждания казус, с подписване на Допълнителното споразумение № 1 от 19.07.2023 г., тримата заявители са засегнати пряко от действието му, доколкото за да получат реално отпуснатите им помощни средства, на тях се вменява по същество задължение да предоставят на дружеството-изпълнител не просто пълномощни, а нотариално заверени изрични такива, при положение, че е невъзможно да се извърши лично получаване. Съгласно общото правило, приложимо за всички административни договори, административен договор, който засяга права или законни интереси на трето лице, поражда действие за него след писменото съгласие на това лице (чл. 19в от АПК).

По делото липсват данни трите лица с увреждания, получили помощните средства, чрез техни роднини, да са били уведомени и съответно да са дали съгласие по приложението на процесната анексирана клауза, която безспорно ги засяга пряко, тъй като с нея им се вменява задължение да представят пред дружеството-изпълнител нотариално заверени изрични пълномощни, за да упражнят правото си да получат реално отпуснатите им помощни средства. При това положение, анексираната на 19.07.2023 г. клауза на чл. 16, ал. 3, т. 2 от индивидуалния договор няма действие по отношение на заявителите.

Хората с увреждания са уязвима социална група, нуждаеща се от специална закрила и засилена подкрепа. Спрямо тези лица обаче, а и спрямо изпълнителя, е приложима изричната правна уредба на чл. 70 ал. 2 от ППЗХУ, която не е била променена, а административният договор не може да преурежда, респ. допълва същата, след като в нея изрично са предвидени условията за предоставяне на помощни средства. Т.е. страните могат да уредят отношенията си по различен начин, освен ако в нормативен акт не е налице изрична уредба за посочената хипотеза.

В чл. 2 от ЗХУ са посочени целите на закона и включват насърчаване, защита и гарантиране пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; 2. създаване на условия за социално приобщаване на хората с увреждания; 3. способстване за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания; 4. предоставяне на подкрепа за хората с увреждания и техните семейства.

Правилото на чл. 3 от ЗХУ сочи, че законът гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия живот. Предоставянето на ПСПСМИ не е самоцелно, а е свързано с конкретното увреждане на лицето, както и с конкретните му потребности, включително с необходимостта да бъде облекчено при извършване на обичайни дейности.Следователно в конкретния случай, след като помощните средства са достигнали до всяко от лицата с увреждания, чрез използването на които ще се подобри качеството им на живот, са постигнати целите на ЗХУ.

Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и съобразил правнозначимите доводи и възражения на страните, установил е прецизно всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Решението на съда съответства на изискуемото съдържание по чл. 172а от АПК и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им, във връзка с приложимата нормативна уредба, е направен обоснован краен извод, че помощните средства са били реално предоставени и ползвани от лицата, на които са отпуснати и необосновано изпълнителят е санкциониран, че те не са били предадени /получени/ от упълномощени лица, снабдени с изрично нотариално пълномощно, което изискване се явява в явно несъответствие с преследваните от закона специални цели, посочени в чл. 2 от ЗХУ. Установените по делото факти съответстват на тези от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда е в съответствие с правилата на формалната и правната логика.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи и фактът, че считано от 10.03.2025 г., НЗОК е публикувал на сайта си нов образец на Договор за предоставяне на ПСПСМИ и ремонтните дейности заплащани от НЗОК (публично достъпен на https://www.nhif.bg/bg/facilities/traders;), видно от съдържанието на който, е отпаднало изискването за представяне на нотариално заверено пълномощно от страна на лицата, имащи право да получат съответните отпуснати им помощни средства.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касация се дължат сторените от него разноски в касационното производство, като такива са претендирани в срок и са доказани в размер на 1000 (хиляда) лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Като взе предвид фактическата и правна сложност на спора и съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, касационната инстанция счита, че своевременно заявеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, претендирано в минимален размер от 1000 лева, е неоснователно. От бюджета на органа, издал отменения акт - Национална здравноосигурителна каса, гр. София, следва да бъдат възстановени сторените от ответника, „Илмед“ ООД, ЕИК: 200598012, разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер от 1000 (хиляда) лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. второ, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3057 от 01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2769/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, с адрес: гр.София, [улица], да заплати в полза на „Илмед“ ООД, ЕИК: 200598012, съдебни разноски в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.