Производство по чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Медицински център (МЦ) „Света София“ ООД, гр. Бургас против решение № 1521/17.02.2025 г. по адм. дело № 1193/2024 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд е извел погрешни изводи, обусловили и погрешна фактическа обстановка в мотивната част на акта, без да съобрази доводите му в цялост и касателно преценяваните действия като нарушения, детерминирали наложената санкция.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, чрез юрисконсулт Демирева изразява становище за неоснователност на същата. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.
С решение № 1521/17.02.2025 г. по адм. дело № 1193/2024 г. Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на МЦ „Света София“ ООД, гр. Бургас срещу заповед за налагане на санкция № РД-25-1052/02.07.2024 г. на директора на РЗОК – Бургас. Присъдил е разноски. За да отхвърли оспорването като неоснователно, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че случаят, за който е ангажирана отговорността на лечебното заведение не може да се приеме за маловажен, тъй като не са налице основанията по §1, т.4 и т.4.1 от НРД за МД 2023 -2025 г., а изложените доводи за несъизмеримост на наложената санкция с вида и характера на нарушението са неотносими.
Решението е правилно.
По делото е установено, че между МЦ “Света София“ ООД и НЗОК чрез директора на РЗОК – Бургас е сключен договор №020486/13.10.2023г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център/диагностично-консултативен център.
На 22.02.2024г. изпълнителят на медицинската помощ е отчел като изпълнена и съответно е заявил за заплащане медицинска дейност, която не е извършена по отношение на едно ЗОЛ, предвид отказа на това лице за посочената дата да се яви за извършване на преглед от лекаря специалист – д-р В. С..
От свидетелските показания на д-р С. се установява, че на процесната дата тя не е извършила преглед на пациента, тъй като в този ден е имала прекалено много прегледи и са били налице и технически проблеми в електронната система на лечебното заведение. По делото не са ангажирани други доказателства в тази насока.
Амбулаторният лист е подписан и отчетен от д-р С..
Обосновано съдът е приел, че посочените факти сочат отчитането на неизвършена дейност и е налице представяне на неверни данни, за което се следва санкцията „прекратяване на договор“ в хипотезата на чл.462, ал.1, б. „а)“ от НРД за МД 2023-2025г., във вр. с чл.59, ал.11, т.1, предл. първо, б. „а“, предл. първо от ЗЗО.
Договорът е прекратен частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена. Представеният по делото амбулаторен лист и свидетелските показания не си противоречат и установяват, че на здравноосигуреното лице не са били извършени отчетените за извършени от д-р С. дейности. Налице е нарушение на условията и реда за оказване на първична извънболнична помощ и нарушение на установените изисквания за работа с първични медицински документи.
Законосъобразно съдът е приел, че с наложената санкция не е нарушен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК, като именно проявление на този принцип е приложената законова регламентация за налагане на частична санкция единствено и спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение.
Изложените в касационната жалба доводи за несъизмеримост на наложената санкция с вида и характера на нарушението са неотносими, тъй като установеното в случая нарушение попада в хипотезата на чл.59, ал.11, т.1, б. „а“ от ЗЗО, във връзка с чл.59, ал.13 от ЗЗО, в която директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията „прекратяване на договор“, като липсва възможност за избор между две алтернативни наказания.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че настоящият случай не може да се приеме и за маловажен, доколкото в разпоредбата на §1, т.4.1 от НРД за МД 2023-2025 г. се съдържа определение за „маловажен случай“ и подобно неизпълнение (отчитане на дейност, която не е извършена) не е сред изброените хипотези.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 200,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1521/17.02.2025 г. по адм. дело № 1193/2024 г. на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Медицински център „Света София“ ООД, гр. Бургас да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата от 200,00 (двеста) лева, разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.