Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на [заличен текст], гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 6461 от 24.02.2025 г., постановено по административно дело № 4845/2024 г. от Административен съд – София – град /АССг/, с което по жалба на А. А. Б., като майка и законен представител на малолетния Л. Д. Д., е отменен мълчалив отказ на директора по заявление от 06.03.2024 г. за предоставяне на информация за обработваните от училището лични данни на ученика. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно и необосновано – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника такова.

Ответникът по касационната жалба – А. А. Б., като майка и законен представител на малолетния Л. Д. Д., чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е мълчалив отказ на директора на [заличен текст], гр. София за произнасяне по заявление от 06.03.2024 г. на А. А. Б., като майка и законен представител на малолетния Л. Д. Д., за предоставяне на информация за обработваните от учебното заведение лични данни на ученика, в това число достъп до следните документи: 1. Пълните данни от личното образователно досие на Л. Д. Д.; 2. Документацията във връзка с личностното му развитие, включително (но не само): всички протоколи от заседанията на екипа за подкрепа на личностното му развитие и всички доклади, изготвени за него от учителите и ресурсните специалисти; 3. Постъпилите жалби, сигнали и други документи от родители на ученици и от учители, както и всяка друга документация, в която се съдържат твърдения за факти относно поведението на ученика.

За да отмени оспорения пред него мълчалив отказ, първоинстанционният съд е приел, че действително не са налице доказателства за предоставяне на изисканата на основание чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679; Регламента) информация. АССг е посочил, че административният орган не е спазил регламентирания в чл. 12 § 3 от Регламента 1 – месечен срок за произнасяне по заявлението, течащ от датата на неговото подаване, като не е налице и удължаването на срока по смисъла на чл. 12 § 3, изр. 2 от Регламента. С оглед тези съображения, административният съд е приел, че е налице формиран мълчалив отказ за предоставяне на достъп до изисканата информация, като е отменил същия и е върнал преписката на администратора на лични данни за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Така постановеното решение е правилно.

Административният съд правилно е отменил мълчаливия отказ като незаконосъобразен. Касаторът е бил сезиран с искане по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, като съгласно чл. 12, § 3 от него, последният предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. В конкретния случай искането е подадено на 06.03.2024 г., при което срокът за произнасяне е бил до 08.04.2024 г.(първият работен ден, след 06.04. - събота), до която дата администраторът на лични данни не се е произнесъл по него. В тази връзка АССг правилно е приел, че е налице мълчалив отказ, като съдът обосновано е посочил, че администраторът има възможност за удължаване на срока по чл. 12, § 3 от Регламента с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията /изр. 2 от същата разпоредба/, като в тези случаи обаче същият е длъжен да информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето /чл. 12, § 3, изр. 3/, което в случая отново не е направено.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че е налице уважаване на искането на заявителя с писмо от 16.04.2024 г. Действително такова има издадено от директора на учебното заведение, но същото не може да се приеме, че удовлетворява направеното искане. С последното е поискано предоставянето на конкретна документация, описана подробно по-горе, която в случая не е предоставена, като е посочен само в какъв обем данни са обработваните от администратора такива, както и целите, за които се обработват. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. В случая, независимо, че в ответникът по касация изрично е поискал предоставянето на достъп до конкретна документация, същото не е удовлетворено, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Правилно е и приетото от АССг, относно изпратеното на 11.04.2024 г. искане за потвърждаване на действия, отправено от директора на [заличен текст], гр. София, до заявителката, а именно, че същото няма характер на уведомяване по чл. 12, § 3, изр. 2 и 3 от Регламента за удължаване на срока за произнасяне по заявлението. Както вече се спомена предвиденият в тези текстове срок за информиране на субекта на данни за такова удължаване отново е 1 месец от подаване на искането по чл. 15 от Регламента, като в случая искането за потвърждаване на действия е изпратено отново извън посочения срок.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6461 от 24.02.2025 г., постановено по административно дело № 4845/2024 г. от Административен съд – София – град.

Решението е окончателно.