Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Д. К. Г., действащ със съгласието на законен представител М. Е. Г., чрез процесуален представител адвокат К. Михайлова от САК, срещу Решение № 6855/27.02.2025 г. по адм. дело № 3353/2024 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-Е113-01-480/12.03.2024 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с която е отказано заплащане за заявена медицинска услуга – [заличен текст] на жалбоподателя в Национална болница по неврология и неврохирургия, гр. Лондон, Великобритания. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт и необоснованост, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, включително за адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от Закон за адвокатурата.
Ответникът - управителят на НЗОК, чрез процесуален представител Е. Местан, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за обосновано и правилно като постановено в съответствие с материалния закон. Иска се оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище, че в резултат на липсата на дължимия анализ, съдът не е констатирал недостатъчната юридическа и фактическа обосновка на мотивите в оспорената заповед. Посочено е, че поради необоснованата преценка относно липсата на предпоставките за одобряване заплащането на лечение в чужбина, първоинстанционното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-Е113-01-480/12.03.2024 г., издадена от управителя на НЗОК, с която е отказано одобряване на заплащането по Заявление с вх №Е113-01-2103/18.12.2023 г. на медицински и други услуги – [заличен текст] в Национална болница по неврология и неврохирургия, гр. Лондон, Великобритания.
Установено е, че при проведена от Д. К. Г. на 03.11.2023 г. консултация с [заличен текст], във връзка с болки в [заличен текст], е възникнало съмнение за наличие на [заличен текст] в споменатата локация.
На 17.11.2023 г. детето е прието в Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Бойчев“, където е извършена [заличен текст], резултатите от която не са били готови към момента на изписването. По инициатива на родителите е поискан комплект от материалите за [заличен текст], който е изпратен в болница във Великобритания на 28.11.2023 г. за изследване като на 01.12.2023 г. е получен резултат от хистологичното изследване с диагноза: [заличен текст].
На 05.12.2023 г. е проведена онлайн консултация с д-р М. Микеланоли, като от екипа на болницата в Лондон е предложено комплексно лечение на Д. Г..
На 07.12.2023 г. детето е заминало за Университетска болница UCLH гр. Лондон където е започнато лечение още на следващия ден. На същата дата е получен резултат от [заличен текст] изследване от болница по ортопедия „Проф. Б. Бойчев“ с потвърждение на диагнозата [заличен текст].
На 18.12.2023 г. е входирано заявление № Е113-01-2103 от Д. Г., със съгласието на М. Г. - законен представител и родител, с искане за одобряване заплащането на медицински услуги – [заличен текст] в Национална болница по неврология и неврохирургия, гр. Лондон, Великобритания във връзка с диагноза [заличен текст]. Заявлението е окомплектовано с всички изискуеми документи.
Във връзка с разглеждането му на 19.12.2023 г. е проведено заседание на Специализираната постоянно действаща комисия по чл. 27, ал. 1 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, на което са разгледани представените документи и е взето становище да се изпрати писмо до заявителя, с което да се изиска: преведени на български език приложените документи от Национална болница по неврология и неврохирургия- гр. Лондон, а именно – официална оферта от болницата, потвърждаваща, че лечението за което се иска заплащане, ще бъде проведено в това лечебно заведение, периода на предстоящото лечение, цената, начин на нейното заплащане, очаквани резултати, лице от лечебното заведение за контакт, съгласие на лечебното заведение за сътрудничество с НЗОК във връзка с предстоящите медицински процедури по отношение на пациента.
По повод дадените указания е постъпил отговор от М. Г., в който е пояснено, че въпросните документи са изискани от лечебното заведение в Лондон и ще бъдат предоставени в превод от лицензиран преводач.
На 10.01.2024 г. е проведено второ заседание на Комисията, обективирано в Протокол № Е113-06-160/11.01.2024 г., на което е констатирано, че следва да бъдат дадени повторни указания на заявителя да се представи официална оферта за лечението от болницата в Лондон, както и документ, от който да е видно, че лечебното заведение приема формуляр S2 в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, за които са приложими финансовите механизми. Отделно от това Комисията е изискала становища от изпълнителния директор на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ “ ЕАД – гр. София и от УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ относно възможността лечението на детето да бъде проведено в Република България.
На 15.01.2024 г. е получено писмо, с което Лечебно контролна комисия /ЛКК/ на УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“, декларира, че лечението на Д. К. Г. може да се извърши в България в УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ от екипа на д-р Патриков, като до НЗОК се отправя искане да бъде заплатена [заличен текст] извън България.
Постъпил е и отговор от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, съгласно който лечението на Д. Г. може да бъде извършено в България във всеки един от центровете по детска [заличен текст] в гр. София, Пловдив и Варна, тъй като лечението е утвърдено в България.
На 07.02.2024 г. е проведено следващо заседание на Комисията като е взето решение да се изиска доклад от трети външен експерт със специалност „[заличен текст]“- доц. С. Тодоров, като в доклада следва да бъде изрично посочена възможността лечението да бъде проведено в Република България.
Към документацията са представени два доклада с отрицателни становища от външни експерти по специалност „детска клинична [заличен текст]“, като е направено заключение, че лечението може да бъде извършено в България по утвърден метод.
Представени са и два доклада с положителни становища от специалисти, включително и от доц. С. Тодоров, в които е отразено, че лечението следва да се извърши в чужбина при положение, че там е започнало.
Заявлението е разгледано в общо пет заседания, като в последното, след преглеждане на всички относими документи, Комисията е предложила да бъде отказано одобряване на заплащане на конкретната медицинска услуга, тъй като са налице условията на чл. 9, т. 1 във вр. чл. 6, т. 4 и чл. 9, т. 2 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредба № 2 от 27.03.2019 г.).
В резултат на така провелото се административно производство е издадена Заповед № РД-Е113-01-480/12.03.2024 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано одобряване на заплащане на заявената медицинска услуга. Административният орган е мотивирал отказа си с възможността лечението да бъде извършено в България, като сочи, че са налице предпоставките по чл. 9, т. 1 във вр. с чл. 6, т. 4 от Наредбата, а именно да не се заплаща за лечение на заболявания, които могат да бъдат извършени своевременно в Република България, както и за лечения на заболявания, които са в обхвата на задължително здравно осигуряване.
По делото са приети заключения по две съдебно – медицински експертизи (СМЕ), изготвени от специалист [заличен текст] и специалист по [заличен текст], които съдът е кредитирал като компетентно изготвени и се е позовал на тях при формиране на изводите си по приложимото право.
Административният съд намира оспорената заповед, с която е отказано заплащане на медицинска услуга за законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процедурата, регламентирана в Наредба № 2 от 27.03.2019 г., във връзка с чл. 80е, ал. 4 от ЗЗО. Изложени са мотиви, че доколкото органът действа в условията на обвързана компетентност, с оглед събраните в хода на административното производство доказателства, е бил длъжен да постанови отказ на исканото финансиране.
Първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че детето Д. Г. би могло да получи своевременно и съответстващо на европейските стандарти лечение в България, поради което не са налице предпоставките за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване или за одобряване на заплащането на заявените медицински услуги по реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Основателни са изложените в касационната жалба възражения досежно наличието на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт.
Спорен от правна страна е въпросът относно наличието на материалноправните предпоставки, установени в чл.9, т.1, във връзка с чл.6, т.4 и чл. 9, т.2 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., изключващи приложимостта на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., съгласно която лицата до 18-годишна възраст имат право на заплащане за диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Република България.
Формираният извод за законосъобразност на атакувания административен акт не произтича от извършената преценка на събраните по делото доказателства, релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Необосновано първоинстанционният съд приема, че издадената заповед отговаря на общите изисквания за съдържание на чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК и на специалните правила на чл. 39, ал.3 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г.
В първоинстанционното решение не са изложени мотиви относно наведените от оспорващия възражения за срочността на производството, в което произнасянето на административния орган с крайния акт, е отнело почти 4 месеца, което е значително отклонение, от въведените с чл. 27 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., срокове. Пропускът на компетентния орган да отчете наличието на формуляр S2 е довел до неоправдано забавяне в произнасянето му по заявлението. От приложените по делото доказателства се установява, че заявителят още на 10.01.2024 г. е представил превод на документи от болницата в гр. Лондон, сред които и писмо от 05.12.2023 г., съгласно което формуляр S2 не важи за частни пациенти, но в останалите случаи е приложим. В хипотезата на конкретния казус, доколкото се касае за прогресивно развиващо се заболяване от агресивен характер, ненавременното лечение е равносилно на отсъствие на лечение. Своевременното осигуряване на достъпна медицинска помощ, е въздигнато в основно право на пациента по смисъла на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, което изисква органът, а впоследствие и съдът да държат сметка за осигуряването му.
При извършената преценка относно наличието на нормативно установените критерии за заплащане на заявената медицинска услуга, от съда не е обсъден селективния подход на административния орган при анализа и събирането на доказателства.
От първоинстанционния съд не е отчетена, липсата на определеност в оспорената заповед по отношение на бъдещото лечение на детето, включително и относно мястото на лечение, сроковете за извършване му и как се отразява това на съществуващото вече и протичащо лечение в Лондон, Англия (Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия).
Видно от доклада на Експертния съвет по медицинска специалност „[заличен текст]“ към Министъра на здравеопазването, същият не разглежда етапите на предложената [заличен текст] интервенция, нито съдържа ясна и подробна информация как тя може да бъде реализирана спрямо Д. Г.. В мотивите на заповедта не е обсъдена [заличен текст] интервенция, която по план включва и [заличен текст], включително, дали подобна [заличен текст] се заплаща от бюджета. Бланкетно е посочено, че е налице възможност за извършване на [заличен текст] по реда на КП [номер] без да е уточнено дали е валидно за случаи на [заличен текст]. Самото предложение за лечение в България не предоставя конкретика относно вероятното развитие на заболяването, времетраенето на лечението и процесът на възстановяване. В противовес на това, от Университетска болница UCLH гр. Лондон е съставен конкретен план за провеждане на комплексно лечение от мултидисциплинарен екип – факт, който е игнориран от административният орган при приемане на решението.
В контекста на изложеното, органът е бил длъжен да обсъди доклада, който препоръчва продължаване на лечението във Великобритания, съобразно какви международни стандарти се провежда, както и да посочи очаквани резултати, съответно да го съпостави с очакваните резултати от лечение в България. Приети са становища на специалисти в областта, но не са изискани данни за това колко сходни по сложност и при подобни диагнози са успешните операции в лечебните заведения, към които е насочен Д. Г.. Обсъждането на броя извършени подобни [заличен текст] едва със СМЕ не санира пропуска на органа да направи собствен анализ досежно успеваемостта на лечението в България.
При съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон, от първоинстанционния съд не са обсъдени, приобщените в административното производство становища на външни експерти по [заличен текст] - проф. Ставрев и проф. Тодоров, съгласно които лечението трябва да бъде извършено в чужбина. В съответствие с изводите на посочените експерти, необосновано е оперативната интервенция и последващата [заличен текст] да се извършват на различни места и в различни времеви периоди, предвид факта, че лечението е започнало в Университетска болница UCLH гр. Лондон. Безспорно е, че с оглед интензитета на развитие на заболяването, последното може да доведе до нежелани резултати поради несвоевременно провеждане на лечението. Забавянето на интервенциите не дава възможност на пациента да се лекува в пълен обем според индивидуалните му нужди и го ограничава с оглед необходимия комплексен подход и планираната операция, за която няма яснота - дали, кога и при какъв успех може да се извърши в „референтни клиники“.
Изложеното се отнася и относно пропуска както на административния орган, така и на съда да се произнесат по отношение искането за заплащане на [заличен текст]. От първоинстанционния съд не е обсъдена липсата на произнасяне от органа по отправено искане относно четвъртия компонент от заявено лечение, а е дадена оценка за целесъобразността на [заличен текст].
В допълнение, неправилно съдът е приел, че процедурата по разглеждане на административната преписка е спазена. В оспореното решение е прието, че на детето не е отказано лечение в болница по ортопедия „Проф. Б. Бойчев“, но реално не е извършена оценка за целесъобразност, ефективност и ефикасност на предлаганата медицинската услуга. Не е спазено изискването на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., според което, по всяко заявление специализираните комисии по чл. 13, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 проверяват дали е налице друг приложим механизъм за заплащане на необходимата медицинска услуга. Комисиите могат да предложат медицинските услуги да се предоставят от лечебно заведение в чужбина по оферта на заявителя, на външния експерт/профилната комисия или друга в зависимост от нейната медицинска целесъобразност, ефективност и ефикасност. Няма спор, че в случая има искане лечението да се финансира с бюджетни финансови средства, което налага прецизиране на всяко заявление, така че публичния финансов ресурс да бъде използван при необходимост. Като не е извършил преценка по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 46, ал. 3 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., с оглед доказаната агресивност на заболяването и планираната и финансирана операция в спешен порядък, управителят на НЗОК неправилно е отказал одобряване заплащането на заявената медицинска услуга.
При постановяване на първоинстанционното решение, съдебният състав не е обсъдил факта, че в конкретния случай се касае за [заличен текст] заболяване, отразено в EURACAN. Съдът се е позовал на заключенията по назначените съдебно-медицински експертизи, но в нарушение на съдопроизводствените правила, установени в разпоредбите на чл. 172 АПК, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК, не ги е обсъдил в цялост заедно с всички приети доказателства.
Съдебният състав изгражда изводите си на основата на заключението на д-р Нуцова, която в открито съдебно заседание ясно посочва, че не е запозната с Медицинския стандарт по Обща и клинична патология, утвърден с Наредба № 12 от 04.11.2016 г.
В конкретния случай първоинстанционното решение не е посочено дали КП [номер] „[заличен текст] с много голям обем и сложност“ би била достатъчна за постигане на ефективен резултат с оглед естеството на заболяването, конкретната диагноза и състоянието на пациента.
Необсъждането на всички медицински документи за здравословното състояние на лицето, както и липсата на извършена преценка относно ефективността, ефикасността и целесъобразността на предложеното лечение в Националната болница по неврология и неврохурургия в Лондон, Англия (Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия), е нарушение на процесуалните правила, което е съществено и което се е отразило върху крайните изводи на съда.
Основателни са доводите в касационната жалба, че успешното лечение на редки заболявания изисква персонализиран подход, мултидисциплинарна грижа и доказан практически опит. Постигането на положителни резултати е обусловено от провеждане на подобен тип заболявания от специалисти с доказан опит.
В обжалваното решение не е отчетено обстоятелството, че [заличен текст], въпреки което в разрез с разпоредбата на чл. 29, ал.1, т.5 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. не е изискано становище от експертни центрове по [заличен текст] болести или други функционални или структурни звена, специализирани в предоставянето на консултативна помощ за деца с определени увреждания.
Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от ЗЗ, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ. Във връзка с извършване на медицински разходи в хипотеза, сходна на настоящата, Европейкият съд по правата на човека (решение по делото Panaitescu с/у Румъния от 10 април 2012 г. Application no. 30909/06) приема, че отказът от медицинска помощ, която е определена като навременна, както и нейното финансово възстановяване на правоимащото лице, представлява нарушение на чл. 2 (право на живот) от Европейската конвенция за защита правата на човека. Съдът в това решение отбелязва, че първото изречение на чл. 2 налага положително задължение на договарящите страни. Задължението на държавите да защитават правото на живот не се ограничава само до въздържане от умишлено и незаконно отнемане на живот, а предполага и задължението да предприемат подходящи мерки за опазване на живота на лицата, намиращи се под тяхна юрисдикция (виж L.C.B. с/у Обединеното кралство, 9 юни 1998 г., § 36, Reports of Judgments and Decisions 1998-III). Българската държава в ситуация като настоящата с оглед правилото на чл. 2 ЕКЗПЧ е длъжна да изпълни позитивното си задължение за осигуряване на високи професионални стандарти сред здравните специалисти и защита на живота на пациентите(виж решението Powell v. the United Kingdom (dec.), no. 45305/99, ECHR 2000-V, и Öneryıldız v. Turkey GC, no. 48939/99, § 71, ECHR 2004-XII).
Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (OB L 88, 4.4.2011, p. 45-65) предлага на пациентите при определени условия правото да получават трансгранични здравни услуги, които се възстановяват от държавата членка, в която са осигурени. За пациентите с редки заболявания, каквото несъмнено е хипотезата в случая, тези права могат да бъдат от съществено значение, тъй като диагностицирането и лечението на редки заболявания често изисква специфичен медицински опит, който може да не е наличен в държавата членка на пациента. Тълкуванията на Директива 2011/24/ЕС и европейската съдебна практика показват, че пациентите с редки заболявания, които пътуват до друга държава членка с единствената цел да поискат здравни услуги, имат право на възстановяване на медицинските им разходи от държавата членка по осигуряване, ако националната система за здравеопазване не може да осигури изискваното и необходимо лечение на своята територия в срок, който е медицински обоснован.
Посочената правна уредба несъмнено е релевантна и в конкретния казус, касаещ лечение във Великобритания, предвид разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Национална здравноосигурителна каса, съгласно която Дирекция "Лечение в България и чужбина и трансгранично здравно обслужване" разглежда заявления на български здравноосигурени лица за одобряване на заплащането в Република България и в държави от ЕС/ЕИП/Конфедерация Швейцария/Великобритания на медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето.
По изложените съображения, Върховният административен съд намира оспорената заповед на управителя на НЗОК за немотивирана и постановена при липсата на фактически установявания, подкрепени с доказателства относно релевантните факти и обстоятелства към конкретно заявеното искане, при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на административния акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, решението следва да бъде отменено.
Вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора. Предвид обстоятелството, че въпросът - предмет на спора е предоставен на преценката на административния орган, съдът след отмяна на акта, следва да изпрати преписката на компетентния административен орган за произнасяне по същество, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Административният орган следва да извърши цялостна и обективна преценка на обстоятелствата, съгласно задължението си по чл. 36 АПК и служебното начало по чл. 9, ал. 2 АПК, според която разпоредба е задължен да
събере всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.
При изясняване от органа на фактите и обстоятелствата, настъпили след издаване на оспорената заповед, следва да се извърши преценка относно приложимата хипотеза по предварително одобрение във връзка със Заявление № Е113-01-2103/18.12.2023 г. за лечение в чужбина на лицето. Следва да съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз, когато преценява дали в държавата членка на местопребиваване може своевременно да бъде получено еднакво ефикасно за пациента лечение, компетентната институция е длъжна да вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай, като надлежно отчете не само медицинското състояние на пациента към момента на подаването на искането за разрешение и евентуално интензивността на страданията или естеството на увреждането на пациента /…./, но и историята на заболяването му (Решение по дело Inizan, точка 46 и Решение по дело Watts, точка 62, Решение по дело C-173/09, точка 66).
В хипотезата на чл. 82, ал. 6 от Закона за здравето се уточнява, че обхватът на медицинските и други услуги по ал. 1а и 3, включително извършването им в страната или в чужбина, не обвързва заплащането на медицинските услуги с времето на провеждане на лечението, от което може да се направи извод, че съгласно изразената законодателна воля, българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, както на предстоящо, така и на вече проведено лечение. Във връзка с изложеното трябва се съобразят нормативно установените условия и ред за заплащане на вече извършените медицински услуги (дело С-173/09 "Елчинов", СЕС).
Предвид изхода на спора и съгласно чл. 143, ал.1 АПК, във връзка с чл. 228 АПК, основателно е искането на касатора за присъждане на съдебни разноски за заплатена пред първа и касационна инстанция държавна такса в размер на 10 (десет) лева, съответно – 70 (седемдесет) лева и сумата от 1390 (хиляда триста и деветдесет) лева, представляваща заплатен от страната депозит за вещо лице по назначените СМЕ, респективно съдебни разноски в общ размер на 1 470 (хиляда четиристотин и седемдесет) лева. С оглед на обстоятелството, че в хода на съдебното производство Д. К. Г. е навършил [заличен текст], съгласно чл. 28, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, същите следва да се заплатят лично на него.
В съответствие с Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2025 г. и списък за разноски по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, от бюджета на органа, издал отменения акт, на основание чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, на адв. К. Михайлова, САК, следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в размер на 1 000 (хиляда) лева за всяка от съдебните инстанции, респективно сума в общ размер от 2 000 (две хиляди) лева за двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
ОТМЕНЯ по жалба на Д. К. Г., действащ със съгласието на законен представител М. Е. Г., чрез процесуален представител адвокат К. Михайлова, Решение № 6855/27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 3353/2024 г. по описа на Административен съд София- град и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-Е113-01-480/12.03.2024 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса.
ИЗПРАЩА административната преписка на управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне по заявление № Е113-01-2103/18.12.2023 г. от Д. К. Г., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на Д. К. Г. с [ЕГН], съдебни разноски в общ размер на 1 470 (хиляда четиристотин и седемдесет) лева.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на адв. К. Михайлова, с личен № 1000641210 в регистъра на САК, адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Решението е окончателно.