Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. С. Р. срещу Решение № 278/24.02.2025 г., постановено по административно дело № 365/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се съдебни разноски за касационната инстанция.
Ответникът – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), гр. София, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците – Агенция на хората с увреждания (АХУ), Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Шумен, Регионална дирекция (РД) „Социално подпомагане“ - Шумен, Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Шумен не изразяват становища по касационната жалба.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С Решение № 278/24.02.2025 г. по адм. дело № 365/2024 г. Административен съд – Шумен е отхвърлил подадената жалба от Ю. С. Р., от гр. Шумен срещу Експертно решение (ЕР) № 91248/80/29.07.2024 г. на Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, при Националната експертна лекарска комисия.
Решението е правилно.
От фактическа страна е установено, че със заявление-декларация от 18.05.2022 г. касационният жалбоподател е отправил искане до ТЕЛК, чрез Регионална картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) – Шумен, да бъде освидетелстван с трайно намалена работоспособност, с вид и степен на увреждането.
Въз основа на представени към заявлението-декларация и с допълнителна молба медицинска и друга документация, с Решение № 90367 от заседание № 37 от 22.02.2023 г., Първи състав на ТЕЛК при МБАЛ-Шумен приел водеща диагноза [заличен текст], дължаща се на [заличен текст] и за Ю. Р., считано от 17.05.2022 г. била определена 35% трайно намалена работоспособност (ТНР) за срок от три години, до 01.02.2026 г.
Произнасяйки се по жалба на Р., с ЕР № 91100 от заседание № 83 от 26.06.2023 г., Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, НЕЛК - гр.София отменил експертното решение от 22.02.2022 г., и върнал преписката на ТЕЛК - Шумен за ново освидетелстване, с указания за необходимост от извършването на ново изследване на [заличен текст].
Пред ТЕЛК Първи състав при МБАЛ – Шумен жалбоподателят представил Епикриза от 17.11.2023 г. от УМБАЛ Александровска – гр. София, както и [заличен текст] изследвания. ТЕЛК-Шумен, Първи състав постановил ЕР № 90841 от заседание № 37 от 21.02.2024 г., с което определил на Ю. Р. 55% ТНР за срок от 3 години, до 01.02.2027 г., с дата на инвалидизация 17.05.2022 г.
Въз основа на нова жалба, сезираща НЕЛК София е било прието процесното ЕР №91248 от заседание № 80 от 29.07.2024 г. на Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ при НЕЛК, с което е била определена на Ю. Р. 35 % ТНР за срок от три години, до 01.02.2027 г., поради общо заболяване [заличен текст], дължаща се на [заличен текст], с водеща диагноза – [заличен текст], дължаща се на [заличен текст].
Пред първоинстанционния съд е била назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по [заличен текст] болести, заключението на която е кредитирано от съда като безпристрастно и обективно изготвено и даващо отговор на всички относими към спора въпроси. Вещото лице е потвърдило определеният процент ТНР, с оглед констатациите от първоначалния преглед на оспорващия, даващи информация за намалена [заличен текст], при запазено [заличен текст] с корекция по част V [заличен текст] заболявания, раздел I от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. В заключението е посочено, че експертното решение е мотивирано с конкретни съображения за пълнотата и обективността на извършените медицински изследвания в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и защо се възприемат първоначалните данни от извършения медицински преглед. Експертът по [заличен текст] болести е акцентирал, че Специализираният състав на НЕЛК по Нервни, Очни и ССЗ болести е приел Решение № 91248 от 29.07.2024г., с което е постановил отново 35% - за намалена [заличен текст] и запазено [заличен текст], като е приел [заличен текст] и [заличен текст], с наличие на [заличен текст]. Вещото лице е посочило, че се касае за намалено [заличен текст] по рождение, довело до [заличен текст] и развитие на т.нар. [заличен текст]. Видно от заключението на СМЕ, не се касаело за влошено здравословно състояние, т.к. Ю. Р. е бил приет в Клиника по [заличен текст] болести с диагноза [заличен текст], означаваща съмнение за [заличен текст], без такава да е била потвърдена. В случая нямало потвърдена диагноза [заличен текст] и съответно клиника и потвърждаващи изследвания. Според експерта, след извършен анализ във всички случаи е била оценявана [заличен текст] с поносима корекция, която дава по - високия процент ТНР. Не следвало да се добавя процент трайно намалена работоспособност за [заличен текст], като диагнозата [заличен текст] е била работна и не дава информация за функцията на [заличен текст] анализатор.
Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., както и необходимите и относими изследвания във връзка със съответните симптоми, несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняване е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд е назначил съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачите й, като вещото лице е определено със специалност в областта, към която се отнася заболяването на освидетелстваното лице. В заключението подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещото лице /амбулаторни листове, епикризи, резултати от различни изследвания, експертни решения и др./, както и извършените прегледи. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно заключението на експертизата и обосновано е приел, че е компетентно изготвена и законосъобразно е базирал изводите си на нея.
Първоинстанционният административен съд е приложил правилно материалноправната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), която поставя изискване видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност да се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от Правилника по чл. 109 от Закона за здравето - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Прецизно установените обстоятелства във връзка с действителното здравословно състояние на Ю. Р. обосновават като правилна определената степен на ТНР от 35 процента, при липса на поставена окончателна диагноза „[заличен текст]“, препоръки в епикризата за последващи прегледи и предписано лечение на оспорващия.
Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Шумен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Съдебното решение е надлежно мотивирано, като не са налице твърдените в касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 278/24.02.2025 г г. по адм. дело № 365/2024 г. на Административен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Ю. С. Р., с [ЕГН] и адрес гр. Шумен, [улица], [адрес], да заплати на Националната експертна лекарска комисия – гр. София сумата от 150 (сто и петдесет) лева, разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.